Р Е Ш Е Н И Е

Номер 19 30.01.2012 година Град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският районен съд наказателен състав

На 20.01. Година 2012

В публичното заседание в следния състав:

Председател: Атанас Христов

Секретар: Г.А.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Атанас Христов административно наказателно дело номер 1070 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от И.А.И. против наказателно постановление № 1858/11 от 25.10.2011г. на началник сектор ПП при ОДМВР Разград, с което:

- за нарушение на чл. 49, пр.1 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, на основание чл. 179, ал.2 във вр. с чл. 179, ал.1, т.5, пр.5 ЗДвП

- за нарушение на чл. 5, ал.3, т.2 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв., на основание чл. 177, ал.1, т.4, пр.1 ЗДвП. На основание наредба № Із-1959 на МВР на жалбоподателя са отнети 9 контролни точки.

Жалбоподателят намира НП за незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Излага подробни мотиви.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява заедно със защитника си адв. Д. Б. от АК – Разград, поддържа жалбата и излагат допълнителни съображения.

АНО, представляван от свой юрисконсулт намира НП за законосъобразно и моли за неговото потвърждаване.

РРП при редовност в призоваването не изпраща представител и не депозира становище.

Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице, в законоустановения 7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление, като е произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект.

Разгледана по същество, същата неоснователна.

От фактическа страна:

Обжалваното НП е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение от 02.10.2011г., съставен на жалбоподателя, за това, че “на 02.10.2011г. около 09.00 часа по пътна отсечка между ЖП- прелез Дянково и с . Дянково, на около един километър след бившето “СУК” Дянково, на чер път /без настилка/ управлява л.а. “Пежо” с рег. № ******, излизайки на път с настилка /асфалтов/, отнема предимство на движещ се посока с. Дянково л.а. “Рено с рег. № *****, като става причина за ПТП. Същият управлява МПС спряно от движение.

Гореописаните деяния били квалифицирани от актосъставителя по чл. 49 ЗДвП и чл. 5, ал.3, т.2 ЗДвП.

Жалбоподателят подписал АУАН без възражения /л.5/.

Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите, описани в него, и е приел, че са нарушени посочените в цитирания АУАН правни норми, и наложил горепосочените санкции.

Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства – АУАН /л.5/, показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, обясненията на нарушителя /частично/, Справка от ОДМВР – Разград /л.12-13/, Заповед за прилагане на принудителни административни мерки /л.20/, протокол за ПТП / л.21/, графическа експертиза /л.37-39/.

От ПРАВНА страна, съдът намира, на първо място, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно постановление, е компетентно длъжностно лице да издава НП.

В обжалваното наказателно постановление административно наказващият орган е спазил изискването за индивидуализация на конкретните административни нарушения като задължителен реквизит на НП по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и като необходима предпоставка за законосъобразно развитие на административно-наказателното производство. Нарушенията са описани, посочени са датата и мястото на извършването и установените обстоятелства, при които са извършени.

Посочените като извършени от жалбоподателя нарушения са съставомерни, т. е. съставляват фактическия състав на визираната в Наказателното постановление законова норма и е основание за реализирането на административно-наказателната отговорност съгласно тази разпоредба. При определяне на административното наказание наказващият орган не е излязъл от рамките на установеното с акта нарушение, като е наложил санкция в пределите, предвидени от закона.

В хода на съдебното производство безспорно се установи, че констатираните в АУАН нарушения са консумирани виновно от лицето, посочено като нарушител. Съдът счита, че е налице приложното поле на визираните в обжалваното наказателно постановление касателно твърдяното нарушение законови разпоредби. Разглеждайки делото по същество, РРС установи чрез допустимите от закона доказателства административните нарушения и обстоятелствата, при които е извършено, което обуславя извода, че атакуваното НП не противоречи на буквата и духа на материалния закон. Извършеното от жалбоподателя е съставомерно и е основание за реализирането на административно-наказателната му отговорност.

От обективна и субективна страна, осъществените нарушения съдържат признаците на административно нарушение на законодателството, съгласно ЗДвП.

По възражението, че не автомобила на жалбоподателят се е блъснал в другият автомобил, а другият автомобил се е блъснал в автомобила на жалбоподателя.

По делото се събраха достатъчно доказателства – протокол за ПТП, показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, че МПС - то управлявано от жалбоподателя е ударено в предна лява част, а другото ППС е ударено в областта на десните врати. Тези сочат, че жалбоподателят е причинил процесното ПТП, отнемайки предимството на другото МПС.

По възражението, че жалбоподателят не е съзнавал обстоятелството, че управляваното от него МПС, е спряно от движение.

Първоначално, жалбоподателят сочеше, че не е негов подписът в разписката на ЗПАМ, с която Заповед е спряно от движение управляваното от него МПС. След като назначената графическа експертиза даде заключение, че подписът е изпълнен от жалбоподателя, то тогава от негова страна бе изтъкнато, че ЗПАМ не му е била връчвана, а вероятно му е била поднесена за подпис ведно с други документи и той не е разбрал какво подписва. Това му възражение не е подкрепено с никакви доказателства, поради което съдът го намира за неоснователно.

По делото е безспорно установено, че ЗПАМ, с която процесното МПС управлявано от жалбоподателя е спряно от движение, не е обжалвана и като такава е влязла в сила и към датата на нарушението – 02.10.2011г. е действала. Жалбоподателят е съзнавал това обстоятелство, но вместо да се съобрази със Заповедта е управлявал процесното МПС.

По размера на наказанията.

За нарушението на чл. 49, пр.1 ЗДвП се предвижда глоба от 100 до 200 лв. На жалбоподателят е наложена глоба в абсолютния законов минимум – 100 лв.

За нарушението на чл. 5, ал.3, т.2 ЗДвП се предвижда глоба от 100 до 300 лв. На жалбоподателят е наложена глоба в от 150 лв., което е далеч под средния размер /200 лв./. С оглед наличието на други нарушения на ЗДвП извършени от нарушителя /вж. справка л.2/, съдът намира, че липсват основания за намаляването на тази санкция.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 189, ал.3 НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Разград, сумата от 92.90 лв., представляваща направените по делото разноски по назначената графическа експертиза.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 1858/11 от 25.10.2011г. на началник сектор ПП при ОДМВР Разград.

ОСЪЖДА И.А.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Разград сумата от 92.90 лв. / деветдесет и два лева и деветдесет стотинки/ представляваща направените по делото разноски по назначената графическа експертиза.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: