РЕШЕНИЕ

Номер 355 19.01.2012 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесети декември две хиляди и единадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: Константин Косев

секретар Г.А.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1515 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от С.С.М. срещу “Е.ОН Б. П.”АД, с която е предявен отрицателен установителен иск, че ищеца не дължи на ответника сумата 2121,97 лв. за неплатена ел. енергия за период от 22.10.2010г. до 13.04.2011г. /неотчетена консумирана електроенергия/. Сочи, че в недвижимия имот не е използвано такова количество ел.енергия. Иска заплащане и на направените по делото разноски. В съдебното заседание искът се поддържа.

Ответникът “Е.ОН Б. П.” в писмения си отговор оспорва иска. Сочи, че ищецът дължи тези суми в съответствие с общите условия на договора между тях. Поддържа становището си и в съдебното заседание чрез представителя си.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Не е спорно по делото, че между страните е налице действащ договор, по силата на който ответникът дължи доставка на електрическа енергия на ищеца с място на доставката с. Я., ул. С. П. 11 - имот на ищеца. По силата на наличното облигационно отношение ищецът дължи заплащане на ползваната електрическа енергия. Допълнителен източник на отношенията между страните са и Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Е.ОН Б. П.” АД, одобрени с решение на ДКЕВР, както и Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителни М. на “Е.ОН Б. М.” АД, също одобрени от ДКЕВР /общите условия и решенията, с които са одобрени са приложени по делото/. Не са представени доказателства за публикуването на тези общи условия в местен вестник, съобразно изискването на чл.98а, ал.3 от Закона за енергетиката, което е условие за влизането им в сила. На 13.04.2011г. служители на “Е.ОН Б. М.” АД извършили проверка на електромерното табло на ищеца, като е установено, че електромерът работи извън класа на точност, като в съставения протокол е посочено, че е отчетена грешка F = -98,14%. Една от пломбите на електромера липсвала. Електромерът е демонтиран и заменен с друг. Въз основа на тази проверка от “Е.ОН Б. М.” АД е издадена справка за корекция /л.9 от делото/, видно от която е преизчислено и коригирано количеството електрическа енергия ползвано от ищеца за периода 22.10.2010г. до 13.04.2011г. и въз основа на тази корекция ответникът “Е.ОН Б. П.” АД е коригирал дължимата от ищеца сума за периода, вменявайки му допълнително задължение в размер на 2121,97 лв, за което го е уведомил с писмо от 11.08.2011г.

По делото е назначена електротехническа експертиза, според заключението на която електромерът на ищеца не е бил технически изправен към момента на проверката. Към момента на монтажа на 04.08.2010г. електромерът е бил в пълна техническа изправност. С оглед находящите се в дома на ищеца уреди изчисленото количество енергия е могло да бъде консумирано. Причината за неточното отчитане е установена в проведена метрологична експертиза и от констатациите следва, че е налична неправомерна намеса в измервателната схема на електромера с цел промяна на точността на измерване – електромерът отчита по-малко или не отчита реално консумираната електроенергия и не може да се използва за търговски плащания. Не съществува възможност да се изчисли реално потребеното количество енергия и не може да се определи от коя дата е започнало неточното отчитане. Налице е точен измерител на грешката в отчитането F=-98,68 %. Изчислената в справката за корекция енергия за доплащане е математически вярно изчислена /съобразно методологията в чл. 38, ал.3, т.2 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия/, както и дължимата за доплащане левова равностойност. Отчетената неправомерна намеса, както установява вещото лице, се състои в поставена при кленореда капка калай, при което е създаден мост. Коригираното количество елктроенергия технически е възможно да бъде доставено, но не може да се отговори на въпроса дали действително е реално доставено.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният отрицателен установителен иск е допустим, доколкото интересът на ищеца се обуславя от вмененото му задължение, което същият оспорва. Съдът намира, че същият иск е основателен. По силата на съществуващите между страните договорни отношения ищецът дължи плащане на доставената му и консумирана ел. енергия. В случая няма действащ нормативен акт, който да регламентира право на доставчика на електроенергия едностранно да преизчислява сметките на абоната за минал период. Претендираното от ответника негово потестативно право едностранно да коригира сметката на абоната се свързва с клаузата на чл.24 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, която пък клауза се свързва с клаузата на чл.38 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия. По силата на тези клаузи при неточно измерване на потребена електроенергия се извършват корекции на сметки. Не се изисква виновно поведение на потребителя. Изхожда се от предположението, че на потребителя е доставена електрическа енергия и същата е неточно измерена. При това именно ответникът следва да докаже, че електроенергия е доставена на потребителя и същата е неточно измерена. Въпросът доставена ли е изобщо на потребителя електрическа енергия, чието измерване да е неточно, обаче остава без отговор в настоящия процес – установява се само, че това е било възможно. По тези въпроси ответникът носи доказателствена тежест и в случая доказателствената му дейност не дава целените резултати. От хипотетични възможности не могат да се правят реални изводи. При това очевидно няма как да се поддържа категорично, че има неточно отчетена консумирана енергия, което да дава право на ответника да върши корекции на сметки. Този извод се подчертава и от факта, че няма никакви данни за началния момент от който е започнало неточното отчитане, поради което и няма как да се каже доколко действителният период на неточно отчитане е изобщо съотносим с приетия от ответното дружество период за корекцията. Отделно от това следва да се каже, че всъщност и при доставена електроенергия ответника в случая няма това право. Клаузите на които ответникът се позовава, а именно чл.24 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия и чл.38 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия, в частта си в която уреждат възможност за едностранно преизчисляване на сметки за минал период, без да е налице някакво виновно поведение на потребителя са нищожни по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите и чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите. Подобни клаузи са неравноправни – директно нарушават принципа на равнопоставеност на страните в договорното отношение. В този смисъл в последните години съдебната практика е изобилна, като достатъчно е да се посочи Решение на ВКС от 11.04.2011г. по ТД №39/2010г., ТК, II ТО. В случая не може да се поддържа категорично, че е налице виновно поведение от страна на потребителя. Констатираната външна намеса може да даде възможности само за предположения в една или друга насока, но е за реални изводи. Установената при проверката нерегламентирана намеса не поражда право за ответника да върши корекции /Решение №79 на ВКС от 11.05.2011г. по ТД №582/2010г., ТК, II ТО – в същото решение се приема, че такава намеса е ирелевантна, доколкото няма доказателства за автора на виновното поведение/. Не са представени доказателства за виновни действия или бездействия на ищеца, засягащи точното отчитане на консумираната енергия. Именно ответникът носи грижата за изправността на средствата за измерване и не може да прехвърля тази тежест другиму. В съответствие с разпоредбата на чл.120 ал.1 от Закона за енергетиката СТИ е собственост на електроразпределителното дружество, поради което негово задължение е да осигури правилното и коректното функциониране на средството и отговорността за некоректното измерване на подадената ел. енергия не е на потребителя. С оглед нищожността на разглежданите договорни клаузи е очевидно, че претендираното от ответника потестативно право всъщност не е възникнало в негова полза. Поради това претендираната от ответника “Е.ОН Б. П.” АД сума от 2121,97 лв. за неотчетена електрическа енергия за период от 22.10.2010г. до 13.04.2011г., вменена като задължение на потребителя въз основа на корекция, извършена по методиката, установена от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия за процесния период не се дължи от ищеца и искът му следва да бъде уважен изцяло.

Основателно е и искането на ищеца за заплащане на направените от него разноски, които са в размер на 785 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения установителен иск С.С.М. ЕГН ********** ***, че ищецът не дължи на “Е.ОН Б. П.”АД ЕИК ********* с адрес на управление гр. В., район Вл. В., Бизнес парк В., сграда * сумата от 2121,97 лв. за неотчетена електрическа енергия за период от 22.10.2010г. до 13.04.2011г.

ОСЪЖДА “Е.ОН Б. П.”АД ЕИК ********* с адрес на управление гр. В., район Вл. В., Бизнес парк В., сграда * да заплати на С.С.М. ЕГН ********** *** сумата от 785 лв за разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: