№7 26.01.2012г. град Разград
Разградският районен съд
на тринадесети януари две хиляди и дванадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ЧОЛАКОВА
Секретар: Ж.Р.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията анд №1025 по описа за 2011г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от И.М.К. *** срещу Наказателно
постановление № 25 – 2501097 от 17.10.2011г. на Директора на Дирекция “Инспекция
по труда” – гр. Търговище, с което на жалбоподателя в качеството на работодател
е наложено наказание глоба в размер на 1600 лв на основание чл.416, ал.5 във
вр. с чл.414, ал.1 от КТ за нарушение на чл.1 ал.2 от КТ. Излагат се доводи за
незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.
В съдебното заседание на РРС жалбата се поддържа от жалбоподателя и от
процесуалния му представител по изложените в жалбата съображения, а именно, че
не е имало трудово правоотношения между жалбоподателят и лицето, неправилна
квалификация на ицвършеното деяние и нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1
т.5 и 6 от ЗАНН. Представени са и иписмени бележки.
Ответната страна Дирекция “Инспекция по труда”, чрез представителя си
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено.
За РРП не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира
следното:
Като подадена в срок от надлежна страна
и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
На 07.09.2011г. около 15,30ч. е извършена проверка от проверяващи към Дирекция
“Инспекция по труда” - Търговище, в една от сградите на втори
стопански двор в гр.Цар Калоян, стопанисван от жалбоподателя във връзка със станала
злополука с работничка в хале за сушене не тютюн. При проверката било
констатирано, че в обекта работели работници, от които били снети обяснения.
Установено било, че М. Ш. Д. е предоставяла работната си сила в полза на
жалбоподателя като тютюнопроизводител. Същата работела от м. март 2011г., което
посочила и в саморъчно написаното обяснение на 8 часов работен ден. За
положения труд периодично от нея, получава по 1,50лв на час. Същият ден тази
работничка окачвала тютюн на телове в халето, с цел сушенето му.
С оглед констатациите от проверката е съставен и акт за установяване на административно
нарушение №25-2501097 от 27.09.2011г., в който са отразени изложените
обстоятелства и е посочено, че с деянието си жалбоподателят е нарушил чл.чл.1
ал.2 от КТ, тъй като «.. в обекта е представяла
работната си сила и е осъществявала дейност характерна за длъжността
тютюнопроизводител за сметка и в полза на И.М.К. лицето М. Ш. Д., наета от И.К.М., действащ като земеделски
производител, за окачване на тютюневи стебла на опънати между стоманобетонните
трегери телови за сушене на тютюн в стопанската постройка. Същата е наета на
работа от И.М.К. в условията на трудово правоотношение с договорено работно
време и трудово възнаграждение. При проверка на представената от работодателя
документация е установено, че на 07.09.2011г. М. Ш. Д. е осъществявала трудова
дейност, характерна за длъжността «тютюнопроизводител», възложена и от И.К.,
без отношенията между нея и рабтодателя възникнали по повод предоставяне на
работната и сила да са уредени като трудови правоотношения...» Въз основа на
този акт е издадено обжалваното
наказателно постановление на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр. Търговище,
с което на жалбоподателя в качеството му на работодател, е наложено наказание глоба
в размер на 1600 лв на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от КТ, за
нарушението на чл.1 ал.2 от КТ.
В съдебното заседание е разпитан св. С.С.-актосъставител, който потвърждава
обстоятелствата описани в акта. Сочи, че при проверката по повод на станала
злополука в обекта - масивна сграда конюшня, стопанисван от жалбоподателя, е
работило лицето М. Д., което установил от нейните обяснения и на другите лица.
Последната обяснила, че работи от 8ч до 17часа с почивка на обяд, както
извършвала него ден работа по окачване
на тютюн в халето. За положения от нея труд получавала периодично
възнаглаждение за този период часове по 1,50лв на час. Същата осъществявала
трудова дейност от пролетта на 2011г., като дейността започвала със
засаждането, разсад, окопаване и бране окачване за сушене на тютюна. Д. и
останалите три работнички написали саморъчни обяснения. Посочили, че са били
организирани за работа от бригадирка и са работили за жалбоподателя. Процесния
ден са окачвали тютюн на телове в помещението, кога един от трегерите паднал и
и станал причина за злополука с друга работничка. Д. е подавала тютюна при
окчването на пострадалата, като това правела от няколко дни. Парите за
отработените часове, получавала от бригадирката, на която съответно били давани
пък от жалбоподателя.
По делото са разпитани като свидетели
А. М. Р. и М. Ш. Д. Същите участвали в засяването, обработтката, брането и
оказването на тютюн, за което били организирани окт жалбоподателя и чрез
неговата звеноводка. Работата започвала от пролетта, като няколко дни засявали
тютюна, след това няколко дни го окопавали, след това през месец август го
беряли и през месец септември го окачвали в халето за сушене. През дните, които
работели започвали от 8ч до 17ч. На час заплащането било по 1,50лв Нямали лична
угороврка с жалбоподателя кой точно да работи, а по желание се включвали във
всяка една от дейностите по производството на тютюн. Процесния ден двете
свидетелки окачвали набрания тютюн в сградата на телове за сушене. Тогава се
случила и трагичния инциденет с тяхната съселянка Фатме, която извършвала
същата дейност в сградата.
В с.з. са приложени освен доказателствените материали по
административнонаказателната преписка, а също така и заверени преписи от протоколи за разпит на четири свидетели от
водено ДП 653/2011г. по описа на РУП гр.Разград.
Предвид събраните по сделото доказателства, съдът намира, че фактите са
били такива, каквито са описани в акта и НП.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:
При съставянето на акта и издаването
на НП са спазени процедурните правила визирани в ЗАНН–същите са издадени от
компетентни органи и по предвидения от закона ред и форма.
В разглеждания случай от данните по делото се налага извода, че св.М. Д., в деня на
проверката, е престирала в полза на жалбоподателя своята работна сила. Анализът
на събраните доказателства води до този извод, а именно, че отношенията между него
и лицето са трудови, а не граждански. С
тях е уговорена престация на работна сила /а не на резултат/ срещу определено
възнаграждение/по 1,5лв на час/ за определения
период, работно място, условията са предоставени от жалбоподателя, определено
е работно време и пр. Неоснователен е довода на представителя на жалбоподателя,
че правоотношенията между тях не са трудови, тъй като в такъв случай следвало
да бъдат лични съгласно чл.8 ал.2 от КТ, а св. Д. е можела да бъде замествана
от свои близки.Напротив същата е работела лично и но такова обстоятелство не се
установява, а именно някой друг да е работел вместо нея. В конкретния случай е
налице престиране на труд, а не е уговорена изработка. Дори и временния
характер на изпълняваната работа не може да се счита, за наличие на някакво
друго – гражданско, а не трудово правотношение, тъй като съгласно разпоредбата
на чл.68 ал.1 от КТ, трудовия договор може да бъде за определен срок, а съгл. чл.68
ал.3 от КТ такива са договорите за изпълнение на временни, сезонни или
краткотрайни дейности. Неоснователен и довода, че след като не било издадено
постановление по реда на чл.405а от КТ от контролния орган, която предхождало
налагането на санкция по чл.1 ал.2 от КТ. Съдът намира, че двете производства
са независими едно от друго, като НП се предхожда от АУАН, а не от
постановление по чл.405а от КТ и не е в зависимост от издаване на такова
постановление. Не са налице и визираните от жалбоподателя нарушения на чл.57
ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, тъй като наказващия орган бил посочил като нарушена
нормата на чл.1 ал.2 от КТ, а е следвало да посочи тази на чл.62 ал.1 от КТ. Престацията
на труд е предмет на трудово правоотношение, а разпоредбата на чл.1 ал.2 от КТ,
задължава отношенията по повод предоставяне на работна сила, да се уреждат само
като трудови. При така описаното нарушение, деянието на жалбоподателя
съставлява такова относно изискванията за оформянето на правоотношения по
предоставяне на работна сила, а не като неспазване на изискванията на формата
на трудовия договор. Поради което не е нарушен чл.62 ал.1 от КТ, а описанието
на нарушението съответства на състава на чл.1 ал.2 от КТ.
Правилно е посочена и санкционната
норма в случая – тази на чл.414 ал.1 от КТ. Съдът намира обаче, че наложеното
наказание следва да бъде определено в минималния размер предвиден в закона –
глоба в размер на 1500лв, тъй като липсват данни за извършени нарушения от
жалбоподателя или други отегчаващи обстоятелства, като наказващия орган не е
изложил мотиви защо налага наказанието в такъв размер, поради което НП следва
да бъде изменено
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Изменя Наказателно постановление №25 –25001097 от 17.10.2011г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Търговище, с което на И.К. ***, в качеството на работодател, е
наложено наказание глоба в размер на 1600 лв на основание чл.416, ал.5 във вр.
с чл.414, ал.1 от КТ за нарушение на чл.1 ал.2 от КТ, като намалява размера на
глобата на 1500лв.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: