РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ....................... състав

На двадесет и втори декември две хиляди и дванадесета година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Ж.Р.

прокурор ………………..,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1346 по описа за 2011 година

Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.

Депозирана е искова молба, с която е предявен иск от “Ти Би Ай Кредит” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Д. Х.” № ***, ет.*, с която се моли да бъде признато за установено по отношение на ответника А.Х.И., че същата дължи на ищеца сумата 1391,59 лв. – представляваща предсрочно изискуема главница по договор за кредит № 7612110043/ 04.12.2008 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 06.07.10 г. до окончателното й изплащане, сумата 123,23 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.01.09 г. до 31.05.2010 г., както и направените в заповедното производство разноски, за заплащането на които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2334/09.07.2010 г. по гр. дело № 1314/10 г. по описа на РРС.

С исковата молба е направено искане за произнасяне с неприсъствено решение при наличие на предпоставките за това.

При редовно съобщаване в срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира отговор, редовно призован не изпраща представител в съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Като прецени направеното искане за произнасяне с ршение по чл. 238 от ГПК, съдът счита, че предпоставките за това са налице – ответника е уведомен за възможността за постановяване на такаво решение със съдебното разпореждане по чл.131 от ГПК, връчено му редовно. Същият не е депозирал становище в срока по чл.131 от ГПК, редовно призован е за съдебно заседание, като не изпраща представител и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

Налице е и втората предпоставка по чл. 239 ал.1 от ГПК.

В исковата молба се сочи, че страните са сключили договор за кредит № 7612110043/ 04.12.2008 г., по силата на който ответницата е получил сумата 1033,30 лв., която й била преведена от ищеца. Съгласно р. ІІІ, т.2 от договора, заемателката се е задължила да върне сумата 1391,59 лв. /включваща главница и възнаградителна лихва/ съобразно погасителен план, част от договора на 17 месечни вноски от 15.01.2009 г. до 15.06.2010 г., шестнадесет от които в размер на 77,31 лв. и една изравнителна в размер на 77,32 лв. Към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК ответницата не бил платил нито една от вноските. Към 31.05.2010 г. последната дължала на осн. чл. 3 ал.3 от ОУ към договора и обезщетение за забава, възлизащо на 223,23 лв. за процесните суми била издадена заповед за изпълнение № 2334/09.07.2010 г. по гр. дело № 1314/10 г. по описа на РРС. След образуване на заповедното производство от заемателката били платени 100 лв., които погасявали част от задължението й за лихва.

Приложените към исковата молба и приети от съда писмени доказателства / договор за кредит № 7612110043/ 04.12.2008 г., общи условия към договора/, както и служебно изисканото гр. дело № 1314/2010 г. по описа на РРС, подкрепят изложените в исковата молба и посочени по – горе обстоятелства, за наличие на договорни отношения между страните и неизпълнение на задължението на ответника, в качеството му на заемател по сключения договор да върне на ищеца, в качеството му на заемодател, предоставения паричен кредит, предмет на договора, като налагат извод, че предявеният иск с правно осн. чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД е вероятно основателен. Тази вероятна основателност, налага извод за такава по отношение и на предявения акцесорен иск – за установяване дължимост и на обезщетение за забава в размер на законната лихва считано от падежа на всяка от месечните вноски до 31.05.2010 г.

Уважаването на предявените искове изцяло, предпоставя и осъждането на ответника да заплати направените от ищеца в настоящото производство разноски в размер на 73,36 лв., представляващи държавна такса и 230,89 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл. 78 ал.1 от ГПК .

Воден от изложеното до тук и на осн. чл. 239 във вр. с чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Х.И. ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на “Ти Би Ай Кредит” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “Д. Х.” № ****, ет.* сумата 1391,59 лв. – представляваща предсрочно изискуема главница по договор за кредит № 7612110043/ 04.12.2008 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 06.07.10 г. до окончателното й изплащане, сумата 123,23 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.01.09 г. до 31.05.2010 г., както и 132,30 лв. за направените в заповедното производство разноски, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2334/09.07.2010 г. по гр. дело № 1314/10 г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА А.Х.И. ЕГН **********,***, да заплати на “Ти Би Ай Кредит” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “Д. Х.” № ****, ет.* за разноски по производството сумата 73,36 лв., - държавна такса и 230,89 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от същото да се връчи на страните и се докладва по гр.дело № 1314/10 г. по описа на РРС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: