Р Е
Ш Е Н
И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
На шестнадесети
декември Година 2011
В
публичното заседание в следния състав:
Председател:
Атанас Христов
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията Атанас Христов административно наказателно
дело номер 559 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Постъпила е жалба от ЕТ “Д. К.” гр. Р., чрез управителят Д. К., против
наказателно постановление № 30 от 22.01.2010г. на Директора на РВМС – Разград,
с което за извършено нарушение на чл. 12, ал.1 и 2 ЗХ му е наложена имуществена
санкция от 2 000 лева, на основание чл. 48, ал.2 ЗХ.
С жалбата се моли НП да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява заедно със защитника си
адв. А. М. и поддържат жалбата. Излагат подробни мотиви.
Административно наказващия орган, намира жалбата за неоснователна и
моли НП да бъде потвърдено.
РРП при редовност в призоваването не изпраща представител и не депозира
становище.
Жалбата е допустима, предвид
обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице, в законоустановения
7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление, като е
произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект.
Разгледана по същество,
същата е частично основателна.
От фактическа страна:
Обжалваното
НП е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение съставен
от служител при ЗВСК при РВМС – Разград на
18.01.2010г., на жалбоподателя, за това, че на 18.01.2010г. в обект на “****” №* съхранява продукти от животински произход
: “Създърма” от “Надежда-М” ООД гр. Б., “Кююфтета в було” от “Рая” рег. №
27055002 от с. Радко Димитриево, “Карначета” от Рая трейд” с. Радко Димитриево.
За наличните продукти не представя Удостоверение за регистрация по закона за
храните.
Гореописаното
деяние било квалифицирани от актосъставителя по чл. 12, ал.1 и ал.2 ЗХ.
Жалбоподателят
вписал в АУАН възражение, че: “Съгласно договор за проектиране от. м.
Септември не мога да набавя всички необходими документи. В помещението липсва
само проект за ел. инсталация и 5 бр. лампи”.
Въз основа на съставения акт, административнонаказващият орган е издал
обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите, описани в него, и е приел,
че са нарушени посочените в цитирания АУАН правни норми и наложил обжалваното
наказание.
По доказателствата:
Фактическата обстановка по
делото е безспорно установена. Актосъставителят и свидетелите по акта дава
показания, които изцяло потвърждават описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка. Фактическата обстановка се установява и от съставения Протокол №
324 от 18.01.2010г. /л.45/, като подписа в него на жалбоподателя не бе оспорен.
По делото няма спор, че за процесния
обект находящ се в гр. Разград ул. “Северен булевард” 1 жалбоподателят е
имал регистрация по чл. 12 ЗХ, за търговия с храни от неживотински произход,
но е нямал такава регистрация
относно продукти от животински произход. За това обстоятелство са
категорични както актосъставителя разпитан в качеството му на свидетел, така и
жалбоподателя в своите обяснения, а и АНО в твърденията му в хода на съдебните
прения.
Жалбоподателят разполага с
Ветеринарно – санитарно разрешително. Същото е с № 77/21.06.2000г. /л. 46/, но
същото касае друг обект - находящ се на друг адрес – гр. Р., ул. “*****” № 2, а
процесния проверяван обект се намира на ул. “****” № *. Едва след издаването на обжалваното НП, за обекта на ул. “****” * е издадено Удостоверение за регистрация
на обект за съхранение и търговия с храни от животински произход и доставки до
други обекти за търговия на дребно, като странична, локална и ограничена
дейност № 20/19.04.2010г. /л. 47/. Т.е.
безспорно е установено, че към датата на нарушението, жалбоподателят не е имал
необходимата регистрация относно търговия с животински продукти за
обекта му находящ се на ул. “******” № *.
Самият жалбоподател в своите
обяснения признава, че процесните продукти от животински произход, установени в
хода на проверката, са се намирали в обекта му на ул. “***” *, но същите били
оставени от доставчиците, които първо посетили обекта му на ул. *****, но тъй
като същият бил затворен, ги оставили в обекта му на “****”. След като се
върнал от контролен медицински преглед, жалбоподателя отнесъл продуктите в
обекта си на ул. *****.
От ПРАВНА страна.
РРС в настоящия си състав намира, че акта и наказателното постановление
са съставени съобразно изискванията на закона, с достатъчна по обем описателна
част относно констатираното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
Обвинението е формулирано ясно и разбираемо. Отразените фактически
обстоятелства в съдържанието на акта и постановлението се припокриват като цяло
и са достатъчни от гледна точка пълно очертаване на обективните признаци на
деянието за което е санкциониран нарушителя,
както за формиране на извод, че правното квалифициране на последното е
извършено правилно.
В действителност в НП не е посочена алинеята на
санкционната норма на чл. 48 ЗХ, но това не е съществено процесуално нарушение. Съгласно
чл.57, ал.1, т. 6 и 7 ЗАНН, НП трябва да съдържа законните разпоредби, които са
били нарушени виновно, и вида и размера на наказанието; но няма изрично
изискване да се сочи правното основание на наказанието, отделно от нарушените
законови разпоредби. Предвид изложеното РРС приема, че допуснатата грешка при
посочването на разпоредбата, представляваща основание за налагане на
наказанието, не представлява основание за отмяна на НП. Така и Решение № 71, 30.06.2009г. Административен Съд
– Смолян к.н.а.х.д. № 66/2009г. Само с оглед изчерпателност следва да се
отбележи, че жалбоподателят е разбрал точната санкционна норма, тъй като в
писмените си бележки /л. 49/ е посочил : “за
това нарушение наказващия орган е наложил санкция по реда на чл. 48, ал.2 ЗХ.”
Вярно, е че в АУАН и НП за место
на нарушението е посочено “в обекта на “***” *”, без да е посочено населеното место. От всички материали по делото в
т.ч. и обясненията на жалбоподателя се установява, че на жалбоподателя му е
станало ясно къде се намира обекта на проверката в който е констатирано
нарушението – гр. Разград. Само с оглед изчерпателност следва да се изтъкне, че
по този въпрос нито пред АНО нито пред РРС е имало подобни възражения.
По възражението, че АНО неправилно е приложил санкционната норма на чл. 48,
ал.2 ЗХ, а е следвало да приложи чл. 42 ЗХ, тъй като последната се явява
специална спрямо общата на чл. 48 ЗХ.
Възражението е неоснователно. Факта, че в обекта се извършва търговия на групи
храни /от животински произход/ - невключени в разрешителното /което е само за
храни от неживотински произход/, не прави процесният обект нерегистриран. До пререгистрацията
обектът се счита регистриран и с право да търгува с групите
храни, включени в удостоверението за регистрация, както и съответно е забранено
в него да се търгува с храни извън описаните в същото. Така
и Решение № 80 от 04.05.2011г. по к.н.а.х.д. № 65/2011
година на Административен съд Перник.
По възражението, че “проверяващите
органи не са си направили труда за установят дали съхранението на месните
продукти е било с цел търговия и по – точно, търговия в проверявания обект”
Легална дефиниция на понятието "търговия" е дадена в разпоредбата на § 1, т. 60 от ДР на ЗХ,
според която "търговия" е процес на внос, износ, съхранение, транспорт, продажба и представяне за продажба на
храни, предлагане на храни в места за обществено хранене, както и предоставяне
на потребителите на безплатни мостри на храни.
В
конкретния случай жалбоподателят е наказан, че съхранява процесните продукти,
т.е същият осъществява един от процесите включени в търговската дейност.
По възражението, че не е посочено количеството на
съхраняваните в обекта продукти от животински произход.
Количеството би имало значение само за
индивидуализацията на размера на санкцията, но не и за квалификацията на
деянието.
По възражението на жалбоподателя, че тъй като НП не му
е връчено надлежно, то това нарушение води до отмяната му.
След
като районният съд е разгледал жалбата срещу НП по същество, то допуснатото
нарушение при връчването на НП не е съществено процесуално нарушение. Така и Решение № 3 от 13.01.2012г. на Разградският административен съд, КНАХ дело № 270/2011 год.
Поради
значимостта на охраняваните обществени отношения - опазване и контрол на
здравето, е предвидено всеки обект, в който се произвеждат или търгуват храни,
да бъде регистриран по реда и при условията на чл. 12 ЗХ. В случая е налице
отклонение от принципа, установен в чл. 24 от ЗАНН, като е
регламентирана една успоредна отговорност за ЮЛ и ЕТ, която е обективна и
безвиновна и за да бъде ангажирана, е достатъчно само обективно да бъде
констатирано неизпълнение на задължения към държавата. Разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН е
в пряка връзка със задълженията на всеки търговски субект, произтичащи от
специалните закони - в случая ЗХ, непосредствено свързани с регламентираното
осъществяване на търговска дейност. В този смисъл с предвидените в ЗХ
отговорности по отношение регистрационния режим на търговските обекти, е
ангажирана спрямо потребителите отговорност за производство и търговия на
качествени и безопасни храни с цел - контрол и опазване на общественото здраве.
По тези съображения не би могло да намери приложение нормата на чл. 28 ЗАНН. В
този смисъл е и Решение № 69 от 23.01.2009 г. на АдмС - Пловдив по к. а. д. №
2281/2008 г., 23-ти с-в.
По размера на санкцията.
За процесното нарушение, чл. 48, ал.2 ЗХ
предвижда имуществена санкция в размер от 1 000 до 2 000 лева.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът
отчете наличието на повече от един от местните продукти съхранявани в обекта.
Друго отегчаващо отговорността обстоятелство се явява и липсата на критичност
към извършеното нарушение /в този смисъл вж. Решение № 128 от 28.03.2011г. на ВКС, II н. о. по н. д. №
11/2011г./
Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът
отчете, че нарушението е извършено за пръв път. Тъй като не е посочено точното
количество на месните продукти, съдът приема в полза на жалбоподателя, че
същите не са били в големи количества, респективно налице е още едно смекчаващо
отговорността обстоятелство.
Поради горното съдът намери, че е налице баланс между
отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което счита, че
имуществената санкция следва да бъде в средния размер от 1 500 лева.
Водим
от гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, поради което, съдът,
Р
Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 30 от
22.01.2010г. на Директора на РВМС – Разград, НАМАЛЯВА размера на наложената
имуществена санкция от 2 000 лева на 1 500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване по
реда на АПК пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Районен съдия: