Мотиви към Присъда №13/17.01.2012г., постановена по НОХД №1052/2011г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимите Ц.Ц.С. и Ц.С. *** за това, че на 02.04.2011 г. в с. Балкански, общ. Разград, в условията на продължавано престъпление, в съучастие, като съизвършители чрез използване на техническо средство /клещи/, са отнели чужди движими вещи – 35 метра оградна мрежа на стойност 25,20 лв. от владението на Д.С. *** и 40 метра оградна мрежа на стойност 90.00 лв. и 1бр. врата на стойност 6,87лв от владението на Й.Х.Й. ***, всичко на обща стойност 122,07лв., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят – престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК - за всеки един от подсъдимите.

В заседанието пред РРС представителят на РРП подържа обвинението срещу двамата подсъдими, счита го за доказано, като по отношение на размера на причинената вреда на постр.И. в по-малък размер, предлага на съда да наложи на подсъдимите наказание около минималния размер лишаване от свобода предвиден в закона, като се приложи разпоредбата на чл.66 НК, за всеки един от тях.

Подсъдимите не признават вината си. Защитниците на двамата, считат обвинението за недоказано и молят за оправдателни присъди за всеки един от подсъдимите.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият Ц.Ц.С. е роден на ***г***., със средно-специално образование, безработен, неженен, неосъждан.

Подсъдимият Ц.С.Ц. е роден на ***г***., без образование, женен, безработен, неосъждан.

Подсъдимите С. и Ц. са баща и син и живеели в с.Б..

На 02.04.2011г., двамата били с конска каруца отишли до имота собственост на св.Д.И. ***, който бил срещу тяхната къща. Дворното му място било оградено с телена мрежа, която в горния край имала алуминиева тел. Двамата подсъдими с помощта на клещи срязали мястото, където мрежата се захващала за циментов кол и така отвили 15м. оградна между три стълба. Навили я на рула и я натоварили на каруцата. След това двамата подсъдими минали покрай имота на св. Й.Й., също в непосредствена близост, като цялото дворно място от 1 дка, било оградено с телена мрежа. Св.Й. бил “белязал” така поставената мрежа, като на разстояние от 2м-2,5м, направил закривявания. Отново с помощта на клещи подсъдимите срязали връзките на мрежата към бетонните стълбове, за които била вързана с тел. Така отстранили 40м от нея, навили я на рула на два топа и я натоварили на каруцата. Същият ден, двата подсъдими отишли в пункта за изкупуване на метали в гр.Р. на ул.”*****” №*, където предали топовете оградна мрежа. Св.С. я претеглил, като количеството било 120кг. Била издадена ПИС №33682/02.04.2011г. на името на подс. Ц.С., който имал в себе си лична карта. На 04.04.2011г., св.И. установил липсващата мрежа, за което уведомил кмета и съответно органите на полицията. На 06.04.2011г. св.Й., след обаждане на съседката си установил липсващата оградна мрежа. По повод на двете жалби, св.Т. ***, посетил пункта за изкупуване на метали и по описание на пострадалите установил съвпадение на предадената там оградна мрежа, от представените му такива от св.С.. Установил, че същата е била продадена от подсъдимия Ц. и неговия баща – подс.С.. С протокол от 05.04.2011г., същата била оставена на отговорно пазене на св.С.. След това и свидетелите И. и Й. посетили пункта, където същите разпознали в предадените от двамата подсъдими количества, своята оградна мрежа, която им била върната в хода на разследването /по делото обаче липсва документ за това/.

От заключението на вещото лице, по назначената оценъчна експертиза, стойността на 15м. оградна мрежа, собственост на св.И., възлиза на сумата от 10,80 лв.

От заключението на вещото лице, по назначената оценъчна експертиза, стойността на 40м. оградна мрежа собственост на св.Й. е в размер на 90лв.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява от показанията на свидетелите И., Й., както и приобщени такива по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т 5 от НПК, Т., С. и Б. и приобщените му такива от ДП, обясненията на подс.С. ***., заключението по оценъчна експертиза, ПИС №33682 от 02.04.2011г., протокол за отговорно пазене от 05.04.2011г. Преценени съвкупно доказателствата по делото, водят до несъмнения извод за авторството на деянието извършено от подсъдимите. Съдът кредитира показанията на посочените свидетели като последователни логични взаимно допълващи се като пресъздаващи достоверно изложената фактическа обстановка. Същите кореспондират и с останалите доказателства по делото, водейки до извода за авторството на деянията описани по-горе. Относно вида и количеството на отнетите вещи съдът се позовава на показанията на св.И. и Й., които установяват, че липсващите метри оградна мрежа са имали специфични отбелязвания. Именно част от тази тяхна оградна мрежа, са предадани от подсъдимите на св. С. в пункта за вторични суровини.

Съдът не кредитира показанията на св.Б. ***., а тези дадени в ДП, които са подкрепени от останалите гласни и писмени доказателства. Това е така, на първо място предвид близките му родствени връзки с двамата подсъдими, на следващо място показанията му в с.з. са вътрешно противоречиви, нелогични и неподкрепени от останалите кредитирани доказателства. Същият в с.з. установява, че е участвал през 2006г. в разграждането на дворно място на подс.С. , което имало общо около 40-60м оградна мрежа, ограждаща всичките му страни в буквата “П”, но пък било оградено от четирите си страни, които били с дължина 12м – дългата и 6м – късата. Неговите показания притиверечат на обсясненията на подс.С. ***. в частта, че и целият дам отгоре бил покрит с оградна мрежа, която били махнали със св.Б., а последният не установява такова обстоятелство. Обстоятелството заявено от този подсъдим, че така махнатата от техния имот оградна мрежа била предадена на св.С., се опревергава от показанията на св.И. и Й., които са разпознали по специфични белези именно тяхната мрежа, в тази, предадена от подсъдимите, в този смисъл са и показанията на св.Т.. Последното обстоятелство се установява и от св.С., който е категоричен, че предадените количества записани като ламарина в процесната ПИС, са именно оградната мрежа, предадено от подс.С.. В този смисъл е неоснователен довода на защитата на пози подсъдим, че не се установявало това от неговите показания. Поради изложеното, съдът не кредитира и намира обясненията на подс. С. в случая за негова защитна позиция, тъй като противоречат на посочените гласни доказателства.

Именно кредитираните показанията на посочените свидетели и писмените доказателства преценени в съвкупност установяват, че автори на престъплението са двамата подсъдими. Относно приетата стойност на вещите, съдът се позовава на заключението на вещото лице по оценъчната експертиза, което кредитира, като компетентно, обосновано и пълно.

Съдът намира за неоснователно възражението на защитниците на подсъдимите, че обвинението не е доказано, поради разминаване на предаденото количество оградна мрежа от 120кг и оставеното на отговорно пазене от 110кг. Това обстоятелство се изяснява от показанията на св.С., който заявява, че е възможно при предаването на вписаната като ламарина оградна мрежа да е имало явно и дребни детайли, които дават тази разлика в килограмите, като освен това при оставянето и на отговорно пазене, същата не е била претеглена. Несъмнено е, че предаденото количество е и оставено на отговорно пазене на този свидетел. Неоснователно съдът намира и възражението, че било върнато по-голямо количество мрежа от липсващото на св.И., тъй като този свидетел не установява такова обстоятелство.

В случая събраните доказателства, визирани по-горе, след преценка и в своята съвкупност, водят до единствения извод, относно участието на двамата подсъдими в престъплението, за което са обвинени.

Съдът намира обаче, че не е доказано по безспорен начин, обвинението за кражба на още 20м. оградна мрежа от имота на св.И., както и на метална врата от имота на св.Й., каквото е обвинение е повдигнато от РРП. Първото обстоятелство се установява от самия пострадал, който в с.з. установява че именно 15м – оградна мрежа между три стъбла, които са на разстояние от по 5м. му е липсвала, а не 35м както е заявил на ДП, тъй като в последствие я измерил. Безспорно се установи, че по същото време на установяване на липсата на своята оградна мрежа, св.Й. е установил и липсата на металната врата. Това обаче съвсем не е достатъчно да наложи извода, че подсъдимите са я отнели, тъй като няколко дни този свидетел не е ходил до този си имот. Т.е е възможно кражбите/на вратата и на оградната мрежа/ да са извършени по различно време в рамките на тези няколко дни. Освен това, не е намерена вещта предмет на деянието, не са събрани други гласни доказателства в този смисъл. Поради което съдът намира, че обвинението в тази част е съпроводено от основателно съмнение и подсъдимите следва да бъдат оправдани по обвинението, че са отнели процесния период-20м. оградна мрежа собственост на св.И. на стойност 14,40лв и врата на стойност 6,87лв собственост на св.Й..

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С деянията си подсъдимите Ц.С. и Ц.С., са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението “кражба” по смисъла на чл.195, ал.1, т.4 пр.2 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, тъй като на 02.04.2011 г. в с. Балкански, общ. Разград, в условията на продължавано престъпление, в съучастие, като съизвършители чрез използване на техническо средство / клещи/, са отнели чужди движими вещи – 15 метра оградна мрежа на стойност 10.80 лв. от владението на Д.С. *** и 40 метра оградна мрежа на стойност 90.00 лв. от владението на Й.Х.Й. ***, всичко на обща стойност 100.80 лв., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят.

Двете деяния извършени от подсъдимите са осъществени без съгласието на собствениците като така подсъдимите са установили своя фактическа власт върху вещите. За да реализират намеренията си, подсъдимите са използвали техническо средство /клещи/, за да бъде срязана оградната мрежа, като по този начин са осъществили квалификацията на чл.195 ал.1 т.4 пр.2 от НК. Двамата подсъдими са действали задружно като съизвършители - всеки от тях е участвал в изпълнението на престъплението. Деянията извършени от подсъдимите, следва да се определят като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК – налице са няколко деяния – две, които осъществяват поотделно еднакви състави на едно и също престъпление, а именно „кражба” по смисъла на НК. Те са последователно извършени в кратък период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

От субективна страна подсъдимите са действали при пряк умисъл – съзнавали са обществената опасност и противозаконността на действията си, предвиждали е общественоопасните им последици и са целели настъпването на тези последици. Намеренията им са били противозаконно да присвоят отнетите вещи, видно от последващите им действия по продажбата им.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимите, съдебният състав отчете наличност на многобройни смекчаващи обстоятелства и определи наказанието при условията на чл.55 от НК, по отношение и на двамата подсъдими. Като взе предвид чистото им съдебно минало, много добрите им характеристични данни, семейното и имотно състояние, ниската стойност на нанесените имуществени вреди доста под размера на минималната работна заплата, възстановяване на щетите почти в пълен размер / а според ОА и в пълен/, а като отекчаващо обстоятелство квалифициращия признак и извършването на деянието от две лица. При изложените многобройни смекчаващи обстоятелства и най-лекото предвидено в закона наказание – лишаване от свобода за срок от една година, се оказва несъразмерно тежко и а двамата подсъдими. Предвид което съдът намира, че на подсъдимите следва да се наложи наказание под минимума предвиден в закона, а именно три месеца лищаване от свобода за всеки един от двамата. Тъй като не са осъждани, наложеното наказание е под три години, за поправянето им не е наложително да бъде изтърпяно така определеното наказание, като същото следва да се отложи за изпитателен срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК.

С оглед изхода на делото, подсъдимите следва да бъдат осъдени да заплатят в и разноските по делото.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: