Мотиви към Присъда №18/20.01.2012г., постановена по НОХД №1068/2011г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимите М.В.М. и С.И.М., за това, че за времето от 01.01.2011 г. до 11.02.2011 г. в с. Топчии, в съучастие като съизвършители помежду си, в условията на повторност като случаят не е маловажен, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот са отнели чужди движими вещи – 4 литра нафта на стойност 9.80 лв., 20 метра мостови кабел със сечение 6 кв. мм. на стойност 9.00 лв., две стоманени тръби с диаметър 100 мм. с дебелина на стената 10 мм. и дължина 2.5 м. на стойност 48.40 лв., парчета винкел и арматурно желязо – 10 кг. на стойност 4.40 лв., всичко на обща стойност 71.60 лв. от владението на Д.И.Х. ***, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят, а подс. М. като макар и непълнолетен, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си - престъпление по чл. 195, ал. 1, т.7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК – за двамата подсъдими, а за подс.М. и във вр. с чл. 63, ал. 1 т.3 от НК

Съдебното производство по отношение на двамата подсъдими е проведено по реда на глава двадесет и седма от НК – съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК. При провеждане на съдебното заседание, е извършено предварително изслушване на подсъдимите, при което са признали фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. При това положение на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението срещу двамата подсъдими, счита го за доказано и предлага на съда да наложи на подс.М. наказание при приложение на чл.58а от НК, а именно в размер на четири месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК, а на подс.М. при същите условия – приложение на чл.66 от НК, наказание една година лишаване от свобода.

Подсъдимите чрез защитниците си, намират че следва да се приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, алтернативно на чл.55 от НК, като на подс.М. в този случай лишаване от свобода, изтърпяването на което да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 НК.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият М. е роден на ***г***, живее в с.Т.. Същият е с начално образование,безработен, неженен, неосъждан.

Подсъдимият С.И.М. е роден на ***г***, живущ ***, с основно образование, неженен, безработен осъждан.

Св.Д.Х. ***, но имал имот в с.Т. на ул.”***” №*. Тъй като рядко си идвал, за него се грижели брат му – св.Хр. Х. и съпругата му – св.А. Хр. Двамата подсъдими се познавали. Подс.М. знаел, че имота на св.Х. не се обитава. Един ден за времето от 01.01.2011г. до 11.02.2011г., двамата подсъдими влезли в имота на св.Д.Х., като откачили оградната врата. След това счупили катинара на мазата и от нея взели: 4л. нафта, 20м. мостови кабел със сечение 6 кв.мм., две стоманени тръби с диаметър 100мм и дължина 2,5м и парчета винкел и арматурно желязо - 10кг. Отнетите вещи с изключение на нафтата, двамата подсъдими предали на пункт за изкупуване на метали в гр.Разград, където работел св.Т. Д.. Нафтата подс.М. ползвал за печката си. Св.А. Хр. видяла, че мрежата на имота е откачена, входната врата-извадена, а вратата на мазата е със счупен катинар, поради което уведомила органите на полицията. Св.Д., който работел в РУП-Разград, установил, че извършители са двамата подсъдими.

Видно от заключението на изготвената оценъчна експертиза стойността на отнетите вещи, възлиза общо на 71,60 лв.

С присъда по нохд №27/2006г. на РРС, влязла в сила от 03.10.2006г., подс.М. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.3,4 и 7 от НК, като му е било наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено за изпитателен срок от три години.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана, като се позовава на признанията на подсъдимите при предварителното изслушване, показанията дадени на досъдебното производство от свидетелите Д.Х., А. Хр., В. К., Т. Д. и Д. Д., оценъчната експертиза, характеристики на подсъдимите, декларации и др. материали по ДП.

Количеството и броя на отнетите вещи, се установява от показанията на св.Д.Х.. Направените от подсъдимите признания пред съда, категорично се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, не оставят съмнение и затвърждават убеждението на съда в изложената по-горе фактическа обстановка.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С действията си, подсъдимите М. и М., са осъществили състава на престъплението “кражба” по чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК, за подсъдимия М. по чл.195 ал.1 т.7 от НК, а за подс.М. и във вр. с чл.63, ал.1 т.3 от НК, тъй като за времето от 01.01.2011 г. до 11.02.2011 г. в с. Топчии, в съучастие като съизвършители помежду си, подс. М. в условията на повторност като случаят не е маловажен, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот са отнели чужди движими вещи – 4 литра нафта на стойност 9.80 лв., 20 метра мостови кабел със сечение 6 кв. мм. на стойност 9.00 лв., две стоманени тръби с диаметър 100 мм. с дебелина на стената 10 мм. и дължина 2.5 м. на стойност 48.40 лв., парчета винкел и арматурно желязо – 10 кг. на стойност 4.40 лв., всичко на обща стойност 71.60 лв. от владението на Д.И.Х. ***, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят, като подс. М. като макар и непълнолетен, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Подсъдимите, са отнели посочените вещи, без съгласието на собственика, като по този начин, са го е лишил от владение върху същите, и са установили свое владение върху отнетото. С изнасянето на посочените вещи от имота на св.Х. и отдалечаването от мястото на престъплението, е прекъснала фактическата власт на собственика, установявайки своя трайна власт върху предметите на деянието. При осъществяване на кражбата, осъществили и квалификацията “разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот” по чл.195 ал.1 т.3 НК, тъй като разбили катинара на мазата и така влезли в нея.

Подс. М. е осъществил квалификацията “повторност”, предвид осъждането му посочено по-горе, за извършено такова деяние, което не е маловажен случай, като деянието по настоящото дело е извършено в срока по чл. 30 ал.1 от НК. Двамата подсъдими са действали задружно като съизвършители-всеки от тях е участвал в изпълнението на престъплението.

От субективна страна, подсъдимите са действали с пряк умисъл, съзнавайки, че отнемат чужди движими вещи, без съгласие на лицето, което ги е владеело. Съзнавали са обществената опасност на деянието си, предвиждали са общественоопасните му последици при лишаването на владелеца и собственик от възможността да се разпорежда с движимите вещи и са искали настъпването на тези последици. Независимо от обстоятелството обаче, че към датата на осъществяване на деянието предмет на настоящото дело подс.М. не е бил навършил 18 години, е разбирал свойството и значението на извършеното от него и е могъл да ръководи постъпките си и тъй като по делото липсват каквито и да било данни поставящи под съмнение последното, същия се явява наказателно отговорно лице по смисъла на НК, поради което и нему следва да бъде определено наказание за горното деяние.

Съдът намира за неоснователен довода на защитниците на подсъдимите, за приложението на чл.9 ал.2 от НК. Т.е. деянието извършено от двамата поради своята малозначителност да не е общественоопасно или неговата обществена опасност да е явно незначителна. Напротив единствено ниската стойност на отнетите вещи, не води до извода за ниска обществена опасност на извършеното. Предвид квалифициращия признак по чл.195 ал.1 т.3 от НК, това, че деянието е извършено от две лица не го характеризира като такова с незначителна обществена опасност, като се има предвид и обществената опасност и на двамата - подс.М., който е осъждан за такова престъпление, по което наложеното му наказание, явно не е постигнало своята цел, да го възпре от извършване на други противообществени прояви, а спрямо подс.М. има налагани мерки по ЗБППМН.

Съдът намира, че подс. М., не е осъществил квалификацията на чл.195 ал.1 т.7 от НК- извършеното от него деяние, не е в условията на повторност, тъй като до момента не е осъждан за извършено такова престъпление, а спрямо него са били наложени мерки по чл.61 от НК по ЗБППМН, поради което е оправдан по това обвинение.

При определяне на наказанията на подсъдимите, съдът се съобрази с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК и определи наказанието им, по реда на чл.58а ал.4 от НК, тъй като са налице предпоставките на чл.55 от НК, а именно наличие на многобройни смекчаващи обстоятелства, за двамата подсъдими, при които и най-лекото предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко.

Индивидуализирайки наказаниeто на подс.М., съдът отчита като смекчаващи обстоятелство, изразеното признание и съжаление, ниската стойност на отнетото, което е доста под минималната работна заплата за страната, чистото му съдебно минало. Същият не е осъждан, но видно от характеристиката му е извършител и на други противообществени прояви. Ето защо съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, като предвиденото наказание лишаване от свобода по чл. 195, ал.1 т.3 от НК, след редукцията му по чл.63 ал.1 т.3 НК /до три години лишаване от свобода/, следва да бъде заменено с пробация. Същото следва да бъде определено към средния размер на мерките, предвид лошите характеристичните данни на подсъдимия, който е известен на ДПС, както и на органите на полицията и срещу когото има заведени полицейски преписки. На същия следва да бъдат наложени задължителните мерки за срок от 1г и 6 месеца, както и 150часа безвъзмезден труд в полза на обществото за същия срок, което съдът намира за справедливо, съобразно и разпоредбата на чл.36 НК.

По отношение на подсъдимия М., също следва да се приложи института на чл.55 от НК, предвид обособено ниската стойност на предмета на престъплението, неговите признания на досъдебното производство и съдействието му на органите на полицията за разкриване на престъплението. Поради което съдът наложи наказание лишаване от свобода под неговия минимум в случая /една година лишаване от свобода/, а именно девет месеца лишаване от свобода, което намира за съответно на извършеното от него деяние. По отношение на този подсъдим, не би могъл да се приложи института на чл.66 ал.1 НК, тъй като е осъждан на наказание лишаване от свобода по посочената по-горе присъда. Наказанието същият следва да изтърпи при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип на основание чл. 60 ал.1 и чл.61 т.2 ЗИНЗС.

С оглед изхода на делото подсъдимите следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на Държавата разноските по делото от досъдебното производство.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: