Р Е Ш Е Н И Е

Номер 340 07.01.2012 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд в публично заседание на

Седми декември две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар П.Т.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1312 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от М.Л.Ш., с която са предявени обективно съединени искове срещу непълнолетния Г.Т.Г., дайстващ лично и със съгласието на своите родители Д.Г.Т. и Т.Г.Т., както и срещу Д.Г.Т. и Т.Г.Т. и иск срещу Й.В.Й., действащ лично и със съгласието на своята майка С.И.П. , както и срещу С.И.П. петимата солидарно за заплащане на сумата 8 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди , причинени от престъпление по чл.129 ал.1 във вр. с ал.2, пр.2 във вр. с чл.20, ал.2 от НК , извършено от непълнолетните, както и иск срещу непълнолетния Г.Т.Г., дайстващ лично и със съгласието на своите родители Д.Г.Т. и Т.Г.Т., както и срещу Д.Г.Т. и Т.Г.Т. тримата солидарно за заплащане на сумата 3 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за престъпление по чл.144, ал.3 от НК. Сочи, че с влязло в сила определение на РРС от 11.07.22011 г. по НОХД №***/2011 г. Г.Т.Г. и Й. В. Й. са признати за виновни в извършването на престъпление по чл.129 ал.1 вр. с ал.2 пр.2 от НК вр. с чл.20 ал.2 вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК, а Г.Т.Г. – и в извършване на престъпление по чл.144, ал.3 вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК, за които са им наложени наказания. Пострадал и от двете престъпления е ищецът.

Ответниците Г., Т. и Т. считат исковете срещу тях за допустими, но неоснователни и завишени по размер. Считат, че обезщетението следва да бъде съобразено освен със съдебната практика и с поведението на ищеца на инкриминираната дата, отправени обидни реплики, агресивно и предизвикателно поведение след употреба на алкохол. Сочат, че няма данни ищецът да е пребивавал в здравно заведение и да му е оказана медицинска помощ, както и заканата да е предизвикала страх у него. Считат, че размера на обезщетението следва да бъде съобразен и с доходите им.

Представен е и отговор от Й.В.Й.. И той счита, че съдът следва да вземе предвид агресивното певедение на ищеца и употребата на алкохол, враждебно отношение между страните преди този случай, късното установяване на травмата и възможността същата да бъде получена от собствените му удари. Сочи ниски доходи на майката, която е единствен родител. Ответницата П. ***. също счита иска за неоснователен.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: С влязло в сила определение по НОХД №***/2011 г. е одобрено споразумение, сключено между Г.Т.Г. и Й.В.Й. и Разградска районна прокуратура, с което двамата са се признали за виновни в това, че на 24.12.2010 г. в с.Д., общ.Р., като съизвършители, са причинили на М.Л.Ш. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на трета, четвърта и пета дланни костици на лявата ръка, довела до трайно затруднение движението и хватателната функция на лявата ръка, като макар и непълнолетни са разбирали свойството и значението на деянието и са могли да ръководят постъпките си, с което са осъществили състава на престъпление по чл.129 ал.1 във вр. с ал.2 , пр.2 във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с чл.63, ал.1 , т.3 от ВК и са приели да им бъдат наложени наказания пробация. Г.Г. се е признал за виновен и в това, че на 24.12.2010 г. в с.Д., общ.Р. се е заканил с убийство на М.Л.Ш. и това заканване е възбудило у последния основателен страх от осъществяването му, като макар и непълнолетен е рабирал свойството и значението на деянието и е можел да ръководи постъпките си , с което е осъществил състава на престъплението по чл.144, ал.3 във вр. с чл.63, ал.1 т.3 от НК и е приел и за това престъпление да му бъде наложено наказание пробация.

Според назначената по делото съдебно-медицинска експертиза в резултат на инцидента в нощта на 23 срещу 24.12.2010 г. ищецът е получил контузия на лявата длан със счупване на трета, четвърта и пета дланни костици към основата му и контузия на носа с оток на меките тъкани към основата му. Тези увреждания са разултат от действието на удари с или върху твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при удари с крак или в стената на помещението по време на инцидента. Уврежданията са довели до трайно затруднение на движението на лявата ръка /хватателната функция на ръката/. Средният срок за приключване на оздравителния процес при правилно протичане на същия е 1,5-2 месеца и не се очакват трайни последствия за здравето на ищеца. В отговор на въпросите в с.з. вещото лице е уточнил, че увреждането на ръката не може да се причини с удар с ръка, както и при падане и подпиране на ръката. Възможно е било непосредствено след инцидента пострадалия да хваща предмети, още повече, че погълнатия преди това алкохол действал обезболяващо, т.е. в случая движението не е било невъзможно, но по принцип е било болезнено. При този вид контузии с течение на времето до предприемане на лечение болката се усилва.

По делото са разпитани свидетелите М., П. и Г.. В показанията си същите съобщават, че непосредствено преди Коледа на 2010 г. ищецът гостувал на гости на дядо си – свид.М. в с.Д.. На 23.12.2010 г. вечерта ищецът се срещнал със свид.П., негов приятел в заведение в същото село. След срещата свидетелят се прибрал и оставил ищец в това заведение. На следващата сутрин ищецът споделил със свид.М., че ръката му е счупена, след което се обадил на свид.П., за да го закара в спешния център в гр.Р.. Според последния ръката на ищеца е била зле - подута, а той е бил изплашен. Лекарят поставил шина, а Ш. си закупил обезболяващи. В разговорите със свидетелите ищецът им обяснил, че след като излязъл от заведението, в което им е била срещата с П., той е отишъл в една сграда, която се ползва за пенсионерски клуб. Там са се намирали ответниците Й. и Г., черпили се заедно, след което са му причинили нараняването и са му се заканвали с убийство. Един от двамата е извикал и баща си и брат си, но те не предотвратили инцидента. Според свид. Г., брат на ответника Г., двамата с баща му са възпирали брат му, който много буйствал, но в един момент ответниците и ищеца са излязли в коридора, от където се чували шумове, след което ищецът взел чашата с вино, отпил няколко глътки и си тръгнал. По време на инцидента и тримата били употребили алкохол и ищецът наричал ответника Г. “глупак” и “селянин”, обидни думи употребил и по отношение на другия ответник. Двамата свидетели- М. и П. говорят за хирургична интервенция в гр.С., но тъй като няма медицински документи за това, съдът не кредитира показанията им в тази част. Според тези свидетели ищецът Ш. е бил уплашен след инцидента от побоя и от заканата с убийство, в резултат на което е редуцирал посещенията си в с.Д.. Свид. М. определя внука си като много чувствително момче, не употребявал прекалено много алкохол. Преди инцидента учел в гр.С., след това започнал магистратура в гр.С., известно време работел. Според Свид.П. след употреба на алкохол ищецът ставал весел, но не правел скандали, не парадирал с това, че живее в гр.С..

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Искът за заплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.129 ал.1 от НК е частично основателен и доказан до размера от 2 500 лв. По отношение на ответниците Г.Т.Г. и Й.В.Й. искът е с правно основание чл.45 от ЗЗД. Правото на обезщетение за ищеца спрямо тези двама ответници възниква поради наличието и на петте предпоставки за пораждане на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД . Налице е деяние - действие, представляващо конкретна външна проява на определени лица - ответниците. Това деяние е противоправно - въздигнато е от закона в престъпление. Действието е извършено виновно - умишлено. Тези въпроси са решени от наказателния съд и в тази част присъдата е задължителна за съда, разглеждащ въпроса за гражданската отговорност на основание чл.300 от ГПК. Налице са неимуществени вреди - причинени болки и страдания в един сравнително непродължителен период от време. Тези вреди са настъпили по време непосредствено след деянието и са причинени от ответниците, поради което същите носят отговорност за тяхното обезщетяване. Съдът при преценка на размера на дължимото обезщетение взе предвид обстоятелството, че неимуществените вреди са причинени от престъпление, техния характер и степен /средна телесна повреда/, начина на причиняване – при сбиване в заведение, продължителността на оздравителен период, необходимостта от болкоуспокояващи в първите дни. От друга страна Съдът взе предвид, че макар и от категориите на средните телесни повреди, уврежданията на ответника са от категорията на най-леките възможни, спрямо него не са прилагани хирургични интервенции, при правилно протичане на оздравителния процес /няма доказателства за противното/ няма да има трайни последици за здравето на ищеца, както и обстоятелството, че ищецът сам е отишъл в заведението и въпреки враждебната обстановка е останал. При отчитане на тези фактори, които действат в различни посоки, съдът счита, че за обезщетяване на тези неимуществени вреди е достатъчна сумата от 2 500 лв., която следва да бъде заплатена солидарно от ответниците ведно със законната лихва от датата на деликта - 24.12.2012 г.

Солидарна отговорност за заплащането на тази сума носят и родителите на ответниците Г. и Й. – ответниците Т. , Т. и П.. Към датата на деликта и двете момчета са били непълнолетни, родителите са упражнявали родителски права и непълнолетните са живеели при тях. Ето защо на основание чл.53 от ЗЗД ищецът има право да иска солидарното осъждане на петимата отвеници.

В останалата му част Съдът счита, че следва да отхвърли иска като неоснователно завишен.

По отношение на иска, предявен срещу ответника Г. и неговите родители – ответниците Т. и Т., същият е основателен предвид наличието на горепосочените предпоставки- Г. е автор на деяние, което е противоправно и извършено виновно- умишлено /за тези обстоятелства е налице влязло в сила определение, с което е одобрено споразумение между подсъдимия и РРП/ и от него за ищецът са произлезли неимуществени вреди, изразяващи се в отрицателни емоционални усещания – страх. Тъй като Т. са родители на Г. и към момента на извършване на деянието той е живял при тях, респ. двамата са упражнявали родителски права, то отговорността им за деянието спрямо кредитора е солидарна. При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид, че заканата с убийство е била произнесена в тъмната част на денонощието, във враждебна за ищеца обстановка, а от друга страна обстоятелствата, че деянието е било еднократно, заканата е била демонстрирана в пияно състояние от непълнолетен спрямо пълнолетен и не са били предприети някакви конкретни действия в тази насока, както и това, че редуцирането на посещенията на ищеца в с.Дряновец може да се обясни и с други промени в живота на ищеца /промяна на учебното заведение, започване на работа/ счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди следва да бъде присъдена сумата 1500 лв. ведно със законната лихва от датата на деликта – 24.12.2010 г. В останалата му част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

На основание чл.78 от ГПК ответниците следва да заплатят направените от ищеца разноски по делото съразмерно на уважната част на двата иска, а именно 181,56 лв. за първия иск и 109 лв. за втория иск.

Ответниците следва да заплатят и д.т. за първия иск в размер на 100 лв. и в размер на 60 лв. за втория иск. По отношение на разноските за съдебно-медицинската експертиза в размер на 80 лв. същите следва да бъдат възложени на всички ответници, тъй като тази експертиза има отношение към предмета на доказване само на първия от исковете.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА 1.Г.Т.Г., ЕГН ********** ***, действащ лично и със съгласието на своите родители Д.Г.Т., ЕГН ********** и Т.Г.Т., ЕГН **********, *. Д.Г.Т., ЕГН ********** ***, 3. Т.Г.Т., ЕГН ********** ***, 4. Й.В.Й., ЕГН ********** ***, действащ лично и със съгласието на своята майка С.И.П., ЕГН ********** и 5. С.И.П., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на М.Л.Ш., ЕГН ********** *** сумата 2 500 лв. /две хиляди и петстотин лева/ причинени неимуществени вреди в резултат на извършено престъпление по чл.129, ал.1, във вр. с ал.2, пр.2 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК ведно със законната лихва от 24.12.2010 г. до окончателното изплащане на сумата и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до първоначално предявения размер от 8 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА 1.Г.Т.Г., ЕГН ********** ***, действащ лично и със съгласието на своите родители Д.Г.Т., ЕГН ********** и Т.Г.Т., ЕГН **********, *. Д.Г.Т., ЕГН ********** ***, 3. Т.Г.Т., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на М.Л.Ш., ЕГН ********** *** сумата 1 500 лв. / хиляда и петстотин лева/ причинени неимуществени вреди в резултат на извършено престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с чл.63, ал.1 т.3 от НК, ведно със законната лихва от 24.12.2010 г. до окончателното изплащане на сумата и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до първоначално предявения размер от 3 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА 1.Г.Т.Г., ЕГН ********** ***, действащ лично и със съгласието на своите родители Д.Г.Т., ЕГН ********** и Т.Г.Т., ЕГН **********, *. Д.Г.Т., ЕГН ********** ***, 3. Т.Г.Т., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на М.Л.Ш., ЕГН ********** *** сумата 109 лв. /сто и девет лева / за направените по делото разноски по втория иск съразмерно на уважената част.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: