В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на пети декември, две хиляди и единадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : Г.М.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №623 по описа за 2011 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е за установяване съществуване на вземане и е предявен на основание чл.422 от ГПК.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи сумата 2 400 лева, представляваща неплатен остатък на цена по фактура №8200001168 от 24.02.2010г. със срок на плащане 06.03.2010г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК-14.02.2011г. и 211,26 лева обезщетение за забава за периода 06.03.2010г.-07.12.2010г. Претендира и присъждане на разноски по настоящото исково производство.

Ответникът не депозира писмен отговор, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, заявява, че по процесната фактура са извършени плащания и остатъка към настоящия момент е към 500 лева. Настоява искът да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: По реда на заповедното производство на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№274/2011г. по описа на РРС, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 2 400 лева, ведно със законна лихва, считано от 14.02.2011г.-деня на постъпване заявлението в съда, до окончателното плащане, представляваща неплатен остатък на цена по фактура №8200001168/24.02.2010г. със срок на плащане 06.03.2010г. и за сумата 211,26 лева обезщетение за забава за периода 06.03.2010г.-07.12.2010г. Със заповедта за изпълнение са присъди и разноските по ч.гр.дело в размер на 352,50 лева.

С възражение вх.№2351 от 10.03.2011г. длъжникът-настоящият ответник е заявил, че не дължи сумата, заради което в срока на чл.415 от ГПК ищецът е предявил настоящия установителен иск.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която дава заключение, че процесната фактура е на обща стойност 3 900,24 лева с включен ДДС, същата е осчетоводена и в двете дружества-описана е в дневника за продажби на ищеца и в дневника за покупки при ответника и последният е ползвал данъчен кредит за цялата стойност на фактурата. По процесната фактура са постъпили плащания на 18.03.,21.04.,26.05. и 02.07.2010г. в общ размер от 1500 лева и остатъка е в размер на 2 400 лева, съвпадащи с главницата по исковата молба, а изтеклата законна лихва за периода от 06.03.2010г. до 14.02.2011г. е в размер на 260,05 лева. Вещото лице обяснява в съдебно заседание, че на посочените дати има извършени и други плащани в общ размер от 1 900 лева, но те са по друга фактура №8200001151 и в банковите извлечения изрично е посочено кое плащане за коя фактура се отнася. Заключението не е оспорено от никоя от страните и съдът го възприема изцяло.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Между страните по делото е сключен договор за покупко-продажба на строителни материали, по силата на който ищецът е предоставил на ответника флоатно стъкло, а последния се е задължил да го заплати в срок до 06.03.2010г. Установи се, че ответникът е извършил само частично плащане и дължи още 2 400 лева, затова и ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по заявление постъпило в съда на 14.02.2011г. От посочената дата се дължи и законна лихва, дължат се и разноските по заповедното производство. Ищецът е претендирал и обезщетение за забава от датата на падежа, отразен във фактурата-06.03.2010г. до 07.12.2010г., а не както е посочило вещото лице в заключението си до 14.02.2011г. и пред вид диспозитивното начало в гражданския процес правилно със заповедта са присъдени 211,26 лева. За това съдът приема, че предявения установителен иск е основателен и като такъв следва да се уважи.

Направените в настоящото производство разноски са в размер на 543,50 лева, които пред вид разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА за установено по отношение на „К. Г.”ООД с ЕИК-**** със седалище и адрес на управление:с.С., община А., обл.В., местност „С. С.”, имот №****, п.код *** със съдебен адрес:

гр. В., ул.”Ш.” №**, ет.*, че съществува вземането на „И. Г.”ООД с ЕИК-****** с адрес: гр.В., ул.”К. М.” №**, представлявано от П. И. Н. , като остатък по фактура №8200001168/24.02.2010г. и че първия дължи на втория сумата от 2 400 лева, ведно със законна лихва, считано от 14.02.2011г. до окончателното плащане, както и 211,26 лева обезщетение за забава за периода 06.03.2010-07.12.2010г. и 352,50 лева разноски по заповедното производство.

ОСЪЖДА „К. Г.”ООД с ЕИК-***** със седалище и адрес на управление: с.С., община А., обл.В., местност „С. С.”, имот №*****, п.код ****, представлявано от И. П. К. и С. К. С. да заплати на „И. Г.ООД с ЕИК-******-гр.В., ул.”К. М.” №** сумата 543,50 лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :