Р Е Ш Е Н И Е

Номер 883 20.01.2012 година Град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският районен съд наказателен състав

На двадесет и първи декември Година 2011

В публичното заседание в следния състав:

Председател: Атанас Христов

Секретар: П.Т.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Атанас Христов административно наказателно дело номер 1080 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Постъпила е жалба от И.А.И., против наказателно постановление № 98/11 от 24.02.2011г. на началник РУП Р. при ОДМВР Р., с което на жалбоподателя на основание чл. 315, ал.1, т.1 КЗ, е наложена глоба в размер на 400 лв.

Жалбоподателят намира горецитираното наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли същото изцяло да бъде отменено. Сочи, че “управлявания от мен автомобил не е моя собственост и аз нямам задължението да сключвам застраховка гражданска отговорност”.

В съдебно жалбоподателят се явява заедно със защитникът си адв. Д. Б. от АК – Р. Поддържат жалбата и излагат допълнителни съображения.

РУП Р. при редовност в призоваваните не изпраща представител. В придружителното писмо с което и изпратил преписката, сочи, че НП следва да бъде потвърдено.

ОДМВР – Р. при редовност в призоваваните не изпраща представител.

РРП при редовност в призоваването не изпраща представител и не взема становище.

Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице, в законоустановения 7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление, като е произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От фактическа страна:

Срещу лицето И.А.И. е съставен АУАН, с бланкетен № ******/**.**.**** год. от полицейски служител при РУП- гр. Р., за това, че на посочената дата около 16 часа в с. Д. по ул. Л. управлявал лек автомобил “П.” *** с ДК№ ** **** **, собственост на Й. А. ***. При извършена проверка се установило, че водача И. няма сключена задължителна застраховка гражданска отговорност за 2011г.

Актосъставителят квалифицирал това деяние по чл. 259 КЗ.

Жалбоподателят подписал акта без възражения, като такива не депозирал и в последствие.

Отразените в АУАН констатации са изцяло възприети от наказващия орган и с процесното наказателно постановление на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ на водача е наложена глоба в размер от 400 лв.

По доказателствата:

В подкрепа на издаденото НП са представени заверен препис на процесния АУАН /л.5/.

Актосъставителят и свидетелят по акта, дават показания, които изцяло потвърждават описаната в АУАН и НП фактическа обстановка.

От ПРАВНА страна:

Нормата на чл. 315, ал. 1 от КЗ предвижда два отделни състава на административни нарушения. В първото предложение е предвидено наказание за лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка по чл. 249, т. 1 или 2. Задължителните застраховки по чл. 249 т. 1 и 2 са съответно: застраховка "Гражданска отговорност" по раздел II, буква "А", т. 10.1 от приложение № 1 и застраховка „Злополука" по раздел II, буква "А", т. 1 от приложение № 1. Кои лица са задължени да сключат тези два вида задължителни застраховки, посочват други текстове от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 259, ал. 1 от КЗ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: т. 1 - притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение; т. 2 - управлява моторно превозно средство при влизане на територията на Република България, когато няма валидна за територията на Република България застраховка. Следователно субекти на нарушението по чл. 315, ал. 1, предл. 1 могат да бъдат само физическите и юридически лица, притежаващи МПС, регистрирани на територията на Република България и които не са спрени от движение по реда на чл. 40, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркетата, теглени от тях ( ДВ бр. ДВ, бр. 31 от 14.04.2000 г.) и физическите лица, които управляват МПС при влизане в територията на Република България, когато няма валидна за територията на Република България застраховка.

Второто предложение на чл. 315, ал. 1 от КЗ предвижда наказание за лице, което управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Субект на отговорността по това предложение е всяко физическо лице, което управлява МПС, независимо дали е притежател на МПС или е само негов ползвател, т.е. изпълнителното деяние тук е управление на МПС за което няма сключена гражданска отговорност. Разликата между предложение 1 и предложение 2 на чл. 315, ал. 1 от КЗ е, че наказанието по първото предложение се налага за това, че лицето не е сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, когато то има такова задължение, а наказанието по второто предложение се налага за това, че лицето управлява МПС, за което не е сключена гражданска отговорност /така и Решение № 36 от 01.03.2011г. Разградският административен съд по КНАХ дело № 8/2011г./.

Именно в качеството си на водач, който не е представил валидна застраховка ГО и на посоченото съответно правно основание – 315 ал.1 пр.2 КЗ е била ангажирана отговорността на жалбоподателя. Действително чл. 315 ал.1 КЗ е санкционна норма, но тя съдържа в себе си препратка към чл. 249 т.1 и т.2, отнасящ се за задължителността на застраховките ГО и злополука на пътниците, а самото нарушение се съдържа в същата разпоредба, защото тя казва, че отговорност за неизпълнение на това задължение носи както лицето, което не е изпълнило задължението си да сключи задължителната застраховка, така и водачът, който управлява МПС. Така и Решение № 516 от 11 Октомври 2011 г. Административен съд – Плевен, втори касационен състав, КАНД № 642/2011г. Непосочването на предложението от нормата на чл. 315, ал.1 КЗ, не е процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като при подробно описание на извършеното нарушение в текстовата част, посочването само на ал. 1 на чл. 315 от КЗ е достатъчно. Така и Решение № 1222 от 01.10.2009г. на Административен съд – Пловдив, XXIII състав, по КАНД № 1178/2009г.

В конкретния случай с АУАН на жалбоподателя е повдигнато обвинение, че е управлявал процесното МПС без да има валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност” за 2011 год., а с НП е наказан, именно за това нарушение. Така НП е наложено наказание за нарушение, за което на нарушителя е било повдигнато обвинение с АУАН. Действително в АУАН е налице непосочване на конкретната хипотеза от ал.1 на чл.259 КЗ, а в НП, е посочена неправилно нормата на чл. 259, ал.1, т.1 КЗ, но това нарушение не е от категорията на съществените, предполагащо отмяна на НП. В този смисъл е и Решение от 6 декември 2010г. на Кюстендилският административен съд к.н.а.х.д. № 268/2010 г.

Между отразената в АУАН, фактическа обстановка и текстовото описание на нарушението и тази записана в издаденото въз основа на него НП, не съществува текстово противоречие поради което съдът намира, че не е била ограничена възможността на санкционираното лице да разбере какво точно е вмененото му нарушение и по никакъв начин не е било нарушено правото му на защита /вж. и Решение от 24.11. 2010 год. Административен съд – Бургас, ХІІІ-ти състав КНАХ дело № 1305/2010 год./. Това е така защото в процесния случай безспорно е установено извършеното нарушение, извършителя, както и неговата вина. Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на Закона, дадени с Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС, въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения, а преди всичко, с оглед на това доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен. Строгото съблюдаване на законовите реквизити относно наказателното постановление, посочени в чл. 57 ЗАНН, има за последица обосновано и законосъобразно постановление. Обосноваността на последното обаче зависи не само от данните в него, а и от съдържанието на цялата административнонаказваща преписка. Така и Решение от 13.10.2010 г. на Административен съд - Враца, административно наказателен състав, кнах дело № 591/2010 г.

Нарушението е извършено виновно от жалбоподателя, тъй като дори и да се приеме, че то е осъществено при условията на небрежност /жалбоподателят не е знаел, че за лекия автомобил, собственост на друго лице, няма сключен договор за застраховка, то той обективно е бил длъжен и е могъл да знае и изпълнява задълженията си като водач на МПС и да го управлява едва след като се увери, че са налице всички изискуеми по закон документи за това/, то тази небрежност, като елемент на непредпазливостта, представлява форма на вина и ангажира административнонаказателната отговорност съгласно чл. 7 от ЗАНН. Решение №35 от 17.03.2009г. по дело № 25/2009 г. на Административен съд – Разград и Решение № 96 от 17.09.2009г. по КНАХ дело № 85/2009г. на Административен съд – Разград.

В действителност, освен възпроизвеждането на фактическата обстановка описана в АУАН, в НП е записан абзац и че жалбоподателят “притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р. България и не е спряно от движение, но не е сключило договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите във връзка с чл. 249, т.1”. Обстоятелството, че този вписването на този допълнителен абзац в НП се дължи на техническа грешка, ясно личи че същият е добавен не веднъж, а два пъти. Както в АУАН, така и в НП ясно е описано процесното нарушение извършено от НП, а именно – че жалбоподателят е управлявал процесното МПС без да има сключена застраховка ГО. Ето защо, вписването на горепосочения допълнителен абзац не е попречило на жалбоподателя да разбере за какво е наказан, респективно не представлява съществено нарушение.

По възражението, че тъй като управляваното от жалбоподателя МПС е било спряно от движение, то деянието е несъставомерно.

Дали процесното МПС е спряно от движение, значение би имало ако жалбоподателят бе санкциониран като собственик на процесното МПС, който не е сключил застраховка ГО. Тъй като жалбоподателят е санкциониран за това, че е управлявал въпросното МПС, а не за това че е негов собственик, то дали това МПС е било спряно от движение е ирелевантно. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че заповед за ПАМ № 98/2011г. за спиране от движение /л.20/, е издадена на 10.02.2011г., а процесното нарушение е извършено преди това - на 08.02.2011г. Тази заповед е издадена именно въз основа на процесното нарушение.

По преписката е представена застрахователна полица № 0000162912 за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите на ЗК “А.” ЕАД /л.7/ за процесното МПС, от която се установява, че застрахователният договор е сключен на 10.02.2011г., с начало на действие 11.02.2011г. – т.е. след проверката /08.02.2011г./. Тъй като застраховката е сключена след проверката, то същата се явява неотносима по делото. В този смисъл е и Решение № 4 от 15.02.2008г. по КНАХ дело № 2/2008 г. по на Административен съд – Разград и Решение № 96 от 17.09.2009г. по КНАХ дело № 85/2009г. на Административен съд – Разград.

По размера на наказанието.

За това нарушение разпоредбата на чл. 315, ал.1, т.1 КЗ предвижда административно наказание глоба в размер от 400 до 600 лв., а наложената глоба е в абсолютния законов минимум.

Водим от гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, поради което и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. 1 от ЗАНН, съдът,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 98/11 от 24.02.2011г. на началник РУП Разград при ОДМВР Р.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: