Р Е Ш Е Н И Е

№ 367 27.01.2012 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и девети декември две хиляди и единадесета година

В закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлета Добрева

Секретар В.Д.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гражданско дело № 1104 по описа за 2011 година,

Намира следното

Искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 55 ЗЗД и чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД.

Предявени искове от “Агро – 1” ЕООД против “Аргос” ЕООД , за установяване дължимостта на сумите 2 400,00 лв. представляваща платена на отпаднало основание цена по договор за продажба на царевица от 30.09.2009 г. , ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.03.2011 г. до окончателното й изплащане и сумата 347,49 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 01.10.2009 г. – 17.02.2011 г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение № *****/28.03.2011 г. по гр.дело №***/2011 г. по описа на РРС. Ищецът твърди, че с ответика са били в договорни задължения по силата на сключен договор за продажба на царевица. Договорената между тях продажна цена ищецът превел авансово на 30.09.2009 г. на ответника, срещу насрещно поетото задължение на последния до същата дата да предаде вещите. Царевицата обаче не била доставена на ищеца и два дни след посочената дата ищецът заявил, че изпълнението на сделката е безпредметно, като ответникът се съгласил да върне получената продажна цена. Това обаче той не бил сторил и понастоящем, като бездействието му било и причината на ищецът да отправи към него нотариална покана рег. № 1602, т.1 , акт 74/18.02.2011 г. на нотариус А. А., а по – късно и заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което за процесните суми е издадена заповед за изпълнение № ****/28.03.2011 г. по гр.дело № ****/2011 г. по описа на РРС.

В срока за отговор ответникът депозира такъв, като оспорва исковете по основание и размер. Прави изявление за оспорване истинността на приложените, като писмени доказателства – преводно нареждане от 30.09.09 г., извлечение от сметка, оборт на сметка и оборотна ведомост и иска откриване на производство по чл.193 от ГПК по отношение на тях.

Въз основа на събраните в хода на производството доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.09.2009 г. от ищецът по сметка на ответника била преведена сумата 2 400,00 лв., представляваща продажна цена на царевица / платежно нареждане от 30.09.2009 г., извлечение от банкови операции, оборот на сметка, оборотна ведомост по контрагенти/. Сумата била заплатена от ищцовата страна преди получаване на стоката от ответника. Според приетото от съда заключението по назначената съдебно- счетоводна експертиза, в счетоводството на ответника е отразен превод по банковата му сметка на процесната сума, основание за което е било доставка на царевица. Липсват обаче счетоводни документи удостоверяващи изпълнението на сделката, за която сумата е била платена. Според показанията на св. Георгиев, уговорката между представителите на двете дружества е била царевицата да бъде предадена до два – три дни след превеждането на парите. И тъй като ответникът не изпълнил задължението си за предаването й, ищецът отправил до него нотариална покана за връщане на продажната цена от 2 400 лв., както и за заплащане на обезщетение за забава върху тази сума за периода 01.10.2009 г. – 17.02.2011 г. Връчването на нотариалната покана било извършено с писмо с обратна разписка получено от ответника на 22.02.2011 г. На 24.03.2011 г. ищецът депозирил заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Въз основа на него е издадена заповед за изпълнение №****/28.03.2011 г. по гр.дело №****/2011 г. по описа на РРС, с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца процесните суми от 2 400,00 лв. представляваща платена на отпаднало основание цена по договор за продажба на царевица от 30.09.2009 г. , ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.03.2011 г. до окончателното й изплащане и сумата 347,49 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 01.10.2009 г. – 17.02.2011 г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Искът за установяване дължимостта на сумата 2 400,00 лв. е основателен и доказан. Ищецът в качеството си на купувач се явява изправна страна по сключения между страните договор за продажба на царевица. Той е изпълнил задължението си за заплащане на ответника в качеството му на продавач на сумата 2 400 лв. - цената на вещите предмет на сделката. От своя страна ответното дружество не е изпълнило задължението си да предаде тези вещи на купувача. Виновното неизпълнение на това му задължение е дало основание на изправната страна да развали договора. Ето защо и получената от ответника сума се явява получена такава на отпаднало основание по смисъла на чл. 55 от ЗЗД. От посочената правна норма произтича и задължението от ответника да върне продажната цена, поради което този иск се явява изцяло основателен и доказан. По отношение претенцията на ответника за установяване дължимост на сумата 347,49 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 01.10.2009 г. – 17.02.2011 г., съдът намира този иск за изцяло недоказан. Задължението за връщане на получената на отпаднало основание престация от неизправната страна, не е срочно, поради което длъжникът изпада в забава след получаване на покана за връщането й. В случая от представените доказателства по делото се установява, че поканата за връщане на продажната цена е получена от ответника на 22.02.2011 г. И доколкото, периода за който се претендира установяване дължимост на обезщетението за забава е такъв предхождащ посочената дата / лихва се претендира за периода 01.20.09 г. – 17.02.2011 г./, то този иск следва да бъде отхвърлен изцяло, като недоказан и неоснователен.

Съобразно изхода на делото следва да бъдат присъдени и направените от ищеца в настоящото производство разноски .

Воден от изложеното до тук , съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА за установено че “Аргос” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Р., бул. “*****” № **, вх.**, ет.**, ап.1 ДЪЛЖИ на “Агро – 1” ЕООД , ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Р., бул. “****” № **, сумата 2 400,00 лв. представляваща платена на отпаднало основание цена по договор за продажба на царевица от 30.09.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.03.2011 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 48,00 лв. – държавна такса и сумата 222,00 лв. – адвокатско възнаграждение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***/28.03.2011 г. по гр.дело № ***/2011 г. по описа на РРС.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от “Агро – 1” ЕООД , ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Р., бул. “****” № ** против “Аргос” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. Р., бул. ****” № **, вх.**, ет.*, ап.**, с който се претендира установяване дължимостта на сумата 347,49 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 01.10.2009 г. – 17.02.2011 г. , за която сума е издадена заповед за изпълнение № 954/28.03.2011 г. по гр.дело № 491/2011 г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА “Аргос” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Р., бул. “Б.” № **, вх.**, ет.*, ап.* ДА ЗАПЛАТИ на “Агро – 1” ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Р., бул. “*****” № ** за разноски по производството сумата 48,00 лв. – държавна такса и 480, 00 лв. – адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

След влизане в сила, същото да се докладва по гр. дело № 491/2011 г. по описа на РРС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: