Р Е Ш Е Н И Е

№ 348 13.01.2012 г. град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На петнадесети декември две хиляди и дванадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлета Добрева

Секретар Г.А.

Прокурор

Като разгледа доклаваното от съдията

Гражданско дело № 789 по описа за 2011 г.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 8 от ЗАЗ във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба, с която са предявени искове от “А. т.” АДСИЦ, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “З.” № ***, против С.Г.С.,*** с която се моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата 3 295,94 лв. – арендно плащане за стопанската *** г. / *** г. , дължима по договор за аренда на земеделска земя от *** г., с нотариална заверка на подписите рег. № *** г. от *** г. на нотариус Н. С., ведно със законната лихва върху сумата считано от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата 196,64 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода *** г. – *** г.; сумата 563,74 лв. – арендно плащане за стопанската *** г. /*** г., дължима по договор за аренда на земеделска земя от *** г., с нотариална заверка на подписите рег. № *** г. от *** г. на нотариус Н. С., ведно със законната лихва върху сумата считано от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата 33,64 лв. - обезщетение за забава върху арендното плащане за периода *** г. – *** г. Ищецът сочи, че ответникът е неизправна страна, в качеството си на арендатор по посочените по - горе два договора / с първият от който ищецът му е отдал под аренда 235,424 дка земеделски земи в землището на с. Я., а с вторият 26,099 дка в землището на с. Ч./, като не е изпълнил задълженията си за погасяване на арендните плащания за процесните периоди. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава от ****** г.и от тази дата претендира осъждането му да заплати мораторна лихва върху главниците. Сочи, че за задълженията по първия от договорите /този от *** г. / е издал фактура № *** г., а за втория/този от *** г./ - фактура № *** г.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК, ответникът депозира такъв, като заявява че оспорва изложените в исковата молба обстоятелства. Прави искане за допускане на гласни доказателства.

В хода на съдебно заседание, ответата страна, заявява становище, с което не оспорва основанието, на което се претндират главниците по исковете. Не оспорва обстоятелството, че е неизправна страна по договорите и не е заплатил дължимите арендни плащания по тях за исковия период.

Въз основа на събраните в хода на производството доказателства обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно твърденията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните са сключени договори за аренда на земеделски земи, съответно на *** г. /вписан в СВ към РРС на *** г./ и на *** г. /вписан в СВ на *** г./ . По силата на първият от тях, ответникът в качеството си на арендатор се е задължил да заплаща на ищеца, в качеството му на арендодател, наемна цена върху предмета на договора представляващ, земеделски земи с обща площ от 235,424 дка, находящи се в землището на с. Я., общ. Р., по 7 лв. за дка за първата стопанска година от срока на действие на договора /***/*** г./, по 14 лв. на дка за втората година, по 20 лв. за четвъртата година и по 30 лв. за петата стопанска година. Задължението за заплащане на дължимите арендни плащания за всяка от стопанските години е уговорен от страните в т. 3.1 от договора – най – късно в първия работен ден след изтичане на стопанската година, за която се дължи. По силата на вторият от договорите ответникът в качеството си на арендатор се е задължил да заплаща на ищеца, в качеството му на арендодател, наемна цена върху предмета на договора представляващ, земеделски земи с обща площ от 26,099 дка, находящи се в землището на с. Ч., общ. Р. по 15 лв. на дка за първата стопанска година и арендно плащане с 20% по – високо спрямо предходното, за всяка следваща стопанска година. Договорен е падеж на задълженията – най – късно, първия работен ден след изтичане на стопанската година, за която се дължи /т.3.1. от договора/.

За дължимите суми от ответника за процесната стопанска година ***/*** г. , ищецът издал фактура № *** г. на стойност 3 295,94 лв. /с ДДС/ - за договора от *** г. и фактура № ****** г. – за договора от *** г. на стойност 563,74 лв. /с ДДС/.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението, по която установява размера на претендираните обезщетения за забава върху всяка главниците по договорите във варианти за претендираните периоди от *** г. до *** г. и считано от първия работен ден за стопанската *** /*** г. – т.е. от *** г. до *** г. Според заключението при тези варианти по договорът от *** г. се дължи обезщетение за забава в размер съответно на 194,79 лв. и 192,93 лв., а по договорът от *** г. съответно такова в размер на 33,32 лв. и 33,00 лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Исковете за изпълнение на договорните задължения на ответника са основателни и доказани. Според представените по делото доказателства между страните са сключени договори за аренда на земеделски земи. По силата на първият от тях /този от *** г./, ответникът, в качеството си на арендатор е имал задължение да заплати, арендно плащане за арендованите 235,424 дка, находящи се в землището на с. Я., общ. Р., в размер на 14 лв. на декар за процесния период. При това положение, съобразно площта на земите, общата дължима сума по договора, възлиза на 3 295,94 лв. По вторият от договорите задължението му е било да заплаща по 21,60 лв. на дка за общо арендованите 26,099 дка земеделски земи, находящи се в землището на с. Ч.. Изчислен по този начин общият размер на задължението му, възлиза на 563,74 лв. Задълженията си и по двата договора, арендодателят е следвало да изпълни най – късно в първия работен ден след изтичане на стопанската година, за която се отнасят. Не се установи, а и не се оспорва от ответника, че той не е сторил това. Именно поради неизпълнението на задълженията си за заплащане на договорените арендни плащания в срок по силата на чл. 8 ал.1 от ЗАЗ, ответникът е изпаднал в забава, поради което основателни са и претенциите за осъждането му да заплати обезщетение върху главниците в размер на законната лихва на осн. чл. 86 от ЗЗД. Доколкото, както бе посочени и по – горе, се установява, че първият работен ден след изтичане на процесната стопанска година ***/*** г. е не ****** г., а *** г., то претенцията за мораторна лихва, следва да бъде уважена до размера на 192,93 лв. върху арендното плащане по договора от *** г. и до размера на 33,00 лв. върху арендното плащане по договора от *** г. За разликата до първоначално претендираните размери и за периода от ****** г. до *** г., исковете следва да бъдат отхвърлени, като недоказани.

Воден от изложеното до тук,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА С.Г.С., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “А. т.” АДСИЦ, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “З.” № ***, сумата 3 295,94 лв. – арендно плащане за стопанската *** г. / *** г. , дължима по договор за аренда на земеделска земя от *** г., ведно със законната лихва върху сумата считано от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА С.Г.С., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “А. т.” АДСИЦ, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “З.” № ***, сумата 192,93 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода *** г. – *** г., като отхвърля иска за разликата до първоначално предявения му размер и период, като недоказан.

ОСЪЖДА С.Г.С., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “А. т.” АДСИЦ, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “З.” № ***, сумата 563,74 лв. – арендно плащане за стопанската *** г. /*** г., дължима по договор за аренда на земеделска земя от *** г., ведно със законната лихва върху сумата считано от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане;

ОСЪЖДА С.Г.С., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “А. т.” АДСИЦ, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “З.” № *** сумата 33,00 лв. - обезщетение за забава върху арендното плащане за периода *** г. – *** г., като отхвърля иска за разликата до първоначално предявения му размер и период, като недоказан.

ОСЪЖДА С.Г.С.,*** ДА ЗАПЛАТИ на “А. т.” АДСИЦ за разноски по производството сумата 711,84 лв.

Решението подлежи на обжалване от страните пред ОС Разград в двуседмичен срок от получаването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: