РЕШЕНИЕ

Номер 358 19.01.2012 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесети декември две хиляди и единадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: Константин Косев

секретар Г.А.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№833 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от В.В.С. срещу “Е.ОН България Продажби”АД, с която е предявен отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи на ответника сумата 3505,27 лв. неплатена ел. енергия за период от 30.10.2010г. до 27.04.2011г. /неотчетена консумирана електроенергия/. Сочи, че в недвижимия имот не е използвано такова количество ел.енергия. Иска заплащане и на направените по делото разноски. В съдебното заседание искът се поддържа.

Ответникът “Е.ОН България Продажби” в писмения си отговор оспорва иска. Сочи, че ищецът дължи тези суми в съответствие с общите условия на договора между тях. Поддържа становището си и в съдебното заседание.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Между страните по делото е сключен действащ договор, по силата на който ответникът дължи доставка на електрическа енергия на ищеца с място на доставката гр. ****, ул. ******* №*** - имот на ищеца, за чиито градина и лятна кухня се отнася потреблението на ел. енегия, отчитано от процесния електромер. По силата на наличното облигационно отношение ищецът дължи заплащане на ползваната електрическа енергия. Допълнителен източник на отношенията между страните са и Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Е.ОН България Продажби” АД, одобрени с решение на ДКЕВР, както и Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителни мрежи на “Е.ОН България Мрежи” АД, също одобрени от ДКЕВР /общите условия и решенията, с които са одобрени са приложени по делото/. Не са представени доказателства за публикуването на тези общи условия в местен вестник, съобразно изискването на чл.98а, ал.3 от Закона за енергетиката, което е условие за влизането им в сила. На 27.04.2011г. служители на “Е.ОН България Мрежи” АД извършили проверка на електромерното табло на ищеца /на стойка на границата на имота/, като е установено, че е налице грешно свързана схема на системите на електромера, отчитащ потреблението за градината и лятната кухня, поради което ползваната електроенергия не се отчитала. Схемата била възстановена от проверяващите. Въз основа на тази проверка от “Е.ОН България Мрежи” АД е издадена справка за корекция /л.18 от делото/, видно от която е преизчислена и коригирано количеството електрическа енергия ползвано от на ищеца за периода 30.10.2010г. до 27.04.2011г. и въз основа на тази корекция ответникът “Е.ОН България Продажби” АД е коригирал дължимата от ищеца сума за периода, вменявайки му допълнително задължение в размер на 3505,27 лв, за което го е уведомил с писмо от 29.04.2011г.

По делото е назначена електротехническа експертиза, според заключението на която електромерът на ищеца е преминал проверка за годност. Според констативния протокол е установена грешно свързана схема /входа и изхода на третата система са разменени/, което води до неотчитане на ел. енергия от процесния електромер. Изчислената в справката за корекция енергия за доплащане е математически вярно изчислена /съобразно методологията в чл. 38, ал.3, т.2 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия/, както и дължимата за доплащане левова равностойност и технически е възможно тази енергия да бъде доставена на абоната, но приетото количество, както приема експертизата, е много за този консуматор – градината с лятна кухня. Не съществува възможност да се изчисли реално потребеното количество енергия и не може да се определи от коя дата е започнало неточното отчитане. Вещото лице уточнява в съдебното заседание, че констатираното грешно свързване означава, че е налице неправомерна намеса. Иначе таблото на електромера било много добре защитено от външни намеси, но според експертизата тези намеси не са невъзможни, въпреки тази защита.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният отрицателен установителен иск е допустим, доколкото интересът на ищеца се обуславя от вмененото му задължение, което същият оспорва. Съдът намира, че същият иск е основателен. По силата на съществуващите между страните договорни отношения ищецът дължи плащане на доставената му и консумирана ел. енергия. В случая няма действащ нормативен акт, който да регламентира право на доставчика на електроенергия едностранно да преизчислява сметките на абоната за минал период. Претендираното от ответника негово потестативно право едностранно да коригира сметката на абоната се свързва с клаузата на чл.24 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, която пък клауза се свързва с клаузата на чл.38 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия. По силата на тези клаузи при неточно измерване на потребена електроенергия се извършват корекции на сметки. Не се изисква виновно поведение на потребителя. Изхожда се от предположението, че на потребителя е доставена електрическа енергия и същата е неточно измерена. При това именно ответникът следва да докаже, че електроенергия е доставена на потребителя и същата е неточно измерена. Въпросът доставена ли е изобщо на потребителя електрическа енергия, чието измерване да е неточно, обаче остава без отговор в настоящия процес – установява се само, че това е било възможно. По тези въпроси ответникът носи доказателствена тежест и в случая доказателствената му дейност не дава целените резултати. От хипотетични възможности не могат да се правят реални изводи. При това очевидно няма как да се поддържа категорично, че има неточно отчетена консумирана енергия, което да дава право на ответника да върши корекции на сметки. Този извод се подчертава и от факта, че няма никакви данни за началния момент от който е започнало неточното отчитане, поради което и няма как да се каже доколко действителният период на неточно отчитане е изобщо съотносим с приетия от ответното дружество период за корекцията. Отделно от това следва да се каже, че всъщност и при доставена електроенергия ответника в случая няма това право. Клаузите на които ответникът се позовава, а именно чл.24 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия и чл.38 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия, в частта си в която уреждат възможност за едностранно преизчисляване на сметки за минал период, без да е налице някакво виновно поведение на потребителя са нищожни по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите и чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите. Подобни клаузи са неравноправни – директно нарушават принципа на равнопоставеност на страните в договорното отношение. В този смисъл в последните години съдебната практика е изобилна, като достатъчно е да се посочи Решение на ВКС от 11.04.2011г. по ТД №39/2010г., ТК, II ТО. В случая не може да се поддържа, че е налице виновно поведение от страна на потребителя. Установената при проверката нерегламентирана намеса не поражда право за ответника да върши корекции /Решение №79 на ВКС от 11.05.2011г. по ТД №582/2010г., ТК, II ТО/. Не са представени доказателства за виновни действия или бездействия на ищеца, засягащи точното отчитане на консумираната енергия. Както се установява таблото с електромера е било добре защитено от външна намеса и ако такава е осъществена, то следва ответникът да докаже кой го е направил и по какъв начин. Именно ответникът носи грижата за изправността на средствата за измерване и не може да прехвърля тази тежест другиму. С оглед нищожността на разглежданите договорни клаузи е очевидно, че претендираното от ответника потестативно право всъщност не е възникнало в негова полза. Поради това претендираната от ответника “Е.ОН България Продажби” АД сума от 3505,27 лв. неплатена ел. енергия за период от 30.10.2010г. до 27.04.2011г., вменена като задължение на потребителя въз основа на корекция, извършена по методиката, установена от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия за процесния период не се дължи от ищеца и искът му следва да бъде уважен изцяло.

Основателно е и искането на ищеца за заплащане на направените от него разноски, които са в размер на 843 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения установителен иск от В.В.С. ЕГН ********** ***, че ищецът не дължи на “Е.ОН България Продажби”АД ЕИК 103533691 с адрес на управление гр. Варна, район Вл. Варненчик, Бизнес парк Варна, сграда 6 сумата от 3505,27 лв. за неотчетена електрическа енергия за период от 30.10.2010г. до 27.04.2011г.

ОСЪЖДА “Е.ОН България Продажби”АД ЕИК 103533691 с адрес на управление гр. Варна, район Вл. Варненчик, Бизнес парк Варна, сграда 6 да заплати на В.В.С. ЕГН ********** *** сумата от 843 лв за разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: