РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ....................... състав

на двадесет и втори декември две хиляди и дванадесета година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Ж.Р.

прокурор ………………..,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 291 по описа за 2011 година

Делба І фаза.

Депозирана е искова молба, с която са предявени искове от Ф.Х.М. и Р.Х. против С.И.Б., А.О.Б. и А.С.И.. В исковата молба се твърди, че общите наследодатели на ищците и първия ответник – Х. С. Х. /И. С. Б./ - техен баща и Д. Х. Х. – тяхна майка, починали на 08.02.2002 г. в гр. Разград, са им оставили в наследство недвижим имот, представляващ двуетажна полумасивна жилищна сграда, с идентификатор № 61710.504.5055.1 със застроена площ 81 кв.м. и масивна селскостопанска сграда с идентификатор № 61710.504.5055.2, със застроена площ 103 кв.м., построени с отстъпено право на строеж върху общински поземлен имот с площ от 527 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползуване: ниско застрояване /до 10 м/, за които по одобрения със заповед № РД – 18 – 37/10.03.2008 г. на ИД на АГКК кадастрална карта на гр. Разград е отреден имот с идентификатор № 61710.504.5055, стар идентификатор – няма, при граници: № 61710.504.32, № 61710.504.5056, № 61710.504.247, № 61710.504.5066, № 61710.504.5065, № 61710.504.5064, № 61710.504.5063.

Сочи се, че по отношение на процесният имот на 14.04.1966 г., техния наследодател – И. Б. е придобил право на строеж в държавно урегулирано дворно място, съставляващо парцел ІХ в кв. 303 по плана на гр. Разград, което е реализирал, изграждайки двуетажната жилищна сграда, понастоящем с посочения по – горе идентификатор № 61710.504.5055.1 със застроена площ 81 кв.м. Твърди се, че след сключване на граждански брак с втората ответница, ответникът С. Б. и същата заживели на втория жилищен етаж от къщата, като наследодателите на страните обитавали първия етаж. Преживе на последните била изградена и масивната селскостопанска сграда с идентификатор № 61710.504.5055.2, със застроена площ 103 кв.м. До смъртта на родителите на ищците и първия ответник грижи за тях полагала първата ищца.

На 18.09.2009 г. ответниците С. и А. Б. се снабдили с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № 134, т. 4, рег. № 7824, н.д. № 657/09 г. на нотариус Р. И. с рег. № *** на НК относно целия наследствен имот. На същата дата се разпоредили с него в полза на дъщеря си – третата ответница, като й го дарили с н.а. № 137, т.4, рег. № 7829, н.д. № 658/09 г. на нотариус Р. И. с рег. № *** на НК. Въз основа на изложеното, ищците твърдят че извършеното дарение е недействително по отношение на тях, тъй като представлява разпореждане извършено от сънаследник с наследствения имот, като молят постановяване на решение, с което същото да бъде обявено за такова на осн. чл. 76 от ЗН и процесния имот да бъде допуснат до делба между тъх и първия ответник С.Б., при права – по 1/3 ид. част за всеки.

В срока за отговор ответниците депозират такъв, като заявяват становище за неоснователност на исковете. По отношение на жилищната сграда се сочи, че строежът на същата, действително е започнал въз основа на договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя от 14.04.68 г., страна по който е бил наследодателят И. Б., но при завършване на строителството в нея са живели последния и първите двама ответници. С. и А. Б. се грижила за наследодателите на страните до тяхната смърт. Жилищната сграда била завършена много след изтичане на двугодишня срок определен с договора за отстъпване право на строеж, като вторият етаж от нея бил изграден изключително със средства на първите двама ответници. Те ползвали първоначално само него, а след смъртта на наследодателите и първия етаж, като свои собствени установявайки трайна фактическа власт върху постройката без противопоставяне от страна на ищците. Още през 99 г. открили партида за потребяваната електроенергия в имота и заплащали същата, както и задълженията за вода, дължимите данък сгради и такси смет. Това им поведение продължило и след смъртта на наследодателите и към 18.09.2009 г. били придобили в режим на СИО собствеността върху процесните имоти. По отношение на селскостопанската сграда, чието допускане до делбасе претендира, ответниците сочат, че същата е изградена въз основа на отстъпено право на строеж на ответника С.Б., съгласно разрешение за строеж № 12/30.03.1987 г. за построяване на гараж, за което е съставен и протокол за определяне на строителна линия и ниво № 14/17.04.1987 г. Въз основа на разрешението, първите двама ответници, в отклонение на строителните книжа освен гараж, изградили и още две работилници и две складови помещения. С акт № 008 с изх. № 94С-11/18.01.94 г. било узаконено построеното въз основа на издаденото разрешеине за строеж с площ от 88,00 кв.м. и застрроен обем от 194,00 куб.м. От момента на издаване на разрешението за строеж до 18.09.2009 г., тази сграда се владеела изключително от двамата първи ответници. С изложеното аргументират становищети си, че към момента на изповядване на сделката за дарение именно те са били изключителни собственици на процесните имоти, поради което същата е действителна. По тези съображения молят исковете по чл. 76 от ЗН и този за допускане до делба на вещите да бъдат отхнвърлени изцяло. Алтернативно правят искане за възлагане по реда на чл. 349 ал.2 от ГПК.

Въз основа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е, че съделителите Ф.Х.М., Р.Х. и С.И.Б. са наследници на Х. С. Х. /И. С. Б./ и Д. Х. Х. - техни родители, починали на 08.02.2002 г. Първите притежават равни права върху наследството оставено им от наследодателите. На 14.04.1966 г. с типов договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя /л.7/, на наследодателя Х. С. Х. /И. С. Б./ , било отстъпено право на строеж върху ½ ид. част от държавно урегулирано място с площ 385 кв.м. за постройка на жилищна сграда. Върху имота действително била изградена такава двуетажна полумасивна жилищна сграда, понастоящем с идентификатор № 61710.504.5055.1 със застроена площ от 81,00 кв.м. Според показанията на допуснатите по искане на ищцовата страна свидетели / М. В., Е. Х. и М. М./ строежът на къщата /във вида, в който постройката съществува и понастоящем/ бил довършен още преди 1968 г. На втория жилищен етаж живеели съделителите, а на първия техните наследодатели. Според втората група свидетелски показания - тези на свидетелите К., К., Х., къщата била строена на етапи, като вторият жилищен етаж бил строен от ответника С.Б., след като сестрите му били напуснали имота. Според показанията на св. М. /съпруг на ищцата Ф. М./, които липсват основания да не бъдат кредитирани в тази им част, като неопровергани от останалите събрани гласни доказателства в тази насока, той и съпругата му напуснали имота през 1972 г., а втората ищца – през 1974 г. Всички свидетели са категорични в показанията си, че вторият жилищен етаж от къщата е бил построен, когато са починали наследодателите на страните. Всички свидетели са единодушни и в твърденията си, че строежът на втората разположена в недвижимия имот постройка, представляваща масивна селскостопанска сграда, понастоящем с идинтификатор № 61710.504.5055.2 е бил започнат и довършен след като ищците са били напуснали недвижимия имот и преживе на наследодателите. Свидетелите са категорични и досежно обстоятелството, че строежът е извършено от ответника С.Б. и неговата съпруга – втората ответница А.Б., че този имот се ползва изключително и само от тях от момента на изграждането му и понастоящем. В тази насока са и показанията на допуснатия по искане на ищцовата страна свидетел М. /съпруг на ищцата Ф. М./, според които гаражът и работилницата са строени за С.Б., след като и двете ищци трайно били напуснали имота, като “дядото” бил подписал документи на ответинка за строежа. Представените по делото доказателства – разрешение за строеж, протокол за определяне на строителна линия и ниво /л. 32 – 34/ сочат, че строителството е започнало след 87 г. и е било приключило до 1994 г., когато е издаден и акта за узаконяване на строежа. С този акт се узаконяват изградените масивен гараж, работилници – 2 бр. и 2 бр. складови помещения, с обща застроена площ от 88,00 кв.м. и обем от 194 куб.м. В представената от Община Разград преписка по акта е налична и декларация с нотариална заверка на подписа на наследодателя на ищците за даване на съгласие ответникът С.Б. да построи в собствения му парцел Х – 5055 в кв. 120 гараж с работилница.

Въз основа на така установеното от фактическа старана, съдът намира за установено от правна страна следното:

С изграждането на жилищната постройка, въз основа на отстъпено право на строеж, от страна на наследодателя на ищците, същия е придобил правото на собственост върху нея. Не се установи по категоричен начин тази постройка, чието допускане до делба се претендира, да представлява строеж извършен извън обема права предоставени на наследодателя на страните с договора за отстъпено право на строеж. Този договор е сключен по реда на Указ № 115/01.04.1954 г. за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуалното жилищно строителство и предмет на суперфицията е било правото на строеж на жилищна сграда. Действително правото на строеж, като ограничено вещно право би могло да бъде придобито по давност. В тежест на ответниците обаче бе да докажат, че основанието на което е започнало владението им върху този обект на делба, не е наследственото правоприемство. Нещо което не бе сторено по категоричен начин в настоящото производство. И доколкото наследодателите на страните са починали през 2002 г., а съгласно разпоредбата на чл. 79 ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, то към момента на снабдяване на първите двама ответници с нотариален акт за собственост по давностно владение върху жилищната сграда – през 2009 г. този срок не е бил изтекъл и следователно същите не са били придобили собствеността върху нея. Извън изложеното остава обстоятелството, че дори да се приеме, че съществуващата понастоящем жилищната сграда е построена след погиване на първоначално построената /т.е. след 1973 г./ от първите двама ответници и наследодателя на страните, то това не влияе върху извода, че постройката е била собственост на последния в качеството му на суперфициар /чл. 66 ал.2 от ЗС/. Ето защо и едва след неговата смърт би могъл да бъде поставян въпросът за началото на придобивна давност от страна на ответниците.

По отношение на втория от имотите – представляващ, понастоящем масивна селскостопанска сграда сграда с идинтификатор № 61710.504.5055.2. Действително, както сочи и процесуалния представител на ищците, същата е изградена върху недвижим имот, който не е собственост на страните, без за нея да е било налице отстъпено право на строеж, доколкото същата не представлява жилищна сграда. Ето защо и с изграждането на постройката по силата на приращението тя е станала собственост на собственика на земята. Безспорно е обаче, че по отношение на имотите, които не са публична държавна или общинска собственост, след влизане в сила на ЗОС и ЗДС /през 1996 г./ придобивна давност може да тече. И след като в производството бе установено, че тази сграда е била владяна от първите двама ответника, то следва да се приеме, че те са били придобили собствеността върху нея към 2009 г. Ето защо, като изключителна собственост на първите двама ответници, този имот не следва да бъде допускан до делба, а искът по отношение на него следва да бъде отхвърлен, като недоказан.

Що се отнася до иска по чл. 76 от ЗН. Изрично заявено е от ищцовата страна обстоятелството, че с процесните недвижими имоти се изчерпва делбената наследствена маса. При това положение, разпоредбата на чл. 76 от ЗН не може да намери приложение. Според цитираното от самата страна тълкувателно решение № 1/2004 г. на ВКС, а и според самата новела на чл. 76 от ЗН, същият е приложим в случай на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети и едва при тази хипотеза сделката е относително недействителна по отношение на останалите сънаследници, ако тия предмети не се паднат в дял на първия при делбата. И тъй като процесния сънаследствен имот /представляващ жилищната сграда в имота/ изчерпва наследството, актът на разпореждане – дарението извършено от първия ответник, до размера на 1/3 идеалната част, съответстваща на наследствения му дял , съставлява акт на разпореждане с наследството, което е получил. До размер на притежаваните от ответника С. Б. права, това разпореждане е противопоставимо по отношение на останалите съделители/ищците/ и чл. 76 от ЗН не намира приложение в случая. Ето защо, следва да се приеме, че съделителката А.С.И. е придобил собствеността върху 1/3 ид.част от съсобствения между страните имот. За останалите 2/3 ид. части, разпоредителната сделка не е произвела вещно - прехвърлително действие. По тези съображения искът по чл. 76 от ЗН следва да бъде отхвърлен изцяло, а съсобствения между страните недвижим имот да бъде допуснат до делба между съделителите Ф.Х.М., Р.Х. и А.С.И., при равни права.

Производството срещу ответницата А.О.Б. следва да бъде прекратено, той като същата не е сънаследник на страните. Фактът, че е страна /прехвърлител/ по атакуваната по реда на чл. 76 от ЗН разпоредителна сделка не променя последното обстоятелството, а разпоредбата на посочения текст от закона касае единствено сънаследниците и приобретателите по сделката.

Воден от изложеното до тук, съдът

Р Е Ш И :

ДОПУСКА до делба между Ф.Х.М., ЕГН **********,***, Р.Х., гражданка на РТурция, родена на *** ***, РТурция, с личен № ****** и А.С.И., ЕГН **********,***, следния недвижим имот, находящ се в гр. Разград, а именно: недвижим имот, представляващ двуетажна полумасивна жилищна сграда, с идентификатор № 61710.504.5055.1 със застроена площ 81 кв.м., построена с отстъпено право на строеж върху общински поземлен имот с площ от 527 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползуване: ниско застрояване /до 10 м/, за които по одобрения със заповед № РД – 18 – 37/10.03.2008 г. на ИД на АГКК кадастрална карта на гр. Разград е отреден имот с идентификатор № 61710.504.5055, стар идентификатор – няма, при граници: № 61710.504.32, № 61710.504.5056, № 61710.504.247, № 61710.504.5066, № 61710.504.5065, № 61710.504.5064, № 61710.504.5063, ПРИ ПРАВА по 1/3 идеална част за всеки от съделителите.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Ф.Х.М., ЕГН **********,*** и Р.Х., гражданка на РТурция, родена на *** ***, РТурция, с личен № ***** за допускане до делба на недвижим имот, находящ се в гр. Разград, представляващ масивна селскостопанска сграда с идентификатор № 61710.504.5055.2, със застроена площ 103 кв.м., построена върху общински поземлен имот с площ от 527 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползуване: ниско застрояване /до 10 м/, за които по одобрения със заповед № РД – 18 – 37/10.03.2008 г. на ИД на АГКК кадастрална карта на гр. Разград е отреден имот с идентификатор № 61710.504.5055, стар идентификатор – няма, при граници: № 61710.504.32, № 61710.504.5056, № 61710.504.247, № 61710.504.5066, № 61710.504.5065, № 61710.504.5064, № 61710.504.5063, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Ф.Х.М., ЕГН **********,*** и Р.Х., гражданка на РТурция, родена на *** ***, РТурция, с личен № ***** с правно основание чл. 76 от ЗН, с който се претендира да бъде обявано за недействително по отношение на ищците извършеното с н.а. № 137, т.4, рег. № 7829, н.д. № 658/09 г. на нотариус Р. И. с рег. № *** на НК дарение на недвижим имот.

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения иск от Ф.Х.М., ЕГН **********,*** и Р.Х., гражданка на РТурция, родена на *** ***, РТурция, с личен № **** с правно основание чл. 76 от ЗН против А.О.Б., ЕГН **********,***, поради недопустимост.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: