Р Е Ш Е Н И Е

№ 895, 31.01.2012г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД

На двадесет и седми Декември 2011 година,

в публично заседание, в състав:

Председател: Николай Борисов

Секретар: Ж.Р.,

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1058 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба от М.С.С. ЕГН ********** *** против Наказателно постановление № 1890/25.10.2011г. на Началника на Сектор „ Пътна Полиция” при ОДМВР-Разград, с което за нарушение на чл. 98, ал.1,т.5,пр.1 и чл.6, т.2,пр.2 от ЗДвП са му наложени административни наказания съответно “Глоба” в размер на 20.00 лева, на основание чл.183, ал.2,т.1 , пр.2 от ЗДвП, както и „Глоба” в размер на 100,00лв. и „ Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец на основание чл.чл.175, ал.1,т.4 от ЗДвП. Недоволен, жалбоподателят моли съда да отмени изцяло НП, като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва фактическите обстоятелства, отразени в АУАН. Твърди, че не е извършил вмененото му във вина административно нарушение.

За въззиваемата страна – ОДМВР-гр.Разград не се явява проц. представител.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят М.С.С. ЕГН ********** на 01.10.2011г. около 12,00ч. в гр. Разград, в близост до ПГССХВТ „ Ангел Кънчев”, паркирал управляваният от него л.а. „ Ауди А 6” с рег. № ***** пред входа на училището, непосредствено пред пешеходна пътека тип „ Зебра”, в зоната на кръстовище с път, преминаващ покрай училището. В автомобила с него бил и св. Д.П.Д.. В същото време в двора на Училеището се провеждала киноложка изложба, като за охрана на мероприятието и създаване на временна организация на движение на МПС в района били изпратени полицейските служители, свидетелите Ф. Ф. и Д. В. със служебен автомобил. Полицейският служител В., като вижда, че водачът С. слиза от автомобила и се отправя, заедно със св. Д. към двора на училището, ясно и на висок глас казва на С., че е паркирал в забранена са това зона и му разпорежда веднага да премести, управляваното от него МПС. Въпреки отправеното разпореждане, С. се обръща към полицейските срлужители с думите „ ... само за пет минути...” и продължава към двора на училището, заедно с приятеля си. Двамата се бавят вътре около 30минути. След като излизат от там и стигат до автомобила си, св. Ф. поканва С. при служебния автомобил да представи за проверка своите и на автомобила си документи. При извършената проверка на С. е съставен АУАН бл. № 045728/01.10.2011г. за костатираните нарушения, които са квалифицирани от актосъставителя, като такива по чл.98, ал.1,т.5,т.6 и чл.6,т.2 от ЗДвП. АУАН е предявен и връчен редовно на нарушителя и подписан от него без възражения. В законовият срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН пред адм. наказващият орган са постъпили писмени възражения от нарушителя срещу съставеният АУАН, в които по същество оспорва фактическите констатации. За изясняване на спорните обстоятелства е извършена проверка, при която са изготвени Рапорти по случая от полицейските служители и са снети писмени обяснения от св. Д.. В хода на тази проверка се установява, че възраженията на нарушителя са неоснователни и на база съставеният АУАН на 25.10.2011г. е издадено обжалваното НП, в което нарушенията извършени от жалбоподателя са описани по идентичен с АУАН начин, квалифицирани също по чл.98, ал.1,т.5,т.6 и чл.6,т.2 от ЗДвП, и са наложени административни наказания съответно “Глоба” в размер на 20.00 лева, на основание чл.183, ал.2,т.1 , пр.2 от ЗДвП, както и „Глоба” в размер на 100,00лв. и „ Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец на основание чл.чл.175, ал.1,т.4 от ЗДвП. НП било връчено на жалбоподателя на 14.11.2011г., жалбата срещу него постъпила при адм. наказващият орган на 14.11.2011г.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и с процесуален представител, поддържа жалбата по изложените съображения. Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм. акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

Наказателното постановление, както и Актът за установяване на допуснатото от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на това, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.

Събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, депозирани от св. Д. В. и св. Ф.Ф. не налагат извод за фактическа обстановка, различна от възприетата такава от наказващия орган. В този смисъл недоказани остават твърденията на жалбоподателя, че не е извършил вмененото му във вина нарушение. Свидетелските показания изслушани в съдебно заседание са последователни, логични, непротиворечиви, като съдът ги намира за правдиви и категорично опровергават тезата на жалбоподателят. В този смисъл, съдът цени и показанията на св. Д., който заявява, че единият от полицаите е казал на С., че там не може да се спира, но друго не чул, защото имало много хора, разстоянието между тях и полицаите и другите хора и т.н. Самите показания на св. Д. са вътрешно противоречиви, защото един път заявява, че е чул, втори път ,че не е чул, а и противоречат на останалите свидетелски показания и останалият доказателствен материал по делото. Съдът ги възприема като такива, които целят да изградят защитната версия на неговия приятел – С..

Съдът приема, че наказващият орган законосъобразно е определил и наложил като съответно наказание “Глоба” в размер на 20,00 /двадесет/ лева, на основание чл.183, ал.2,т.1 , пр.2 от ЗДвП – точно фиксирано за това нарушение в Закона, както и наказания Глоба” в размер на 100,00 /сто/ лева и „ Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1,т.4 от ЗДвП – в минималния размер предвиден в Закона. Наказаниеята са определени по вид и в граници, съобразно определените от закона и са съответни на тежестта на констатираните нарушения и се явяват съразмерни на извършените административни нарушения и биха осъществили целите на чл.12 от ЗАНН, като успешно биха въздействали предупредително и възпитателно върху личността на нарушителя. Съобразени са с критериите по чл.27, ал.2 от ЗАНН, в този смисъл атакуваното НП, следва да бъде потвърдено, като законосъобразно.

Воден от изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1890/25.10.2011г. на Началника на Сектор „ Пътна Полиция” при ОДМВР-Разград, с което за нарушение на чл. 98, ал.1,т.5,пр.1 и чл.6, т.2,пр.2 от ЗДвП на М.С.С. ЕГН ********** *** са наложени административни наказания съответно “Глоба” в размер на 20.00 лева, на основание чл.183, ал.2,т.1 , пр.2 от ЗДвП, както и „Глоба” в размер на 100,00лв. и „ Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец на основание чл.чл.175, ал.1,т.4 от ЗДвП, като законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: