Р Е Ш Е Н И Е

Номер 12 24.01.2012 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На осемнадесети януари две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Ж.Р.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№774 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” срещу В.И.П., с която при условията на субективно съединяване на исковете са предявени такива за установяване дължимостта на сумите 1 198,58 лв. за ползвана топлинна енергия за периода 01.02.2008 г. – 14.07.2010 г. в имот, находящ се в гр.Р., ул.”****, , ап.** с абонатен №**** /от които 830,03 лв. ползвана топлинна енергия и 368,55 лв. топлинна енергия , отдадена от сградната инсталация/ ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и 100,80 лв. обезщетение за забава за периода до 20.01.2011 г. и разноските по ч.гр.д.№**/2011 г. Претендира и за заплащане на направените в това производство разноски.

Ответникът оспорва исковете. Признава, че е собственик на процесния имот и че има открита партида за същия, но през 2007 г. е спряла топлоподаването , тъй като не живее в имота.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Между страните няма спор, че ответникът е собственик на недвижим имот – апартамент в гр.Р., ул.» *****”, №**, , ап**, че същият се намира в топлофицирана етажна собственост.

По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№***/2011 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 1 198,58 лв. за ползвана топлинна енергия за времето 01.02.2008 г. – 14.07.2010 г. и за сумата 100,80 лв. обезщетение за забава за периода 01.03.2008 г. – 20.01.2011 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2011 г. – датата на депозиране на заявлението.

По делото са представени общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД гр.Разград на потребители за битови нужди и решение №ОУ-005/23.01.2006 г. на ДКЕВР, с което същите са одобрени. В чл.13 от тези условия се сочи, че купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок – този срок е 30-дневен след изтичане на периода, за който се отнася /чл.32 ал.1/ и при неизпълнение в срок заплаща обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на топлинна енергия – чл.32 ал.6. Според чл.11 ал.5 от общите условия купувачите в сграда – етажна собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираните термостатни радиаторни вентили остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация /за отоплителните тела в общите части на сградата процесуалния представител на ищеца призна, че няма такива в тази етажна собственост./

Според представеното по делото заключение на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводна експертиза, ищецът е доставял топлинна енергия от топлопреносното дружество чрез абонатна станция №77 за времето от 05.11.2007 г. – 16.04.2010 г., като са посочени началото и края на всеки отоплителен сезон. Ищецът е извършвал измерване, дялово разпределение и начисление на доставяната топлинна енергия за същия период на тази абонатна станция и е извършвано начисление съобразно Методиката, определена в Наредба №2/28.05.2004 г. и Наредба №16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, която влиза в сила от публикуването в в ДВ на 24.04.2007 г. и е отменила горепосочената Наредба №2. Загубата сградна инсталация за трите отоплителни сезона е съобразена с проектната мощност, продължителността на отоплителния сезон, средната външна температура за сезона, средната температура за сградата, а така също и външната температура за населеното място. За последния отоплителен сезон – 2009/2010 г. сумата за отопление на имот на ищцата е начислена служебно, като в счетоводството е посочено, че ответницата не осигурила достъп на топлинния счетоводител за извършване на отчитания на отоплителните уреди. Така уравнителната сметка на ответницата за последния отоплителен сезон е 775,90 лв.

В отговор на зададен й от ищеца въпрос ответницата посочи, че чиновник от ищцовото дружество й е казал месеца, през който ще се отчитат топломерите. Тъй като била в болница, ответницата дала ключа на лице, което по това време обитавало жилището и не е успяла да разбере дали той е осигурил достъп.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК предвижда след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предяви вече установителен, а не осъдителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Досежно топлоподаването, осъществявано от ищеца се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба №2 за топлоподаването от 28.05.2004 г. , Наредба №16-334/06.04.2007 г. и Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД на потребители за битови нужди. Разпоредбата на чл.150 ал.1 от Закона за енергетиката предвижда, че “продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. В случая общите условия са публикувани във в.”Дневник” от 09.11.2005 г. и във в.”Екип 7” на същата дата и в 30-дневен срок от публикуването влизат в сила без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. След като ответникът не е възразил срещу тези условия, той мълчаливо се е съгласил със същите. За процесния период е извършвано топлоподаване към абонатната станция. За този период на ответницата е начислена загуба сградна инсталация и същата се дължи, тъй като разпоредбата на чл.11 ал.5 от Общите условия предвижда, че дори купувачите в сграда – етажна собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтирани термостатни радиаторни вентили, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Ето защо сумата в размер на 257,41 лв., респ. 308,89 лв. с ДДС е дължима от ответницата. Ответницата дължи и сумата 41,92 лв. за отопление през отоплителния сезон 2008/2009 г. когато в имота е извършено замерване. Според вещото лице на база на отразеното във формулярите за отчети правилно е изчислена сумата, дължима от ответницата.

Досежно сумата 775,90 лв., начислена като уравнителна за сезон 2009/2010 г. в тази част искът се явява неоснователен. Според разпоредбата на чл.13 от Общите условия купувачът е длъжен да осигурява при необходимост достъп до помещенията, отоплителните тела и средствата за отчитане на дяловото разпределения в своя имот. В чл.50 от същите условия ал.3 сочи, че за осигуряване на достъп до имота продавачът на топлинна енергия отправя писмено искане за осигуряване на достъп със срок не по-малък от 3 работни дни преди датата за осигуряване на достъп. В случая няма никакви доказателства, че на ответницата й е съобщен дори устно деня и часовия интервал на проверката. Съобщаването от служител на ищеца в кой месец ще се отчитат средствата за индивидуално измерване не е искане по смисъла на чл.50 ал.3 от Общите условия. Ето защо начисляването на тази сума без отправянето на писмено искане не е съобразено с Наредбата за топлоснабдяването и в тази част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По отношение на обезщетението за забава издадената заповед за изпълнение е за 100,80 лв., от които 33,99 лв. са законната лихва върху сумата 775,90 лв. Ето защо поради акцесорността на претенцията вторият от обективно съединените искове следва да бъде уважен до размера на 66,81 лв.

Основателно е и искането на ищеца за заплащане на направените от него разноски по производството съразмерно на уважената част от иска, а именно 182,65 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Р. и адрес на управление *****, ул.***”, ЕИК ******, че В.И.П., ЕГН ********** *** дължи на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Р. и адрес на управление ****, ул.”*****”, ЕИК ****** сумата 422,68 лв. /четиристотин двадесет и два лева и шестдесет и осем стотинки/ за ползвана топлинна енергия за периода 01.02.2008 г. – 14.07.2010 г. ведно със законната лихва от 01.02.2011 г. и 66,81 лв. /шестдесет и шест лева и осемдесет и една стотинки/ обезщетение за забава за периода 01.03.2008 г.- 20.01.2011 г. и разноските, за които суми е издадена заповед за изпълнение №409/02.02.2011 г. по ч.гр.д.№****/2011 г. на РРС и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част досежно 775,90 лв. главница и 33,99 лв. обезщетение за забава.

ОСЪЖДА В.И.П., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление ****, ул.”*****”, ЕИК ***** сумата 182,65 лв. /сто осемдесет и два лева и шестдесет и пет стотинки/ за направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д. №205/2011 г. за издаване на изпълнителен лист в хипотезата на чл.416 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: