Р Е Ш Е Н И Е

Номер 20, 26.01.2012 година, Град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският районен съд, на двадесети януари, 2012година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Атанас Христов

Секретар: Г.А.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията административно наказателно дело № 1107 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от “Матеко” АД гр.Горна Оряховица, против наказателно постановление № 25-2501375/21.11.2011г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” -гр. Търговище, с което за извършено нарушение на чл. 245, ал. 1 КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв., на основание чл. 414, ал.1 КТ. Моли се за отмяна на НП. Жалбоподателят изтъква, че не е изплатил процесното трудово възнаграждение, тъй като инвеститора – възложител на строителния обект “и към настоящия момент отказва да актува извършените СМР и да заплати стойност им което поставя изпълнителя и работодател “Матеко” АД в абсолютна невъзможност да извърши каквито и да било плащания към работници, доставчици и подизпълнители.” Ето защо, и предвид финансовата криза, е налице обективна невъзможност жалбоподателят да извършва плащания. Сочи, че в случая е налице маловажен случай. Изтъква, че относно неплащането на възнаграждението за м. Август 2011г. на работника – К. К. Г., на “Матеко” АД е наложена вече имуществена санкция в размер на 1 600 лв., с НП № 25-2501372 от 21.11.2011г., което е в противоречие с чл. 17 ЗАНН, който предвижда, че никой не може да бъде наказван повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан.

В о.с.з. при редовност в призоваването жалбоподателя не изпраща представител.

Въззиваемата страна – Дирекция “ИТ” гр. Разград при редовност в призоваването не изпраща представител. Депозира писмено становище в което излага подробни съображения за законосъобразността на НП.

РРП при редовност в призоваването не изпраща представител и не депозира становище.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, РРС намира за установено следното.

Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице, в законоустановения 7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление, като е произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Обжалваното НП е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 25-2501375/26.10.2011г., съставен на жалбоподателя, в качеството му на работодател, за това, че при проверка извършена на 26.10.2011г. е установено, че не е изплатил трудовото възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по- малко от МРЗ за страната на наетото лице К. К. Г., за м. Август 2011г.

Актосъставителят квалифицирал това нарушение по чл. 245, ал.1 КТ.

По така съставения акт не били депозирани възражения

Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите, описани в него, и е приел, че са нарушени посочените в АУАН правни норми, като наложил процесната санкция.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка е безспорна, а и се установява по несъмнен начин от събрания доказателствен материал.

В подкрепа на издаденото НП са представени АУАН, справки. В този смисъл са и показанията на актосъставителя и свидетелите по акта.

Съгласно чл. 416, ал.1 КТ: “Нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното.”

По делото не се събраха доказателства оборващи горепосочената законова презумпция.

От правна страна:

АУАН и НП са съставени от компетентни лица, в предвидената от закона форма и при съставянето им, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление, съгласно чл.42 и чл.57 ЗАНН.

С оглед данните по делото съдът приема, че инкриминраното в атакуваното НП деяние, съставлява от обективна страна административно нарушение по чл. 245, ал.1 КТ.

По силата на чл. 245, ал.1 КТ, която е императивна норма, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Безспорно е установено, че в случая работодателят не е изпълнил това си нормативно задължение.

В случая субект на административнонаказателната отговорност е именно жалбоподателят, в качеството му на работодател и в разглеждания случай е санкциониран основателно.

По възражението, че неизплащането на възнаграждението, се дължи на тежкото финансово положение на жалбоподателя.

Факта относно липсата на средства, не освобождава работодателя от вмененото му задължение, да плаща уговореното възнаграждение за извършената работа. Нормата на чл. 245, ал.1 КТ е императивна, като отговорното лице е длъжно да изпълни задълженията си визирани в нея, а именно да изплаща уговореното трудово възнаграждение на извършената работа. В случая е наложена имуществена санкция на дружеството, съгласно чл.83 ЗАНН във вр. с чл.414 ал.1 КТ и за да е налице административно нарушение, е необходимо да е осъществен съставът му от обективна страна.

По исканото приложение на чл. 28 ЗАНН.

Съгласно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона дадени с ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 от 10 май 2011 на ВАС по тълкувателно дело № 7/2010г. : “специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на „маловажно” административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. „Маловажните” нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание – парична санкция, но в многократно по–нисък размер”.

По приложението на чл. 415в КТ.

Тази норма се прилага “за нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители”. На първо место няма как да се приеме, че от забавяне на възнаграждение за м. август, което се констатира м. октомври не биха произлезли вредни последици от работника. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства за това, че е отстранил процесното нарушение “веднага след установяването му”.

Ето защо, в настоящия случай нормата на чл. 415в КТ не намира приложение.

По възражението, че е налице нарушение на чл. 17 ЗАНН, тъй като жалбоподателят е наказан за същото нарушение с НП № 25-2501372 от 21.11.2011г.

С НП № 25-2501372 от 21.11.2011г. /л.5/, жалбоподателят е наказан за извършено нарушение на чл. 415, ал.1 КТ – за това че не е изпълнил предписанието на контролния орган от ДИТ Търговище, да в срок до 17.10.2011г да изплати поне 60 на сто от уговореното възнаграждение, но не по- малко от МРЗ за страната, на лица сред което и Кънчо Костов Георгиев за м. Август 2011г. Това е нарушение на чл. 415, ал.1 КТ, което е различно от процесното нарушение визирано в обжалваното НП.

По размера на санкцията до законовия минимум.

За процесното нарушение, за работодателя е предвидена имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв. Процесната санкция е в абсолютния законов минимум.

По изложените съображения обжалваното НП се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от гореизложеното, съдът,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-2501375/21.11.2011г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” -гр. Търговище.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: