В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд състав

На двадесети декември две хиляди и единадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: Константин Косев

секретар Г.А.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1340 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.200 от КТ.

Депозирана е искова молба от С.С.Р. *** за заплащане на ищеца сума от 1200 лв, обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука, като обезщетението представлява разлика между полученото от общественото осигуряване обезщетение за временна неработоспособност и дължимото от работодателя възнаграждение за периода от 06.04.2010г. до 06.04.2011г., както и сумата от 100 000 лв, ведно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на настъпване на увреждането - 06.04.2010г. Претендира и разноски. Твърди, че е претърпял увреждания на здравето в резултат на трудова злополука, изпълнявайки трудовоправните си задължения по договор с ответната страна – на 06.04.2010г. при преместване на демонтирано електрическо табло бил затиснат от последното в резултат на което получил множество травматични увреждания. Претърпяният инцидент наложил продължително лечение и ползване на отпуск за временна неработоспособност, през което време получавал обезщетение в размер по-нисък от заплатата, която иначе бил получавал. Претърпял болки и страдания. В съдебното заседание иска се поддържа.

Ответната страна “В.” ЕООД – гр. Р. в отговора си оспорва исковете по размер, но признава основанието им. Същата позиция поддържа и в съдебното заседание.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника “В.” ЕООД – гр. Р. с длъжност “Ш. на т. к.”. На 06.04.2010г. около 14,00ч. При пренасяне на ел. табло същото паднало върху ищеца и го затиснало. В резултат на това видно и от заключението на назначената съдебномедицинска експертиза ищецът получил съчетана механична травма гръден кош и таз: контузия в поясната област и счупване на тялото на втори поясен прешлен, на напречния израстък на същия вдясно и на десния напречен израстък, на четвърти поясен прешлен, без засягане на канала на гръбначния стълб и без нараняване на гръбначния мозък; контузия на таза с предно отваряне на тазовия пръстен. Проведено е лечение в хирургично и ортопедично отделение с обездвижване на легло, противооточна терапия, обезболяващи, водноелектролитни разтвори. Проведено е оперативно лечение на разширението на лонното съчленение с открито наместване и вътрешна фиксация. Тези увреждания довели до трайно затруднение на движението на снагата, поради описаните счупвания на тялото на втори поясен прешлен и на напречните израстъци в дясно на втори и четвърти поясни прешлени; трайно затруднение движението на долните крайници поради описаното отваряне на лонното съчленение. Средния срок за приключване на оздравителния процес е около една година. Лечението на прешлените изисква обездвижване на легло за 6 до 9 месеца, а за тазовия пръстен оперативно лечение. След приключване на лечението предстои нова операция за премахване на инплант, като срока за приключване на това лечение е около 1-2 месеца. Уврежданията са били болезнени, с невъзможност за самообслужване и необходимост от придружител. И понастоящем ищецът накуцва с десния крак и има болки в долните крайници при натоварване. Св. Р. Р. /съпруга на ищеца/ установява, че същият действително бил в тежко състояние и в крайна невъзможност да се обслужва. Уврежданията му били болезнени. Същото сочи и св. Н. Г.. С разпореждане №9/06.04.2011 г. на РУ”СО” гр.Р. разглеждания инцидент, станал с ищеца С.С.Р. е приет за трудова злополука по смисъла на чл.55 ал.1 от КСО.

По делото е назначена счетеводна експертиза, според заключението на която преди трудовата злополука ищецът е получавал основно възнаграждение от 320 лв /брутно 325,76 лв/. полученото от ищеца обезщетение за временна нетрудоспособност за периода 06.04.2010г. – 06.04.2011г. е 3064,49 лв.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Искът за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е частично основателен и доказан. В случая са налице и трите предпоставки на чл.200 от Кодекса на труда за възникване на имуществената отговорност на работодателя - трудова злополука, настъпило увреждане на здравето на пострадалия, от което той е претърпял болки, страдания и значителни неудобства, видно от данните по делото, вследствие на всичко това и имуществени вреди, като е налице причинна връзка между събитието явяващо се трудова злополука и претърпените оп пострадалия болки и страдания. На 06.04.2010 г. ищецът е претърпял трудова злополука, тъй като през време на работа - през работно време при изпълнение на служебните си задължения и именно в резултат на това изпълнение, действайки в интерес на предприятието, е получил внезапно - травматично увреждане на здравето. В резултат на така причиненото травматично увреждане е пртърпял имуществени и неимуществени вреди, като между последните и злополуката съществува пряка причинно-следствена връзка. Следователно на осн. чл.200 от КТ ответникът дължи обезщетение на ищеца за имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на работодателя е обективна – не е необходимо доказването на виновно поведение за да бъде ангажирана. В случая ответникът се явява работодателят, носещ отговорност по смисъла на чл.200 КТ – субект с когото увреденият е бил в трудово правоотношение. При това отговорността по смисъла на чл.200 от КТ очевидно не може да се прехвърля другиму. Не са налице данни, които да подкрепят един извод, че пострадалият е проявил небрежност /още по –малко пък груба небрежност/, по който начин да е допринесъл за злополуката.

Преценявайки причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат на злополуката, претърпените болки и страдания, преживените неудобства от продължителното обездвижване, наложилата се оперативна намеса и дългия оздравителен процес и фактът, че и понастоящем са налице остатъчни последици от уврежданията, съдът счита, че ответникът следва да заплати обезщетение в размер на 15 000 лв. в полза на ищеца. В останалата част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказани като прекомерен с оглед на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Така определената сума следва да бъде присъдена на ищеца със законната лихва от датата на увреждането/ 06.04.2010 г./, както и самия ищец претендира, до окончателното изплащане на сумата.

По искът за имуществени вреди претенцията на ищеца следва да се преценява на базата на принципите за обезщетяване на пропусната полза. Ищецът претендира разликата между реално получаваното обезщетение за временна неработоспособност за периода от 06.04.2010г. до 06.04.2011г.,/общият получен размер на обезщетението за периода е 3064,49 лв/ и размерът на трудовото възнаграждение което би получил за същия период / с оглед размера на основното възнаграждение според експертизата общият размер за периода би бил 3840 лв/. При това пропуснатата полза за ищеца се явява сума в размер на 775,51 лв, която сума ответникът следва да му заплати на основание чл.200, ал.3 от КТ.

Ответникът следва да заплати по сметка на РРС държавна такса върху уважената част от иска за неумуществени вреди в размер на 600 лв, както и държавна такса върху уважената част от иска за неимуществени вреди в размер на 50 лв. Ответникът следва и да заплати за разноски сумата от 38,94 лв/съразмерна на уважената част от исковете част от възнагражденията на вещите лица/.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА “В.” ЕООД –гр. Р. ЕИК *********, адрес гр. Р., ул. С. Б. №* ДА ЗАПЛАТИ на С.С.Р., ЕГН ********** *** сумата 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на претърпяна от ищеца трудова зополука, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.04.2010 г. до окончателното плащане и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до първоначално предявения размер от 100 000 лв. като неоснователен и недоказан в тази му част.

ОСЪЖДА “В.” ЕООД –гр. Р. ЕИК *********, адрес гр. Р., ул. С. Б. №* ДА ЗАПЛАТИ на С.С.Р., ЕГН ********** *** сумата 775,51 лв. /седемстотин седемдесет и пет лева и 51 ст./ обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука от 06.04.2010 г. – разлика между реално получаваното от ищеца обезщетение за временна неработоспособност и действителния размер на трудовото му възнаграждение при ответника за периода от 06.04.2010г. до 06.04.2011г. и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до първоначално предявения размер от 1200 лв. като неоснователен и недоказан в тази му част.

ОСЪЖДА В.” ЕООД –гр. Р. ЕИК *********, адрес гр. Р., ул. С. Б. №1 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС сумата от 600 лв за държавна такса върху уважената част от исковете и сумата от 38,94 лв за деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: