Производството
е по реда на Указа за борба с дребното хулиганство.
Съставен е акт по УБДХ срещу
Х.А. О.
роден на ***г***, постоянен адрес
гр. Р., ул. „********, но живущ ***,
български гражданин, женен, безработен,
ЕГН ********** за извършена проява на
дребно хулиганство.
Нарушителят не се признава
за виновен. Твърди, че умишлено бил залят с горещо кафе от свидетеля Т. А.
Районна
прокуратура – Р., редовно призована по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК и
съгласно чл. 5, ал. 2 от УБДХ, не изпраща процесуален представител и не
депозира писмено становище.
ОДМВР Р.,
редовно призовано по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК, не изпраща процесуален
представител и не депозира писмено становище.
РУП – Р., редовно
призовано по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК, не изпраща процесуален представител
и не депозира писмено становище.
След преценка
поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал,
доводите и становищата на нарушителите, съдът намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
На 17.01.2012г. сутринта нарушителят отишъл на пазара в гр. Р., до павилиона за продажба на дрехи, който е на съпругата му. Видял пред павилиона на съпругата си празни кашони от цветя, и тъй като съседния павилион, в който работи свидетеля Т. А., е павилион за продажба на цветя, преценил че се от него. За това ги ритнал пред този павилион. Свидетелят Т. А. ги ритнал обратно пред павилиона на съпругата на нарушителя. Нарушителят отново ги ритнал към павилиона на св. Т. А., но този път те се блъснали в стилаж на А., в който имало торби с биотор. От удара няколко от торбите се скъсали. Нарушителя влязъл в магазина на съпругата си и започнал да вади манекени. В този момент св. Т. А. отишъл при него и го попитал няма ли да му заплати за разкъсаните торби с биотор. В ръката си, от пред на нивото на брадата свидетелят си държал чаша с кафе. Свидетелят се намирал непосредствено зад нарушителя, когато го попитал за заплащането. При обръщането нарушителя се блъснал в ръката на свидетеля в която било кафето. Така и двамата се заляли с кафето. Нарушителят помислил, че свидетелят нарочно го е залял с кафе. Замахнал с ръка към главата на свидетеля, но последния се отдръпнал и така нарушителя успял да му свали само очилата. Нарушителя заплюл свидетеля, започнал да му вика че бил луд, кълнал го да умре докато управлява автомобила си.
Горната фактическа обстановка се подкрепя от обясненията на нарушителя /частично/, както и от показанията на свидетелите Т. А. и Н. Д..
Тъй като показанията на свидетеля А. съвпадат с тези на незаинтересования свидетел Д., съдът кредитира с доверие показанията на св. А., а не обясненията на нарушителя.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът от ПРАВНА СТРАНА намира, че нарушителите на горепосочената дата са извършили непристойна проява в резултат на което са нарушил обществения ред и спокойствие. Поради своята по-ниска степен на обществена опасност, деянието му не представлява престъпление по чл. 325 от НК, а съдът го квалифицира като проява на дребно хулиганство, по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ. Деянието е консумирано виновно от лицето посочено в акта като нарушител и е налице умисъл при осъществяването му от дееца.
При индивидуализиране на наказанието, съдът отчете участието на нарушителя в инцидента, степента на обществена опасност на деянието и извършителя му.
Съдът намери,
че в случая, най - подходящо се явява административното наказание глоба в
минимален размер от 100 лева, поради което наложи същото.
В този смисъл
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/А. Христов/