Р Е Ш Е Н И Е

№ 06.01.2012 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На осми декември две хиляди и единадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлета Добрева

Секретар Д.Д.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гражданско дело № 1110 по описа за 2011 година,

Искове с правно основание чл. 266 ал.1 вр. с чл.79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба, с която са предявени искове от “Г. РЗ” ЕООД против “А.” ООД за осъждане на ответника да заплати сумата 12 707,06 лв., дължима по договор от 12.12.2007 г. между страните и представляваща стойността на извършени ищеца и приети от ответника СМР на обект “Газификация на линия за производство на хляб”, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, като и сумата 4 549,53 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 02.03.2008 г. – 28.06.2011 г.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК, ответникът не депозира такъв, редовно призован, не се явява в съдебно заседание без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239 ал.1 от ГПК.

С разпореждането на съда по реда на чл.131 от ГПК, редовно връчено на ответника, е указана възможността за постановяване на неприсъствено решение. Същият не е депозирал отговор в срока по чл.131 от ГПК, редовно призован не се явява в съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Налице е и втората предпоставка по чл. 239 ал.1 от ГПК.

В исковата молба се сочи, че по силата на сключен между страните договор от 12.12.2007 г., ищецът следвало в качеството си на изпълнител да извърши СМР на обект “Газификация на линия за производство на хляб”, а ответникът от своя страна, в качеството си на възложител следвало да му заплати сумата 27 232 лв./без вкл. ДДС/ , съгласно приложената към договора КСС. С анекс от 20.07.2009 г., дължимата от ответинка сума на СМР била променена от 27 232 лв. на 19 428,42 лв./без ДДС/. На 31.01.2008 г. от ищеца била издадена от фактура № 1000000283 за част от дължимата сума по договора на стойност 16 339,20 лв. /без ДДС/, респ. 19 607,04 лв. с ДДС. По тази фактура ответникът платил частично сумата 9 607,04 лв. на 11.03.2008 г. За действително извършените СМР по договора на 30.10.2009 г. бил изготвен акт обр. № 19 според който стойността на извършените от ищеца СМР съответства на стойността договорена с анекса от 20.07.09 г. - 19 428,42 лв. /без ДДС/. На 10.02.2010 г. /след покана от ищеца с писмо изх. № 298/13.01.2010 г./ от оставащата към този момент неплатена сума по договора от ответника били заплатени още 1 000 лв. По този начин от общо дължимите по договор 23 314,10 лв. /с ДДС/ били платени частично 10 607,04 лв., като размера на непогасените дължими суми по договора от възложителя понастоящем възлизал на 12 707, 06 лв. / с ДДС/, върху които съгласно т. 7. 2 от същия, се дължала мораторна лихва, която възлизала на 4 549,53 лв. Въз основа на изложеното обосновава и исковите си претенции за изпълнение на задълженията на ответника за заплащане на дължимите по договора суми и обезщетенията за забава върху неплатеното възнаграждение. Представените по делото писмени доказателства, заверени копия от: договор от 12.12.2007 г., анекс от 20.07.09 г. към договора; фактура № 1000000283/31.01.2008 г.; протокол обр. № 19; извлечение от главна книга на дружеството; писмо изх. № 298/13.01.2010 г. и известие за доставяне на същото; справки от тъговския регистър; справка за изчисляване на законна лихва, подкрепят изложените в исковата молба и посочени по – горе обстоятелства, за наличие на договорни отношения между страните и неизпълнение на задължението на ответника, в качеството му на възложител по сключения договор за поръчка да заплати на ответника, в качеството му на изпълнител, възнаграждение за извършените СМР, предмет на договора, като налагат извод, че предявеният иск с правно осн. чл. 266 във вр. с чл. 79 от ЗЗД е вероятно основателен. Тази вероятна основателност, налага извод за такава по отношение и на предявения акцесорен иск – за дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението от договорения между страните падеж до датата на предявяване на иска.

Уважаването на предявените искове изцяло, предпоставя и осъждането на ответника да заплати направените от ищеца в настоящото производство разноски в размер на 690,26 лв., представляващи държавна такса и 795,00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл. 78 ал.1 от ГПК.

Воден от изложеното до тук и на осн. чл. 239 ГПК, съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА “А.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. Ш., ул. “Д.” № * ДА ЗАПЛАТИ НА “Г. РЗ” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Р., ж.к. “Ж.” № *, вх.*, ет.*, ап.* на осн. чл. 266 вр. с чл.79 от ЗЗД сумата 12 707, 06 лв. неплатено възнаграждение за извършени строително-монтажни работи по договор от 12.12.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба /28.06.2011 г./ до окончателното й изплащане, и сумата 4 549,53 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 02.03.2008 г. – 28.06.2011 г.

ОСЪЖДА “А.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Ш., ул. “Д.” № * ДА ЗАПЛАТИ НА “Г. РЗ” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Р., ж.к. “Ж.” № *, вх.*, ет.*, ап.* да заплати за разноски по производството сумата 690,26 лв., представляващи държавна такса и 795,00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от същото да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: