Р Е Ш Е Н И Е

Номер  15                                                20.01.2012 г.                                  гр.Разград

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На двадесети януари                                                             две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Ж.Р.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1520 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.124 от ГПК.

                Депозирана е искова молба от  Г.У. и Е.У. срещу “Е.ОН България Продажби”АД , с която е предявен отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи на ответника сумата 1 986,95 лв. за ел. енергия за периода 18.12.2010 г. – 02.06.2011 г., която е начислена като корекция за минал период. Сочат, че не са манипулирали СТИ, че не са ползвали посочените в известието количества, че протокола е съставен без тяхно участие. Сочат, че ОУ имат неравноправен характер, поради което са нищожни.  Иска заплащане на направените по делото разноски.

            Ответникът “Е.он България Продажби” в писмения си отговор оспорва иска. Сочи, че ищецът дължи тези суми в съответствие с общите условия, като конкретно сочи чл.37 и чл.38 от Общите условия. Твърди извършване на проверка, която е констатирала отклонение от стандарта на измервателното устройство, което е измервало ел. енергията в дома на ищците, което отклонение било потвърдено от Института по метрология.

            След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:            Не се спори между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот в с.Ясеновец, който имот е електрифициран, има клиентски номер 1800037354 и ел. Енергията се доставя от “Е.онПродажби”АД.

            С писмо изх.№748929/11.08.2011 г. ответникът е съобщил на ищеца, че е преизчислил количествата енергия за клиентския номер и е издал фактура на стойност 1 986,95 лв. Видно от приложената към писмото справка /л.8/ за периода 18.12.2010 г. – 02.06.2011 г. са отчетени 464 квтч. дневна енергия. При констатирана грешка от -95,90  е отбелязано, че реално потребената ел.енергия е 11 317,07317 квтч дневна. Така разликата от 10 739,90 квтч дневна ел. енергия е начислена допълнително.

            В представения протокол за техническа проверка №0377580 е посочено,че на клиентски номер 0304401197 в с.Яс. на 02.06.2011 г. е извършена проверка и са предприети мерки относно измерването на ел. енергия. Констатирано е, че ведомствената пломба липсва. Измерена е грешка в отчитането -95,86%. Проверката е извършена от П.Н. и И.И.. На проверката е присъствал и ищеца.  Това същият признава и в отговор на въпрос по реда на чл.176 от ГПК.

Според представения констативен протокол №1307-09-Ел /04.08.2011 г. от метрологична експертиза на Българския институт по метрология, Регионален отдел Варна  при отваряне на електромера е констатирано наличие на вмешателство – мост от съпротивителен проводник върху платката между изводите от шунта, както и че електромерът е извън класа на точност. Посочени са различни отклонения при различна стойност на тока.

            Вещото лице, изготвило съдебно-електротехническа експертиза е депозирало заключение, в което сочи, че СТИ, което е отчитало ел.енергията в дома на ищеца до 02.06.2011 г. е преминало първоначална метрологична проверка за годност в годината на производство 2010 г. В този обект СТИ е монтирано на 04.11.2010 г. и според ДА МТН подлежи на метрологична проверка на всеки шест години. Следваща проверка е извършена на 04.08.2011 г. в ГД”МИУ”РО Варна. В този констативен протокол е посочено отклонение -95,90%%. Посочена е и причината за отклонението на резултатите – мост от съпротивителен проводник върху платката между изводите на шунта. Една от възможните причини за това вмешателство е неправомерно въздействие от специалисти с техническа грамотност над средните и със солидна техническа екипировка. Количеството ел. енергия, начислена като корекция е технически възможно да бъде доставено на абоната. Не може да се определи точна дата на настъпване на евентуално неточно измерване от страна на процесното СТИ. Точен измерител на грешката в измерването има и тя е -98,04%. За така установеното отклонение е спазена методологията по чл.38 ал.3 т.1 от Общите условия при изчисляване на корекцията в сметките.

            Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на “Е.он България Продажби”АД и Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на “Е.оН България Мрежи”АД са публикувани на 30.11.2007 г. във в-к”Дневник”и на същата дата във в-к”Янтра днес”. Изменението на чл.38 от Общите условията на “Е.ОнМрежи”АД , одобрено с решение на ДКЕВР от 06.04.2009 г. е публикувано на 27.04.2009 г. във в-к”Дневник” и във варненски вестник. В този текст на общите условя е посочено, че в случай на неточно измерване на електрическата енергия, установено при проверка  по реда на Общите условия “Е.ОН България Мрежи”АД съставя констативен протокол. Същото юридическо лице изчислява и коригира количеството пренесена ел. енергия в случаите на констатирано при тези общи условия неправомерно въздействие върху СТИ. В ал.3 т.1 на чл.38 е посочен и начина на коригиране на количеството при точен измерител на грешката.

            Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:  Предявеният иск е допустим – ищещът има интерес от неговото предявяване предвид разпоредбата на чл.123 от Закона за енергетиката.

            Разгледан по същество, същият е основателен.  В случая ответникът, който по този отрицателен установителен иск носи доказателствената тежест, не е установил какво количество ел. енергия е ползвана от абоната, но не е отчетена от СТИ, при което преизчисляването на електрическата енергия за заплащане не е съобразено с действително консумираната ел. енергия. В случая няма доказателства за какъв период от време е имало такова отклонение, поради което прилагането на клаузата, даваща възможност за едностранна корекция на сметките се явява неравноправна по смисъла на чл.143 т.18 от Закона за защита на потребителите и съобразно чл.146 от с.з. е нищожна, тъй като позволява преизчисляването да не е съобразено с действителната консумация. А потребителят, в случая ищецът дължи стойността на месечно доставената, потребена и измерена ел. енергия посредством законно монтиран и сертифициран електромер. В съответствие с разпоредбата на чл.120 ал.1 от Закона за енергетиката СТИ е собственост на електроразпределителното дружество, поради което негово задължение е да осигури правилното и коректното функциониране на средството и отговорността за некоректното измерване на подадената ел. енергия  не е на ищците, които нямат нормативно или договорно задължение  да стопанисват и полагат грижи за СТИ като вещ, която не е тяхна.

            Общите условия, на които се позовава ответника,  уреждат случай на обективна отговорност, уговорена в договор, а такава може да се създава само със закон. Клаузата, уреждаща възможността за едностранна корекция на сметки за минал период  не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията  на търговеца, доставчика и потребителя, поради което нормата е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.1 и 2 от ЗЗД във вр. с чл.146, ал.1 и чл.143 т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите във вр. с чл.2 ал.2 от Закона за енергетиката. Липсват и твърдения и доказателства за виновни действия или бездействия на ищеца като страна по договора за продажба на електрическа енергия, рефлектирали върху функционирането на средството за търговско измерване и върху точното отчитане на ползваните количества енергия. Коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане.

Според редица решения на ВКС , които имат характер на задължителна практика по смисъла на л.280, ал.1 т.1 от ГПК не съществува законово основание за доставчика на ел. енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период ел. енергия. Такова основание не е предвидено както в Закона за енергетиката от 2003 г., така и в действащата Наредба №6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи. В редица решения  / /№189/11.04.2011 г. по т.д.№39/2010 г. / състави на ВКС сочат, че доставчикът не може да обосновава правото си на едностранна корекция с Общите условия, приети от него и обвързващи потребителите, както и че подобни клаузи имат неравноправния  характер по смисъла на чл.143 т.6 и т.18 от ЗЗП и са нищожни по силата на чл.146, ал.1 от ЗЗП и чл.26 ал.1 от ЗЗД.

Начисляването на сума като корекция на сметки за минал период е в противоречие и с чл.13 на Директива 2006/32/ЕО от 05.04.2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги, изискващ сметките да се изготвят въз основа на реалното енергийно потребление  и информацията да е представена по ясен и разбираем начин.

Направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото е неоснователно. При цена на иска от 1 986,95 лв. минималното възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2 т.2 от Наредба №1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 259,22 лв., а това по пар.2 от Допълнителните разпоредби е три пъти по-голямо, респ. 777,66 лв. Заплатеното от ищеца възнаграждение по настоящото дело е 600 лв., следователно същото е над минималния размер, но не надхвърля регламентирания в пар.2 на ДР праг, под който съдът не следва да намаля присъденото възнаграждение.

На основание чл.78 от ГПК  ответникът дължи на ищеца заплащане на сумата 680 лв. разноски по делото.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.З.У., ЕГН ********** и Е.С.У., ЕГН ********** *** не дължат на “Е.он България Продажби”АД, ЕИК *****, гр.Варна, бул. Владислав Варненчик,  Бизнес парк Варна, сграда №6 сумата 1 986,95 лв., начислена за консумирана ел. енергия за периода 18.12.2010 г. – 02.06.2011 г.                            

          ОСЪЖДА   “Е.он България Продажби”АД, ЕИК ****1, гр.Варна, бул. Владислав Варненчик, Варна Т. Г ДА ЗАПЛАТИ на Г.З.У., ЕГН ********** и Е.с.У., ЕГН ********** *** сумата 680 лв. /шестстотин и осемдесет лева / за направените по делото разноски.

          Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

         

                                                            

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: