Р Е Ш
Е Н И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
На
тринадесети Декември, 2011година
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Борисов
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията административно наказателно
дело № 1026 по описа за 2011година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е
жалба от ЗП И.М.К. ЕГН ********** ***, против наказателно постановление № 25-2501265/17.10.2011г.
на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Т., с което на основание
чл.416, ал.5 във връзка с чл.413, ал.2
от КТ, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер
на 1600 лв., за нарушение на чл.19 от Наредба № 7 на МТСП и МЗ /обн. ДВ,
бр.88/1999г./, в която счита същото за незаконосъобразно, постановено при
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, по същество оспорва
качеството „работодател”, поради наличието на граждански договор.
Въззиваемата
страна – Дирекция “ИТ” гр.Р., счита жалбата за
неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно, поради което
моли да бъде потвърдено.
Разградският
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното: На 07.09.2011г. около 19,00ч. във
връзка със сигнал за трудова злополука и настъпила смърт, ст. инсп. в ДИТ – Т. – Ст.С.
в присъствие на св. М.И. – гл. инспектор в ДИТ – Т. и св. К.Ф. – нач. Отдел в ДИТ
– Т. , извършил проверка по работни места в
обект – стопанска сграда /бивша конюшня/, находяща се в стопански двор №
* в
гр. Ц. К., експлоатирана по устна уговорка със собственика М. М. П. от земеделски
производител И.М.К., в която организирал трудов процес по окачване с цел сушене
на тютюн сорт „ Б.” , като към момента на проверката в обекта са работили:
Ф. Ф., М. Д., А. Р., Р. Х. и
Ф. М., при
което констатира: работничките окачват тютюна /, ръчно върху метална жица,
която опасва конструктивните елементи / Т образни трегери/, носещи покривната
конструкция на сградата, отстоящи на равно разстояние един от друг, разположени
хоризонтално по дължина на цялата територия във ътрешното пространство на
сградата, като всеки хоризонтален трегер има за подпора вертикална колона
разположена в средата. Конструкцията на Т-образните елементи на
сградата/предназначена за конюшня/ не е предвидена да издържи страничните
натоварвания, които същите търпяв в следствие тежестта на окачения тютюн, в
резултат, на което крайният Т-образен елемент рухва и затиска в областта на
гърдите Ф. Ю. Ф.,
която почива на място. По този начин ЗП И.М.К. е
разположил работни местах в сграда, която няма конструкция и експлоатационна
сигурност за предназначението, за което на практика е използвана, с което е
нарушил чл.19
от Наредба № 7 на МТСП и МЗ /обн. ДВ, бр.88/1999г./ за
минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване
на работното оборудване. В последствие на 13.09. ; 21.09. ; и 27.09.2011г. в
офиса на ДИТ – Т. в гр. Р. била извършена проверка по
документи, предоставени от ЗП И.К., както за оформянето на трудовите
правоотношения на работещите при него лица, така и относно собствеността и
ползването на процесната сграда. Същият представил нанеименовани граждански
Договори от 06.03.2011г., с Ф. М. и А. Р., сключен
между него, в качеството му на възложител и двете, в качеството им на
изпълнители, с които Договори, те се задължавали да осъществят със собствен
труд и помощ на свои близки производството на висококачествен тютюн на площ от
10дка. От „ разсадопроизводство до завършването на производителската
манипулация. С договорите било договорено и възнаграждение в размер на 40% от
стоийността на произведения и реализиран тютюн. В хода на проверката по работни
места и в офиса на ДИТ – Т. в гр. Р., от снети писмени
обяснения и свидетелски показания, както и заверени копия на писмени
доказателства, обаче се установило, че ЗП И.К.,***, чрез св. М.,
за точно определена трудова дейност „ низане на тютюневи листа” и „ окачване на
низи”, на точно определено работно място - стопанска сграда /бивша конюшня/,
находяща се в стопански двор № * в гр. Ц. К., с определено
работно време от 08,00ч. до 17,00ч., които извозвал до там и обратно, при
утоворено възнаграждение за деня, какъвто е и процесния случай. От приложена
към адм. наказателната преписка копие на Декларация, се установява, че
процесната сграда е наета именно от ЗП И.М.К..
За
констатираните при проверката нарушения на трудовото законодателство бил
съставен Протокол РЗ № 700/27.09.2011г. в присъствие на жалбоподателят. На
същата дата отново в присъствие на жалбоподателят бил съставен и АУАН № 25 –
2501265, в който нарушението било описано и квалифицирано като такова по чл.19 от Наредба №
7 на МТСП и МЗ /обн. ДВ, бр.88/1999г./, подписан от нарушителя
без възражения и редовно връчен. В тридневния срок по ЗАНН, гарушителят
депозирал възражение срещу АУАН.
Във
връзка с разследването на злополуката е издаден Протокол № 7/07.10.2011г.,
съставен от комисия, която установява, че по отношение на процесната сграда не
е извършена оценка на риска с оглед спецификата на дейността, която ще се
извършва в нея. Не е извърше физически оглед на компонентите на сградата,
свързването на колоните и трегерите, като причина за възникване на злополуката
е ниската товароносимост на рухналия трегер, натоварен от масата на окачения
тютюн.
На
17.10.2011г. било издадено и процесното НП, в което нарушението е описано по
идентичен начин, също квалифицирано като такова по чл.19 от Наредба №
7 на МТСП и МЗ /обн. ДВ, бр.88/1999г./, адм. наказващият орган на
основание чл.416,
ал.5 във връзка с чл.413, ал.2 от КТ,
наложил адм. наказание „ имуществена санкция” в размер на 1600,00лв. НП било
връчено лично на жалбоподателя на 03.11.2011г., жалбата срещу него постъпила при
административнонаказващия орган на 09.11.2011г.
Актосъставителят-
св. К. Ф.,***. и заявява, че работи в Д”ИТ” като началник отдел и по същество
потвърждава изложеното в АУАН, а именно, че при извършване на проверката в
обекта на 07.09.2011г., установила, че ЗП И.М.К. е
организирал трудов процес, като е наел Ф. Ф., М. Д., А. Р., Р. Х. и Ф. М.,
да изпълняват трудови функции срещу оговорено заплащане в сграда - стопанска
сграда /бивша конюшня/, находяща се в стопански двор № * в
гр. Ц. К., която няма конструкция и експлоатационна сигурност за
предназначението, за което е използвана на практика, за което именно съставила
и АУАН.
По
същество показания в този смисъл дава и св. М.И..
В хода на съдебното производство процесуалният
представител на жалбоподателят представя и съдът е приел като писмени
доказателства и 2бр. копия на граждански Договори, сключени от ЗП И.М.К. от
една страна като възложител и с А. Р. и Ф. И. Ф. от
друга като изпълнители, които по същество не променят фактическата обстановка.
Въз
основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи: Жалбата е неоснователна и недоказана и не следва да бъде уважена,
а НП като законосъобразно следва да бъде потвърдено от съда. Съгласно дадените
от закона правомощия, съдът следва да извърши цялостна проверка на обжалваното
НП досежно неговата законосъобразност. В тази връзка съдът намира, че
обжалваното НП е издадено от компетентен орган, при спазване на производството
по установяване на администравното нарушение и налагане на административното
наказание. АУАН съдържа всички
задължителни реквизити, посочени в чл.42 от ЗАНН, точно ясно и пълно е описано нарушението и
законовите разпоредби, които са нарушени.
Относно
възражението на жалбоподателят, че по делото не е безспорно установено, че към
датата на проверката 07.09.2011г. не е било налице трудово правоотношение между
него и Ф.
Ф., М. Д., А. Р., Р. Х. и Ф. М., предвид
спецификата на тютюнопроизводителната дейност и защото налице са граждански
договори, съдът го намира за неоснователно. По същество извършваната от наетите
лица дейност, следва да бъде квалифицирана имено като трудова, защото, те
престират работна сила на точно определено работно място – съобразно етапа,
стадия на отглеждането и преработването на тютюн, в точно определено работно
време, при уговорено възнаграждение – на час – минимално необходимите
изисквания съгласно КТ, за да е налице трудово правоотношение, което в случая е
прикрито със сключени между страните граждански договори. Представените като
писмени доказателства към адм. наказателната преписка и в хода на съдебното
следствие копия на граждански договори, не установяват учредяване на гражданско
дружество, в смисъла, в който твърди жалбоподателят и не следва да бъдат
тълкувани като такива.По силата на тези договори, за наетите „из-пълнители”
възниква само задължение за престиране на работна сила, срещу договорено
възнаграждение и тези правоотношения не могат да бъдат квалифицирани по друг
начин освен като трудови. От тази гледна точка, съдт възприема, че към датата
на извършване на проверката ЗП И.М.К. е
имал качеството на работодател. Именно в това си качество, той е наел, макар и
безвъзмездно процесната сграда без, същата да бъде обзследвана с цел изготвяне
оценка на риска, за да се установи дали отговаря на минималните изисквания за
безопасност при използването й.
В
тази връзка съдът намира възраженията на жалбоподателя, че атакуваното
НП е незаконосъобразно,
постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон,
за неоснователни. Не са налице и основания по чл.28 от ЗАНН, доколкото
осъщественото нарушение касае основни задължения на работодателя, свързани със
спазване н минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд,
както и настъпилата трудова злополука в следствие на това нарушение.
В
този смисъл съдът намира за адекватно наложеното наказание. Наложеното
наказание е ориентирано към предвидения минимум с оглед несъмненото
извършване на нарушението, отчетени са неговата тежест,
подбудите за извършването му и другите смекчаващи вината обстоятелства от административнонаказващия
орган
който правилно е определил наказанието на жалбоподателя.
По
изложените съображения обжалваното НП се явява правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА №
25-2501265/17.10.2011г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Т.,
с което на основание чл.416, ал.5 във
връзка с чл.413, ал.2 от КТ, в качеството му на работодател е наложена
имуществена санкция в размер на 1600 лв., за нарушение на чл.19 от Наредба № 7
на МТСП и МЗ /обн. ДВ, бр.88/1999г./, като
правилно и законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: