Мотиви към
Присъда №17 от 20.01.2012г.,
постановена по НОХД №1074/2011г. по описа
на Разградския районен съд .
Разградска районна прокуратура е
повдигнала обвинение срещу подсъдимия Д.И.Д., за това, че на неустановена дата в средата на м.
април 2011г. около 21.00 часа в с. Осенец е отнел чужди движими вещи – два броя
медни котли, всеки с вместимост
Съдебното производство по
отношение на подсъдимия е проведено по
реда на глава двадесет и седма от НПК – съкратено съдебно следствие по чл.370 и
сл. от НПК. При провеждане на съдебното заседание е извършено предварително
изслушване на подсъдимия при което е
признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. При
това положение на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е
обявил, че при постановяване на присъдата
ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В заседанието пред РРС
представителят на РРП поддържа обвинението срещу подсъдимия, счита го за доказано и предлага на
съда да наложи наказание при приложение на чл.55 от НК, обществено порицание.
Защитника на подсъдимия, моли за
определяне на наказанието, при условията на чл.58а НК- също обществено
порицание.
Разградският районен съд,
след преценка на доводите на страните и
събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна
следното:
Подсъдимия Д.И.Д. е роден на ***г***,
живее в с.О.. Същият е с начално образование, ученик в VІ-ти клас, неженен, неосъждан.
Подс.Д. *** с майка си и баба
си. Една вечер в средата на месец април 2011г., решил да влезе в дома на св.С.
и да извърши кражба, тъй като знаел, че къщата не е обитаема. Около 21часа,
отишъл до къщата в с.с. на ул.”***” №*, в двора до външната мивка имало
голям меден котел с вместимост 12л., който
взел. От двора на съседната къща, също собственост на св.С., взел още един
такъв котел, като между двата двора нямало ограда. Прехвърлил двата котела през
оградата и се прибрал в дома си. На следващия ден ги продал на преминаващи
търговци на черни и цветни метали за сумата от 20лв.
Стойността на отнетите вещи
описани по-горе, според заключението на оценъчната експертиза възлизала на 80лв
От заключението на комплексната психиатричната
и психологическа експертиза, подс.Д. страда от социализирано разстройство на
развитието. Това разстройство засяга предимно влята и емоциите и не покрива критериите “продължително
разстройство на съзнанието” Подсъдимият е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си по време на
инкриминирания период, както и да дава достоверни показания, относно фактите
имащи значение за делото.
Изложената фактическа обстановка
съдът намира за безспорно доказана, като се позовава на признанията на подсъдимия
при предварителното изслушване, показанията дадени на досъдебното производство от свидетелите Л. Ст.,
Ил. С., заключението на вещите лица по оценъчната и комплексната психиатрична и
психологична експертизи.
Направените от подсъдимия признания пред съда, категорично се
подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства и не оставят
съмнение и затвърждават убеждението на съда в изложената по - горе фактическа
обстановка.
Така изложената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
С действията си подс. Д. е
осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.194, ал.3, във вр. с ал.1 във вр. с
чл.63, ал.1, т.4 от НК, тъй като на неустановена дата в средата на м. април
Подсъдимият е отнел посочените движими вещи, без съгласието на собственика
им, като по този начин го е лишил от
владение върху същите и е установил свое
владение върху отнетото. Деянието представлява маловажен
случай, предвид изключително ниската стойност на отнетите вещи, доста под
размера на минималната работна заплата за страната. От субективна страна
подсъдимият е действала с пряк умисъл - съзнавал
е обществената опасност на действията си и е искал тяхното настъпване,
лишавайки лицето, което е владеело посочените по-горе движими вещи, от
възможността да се разпорежда с тях, в качеството му на собственик. Макар и непълнолетен към момента на
деянието, е разбирал свойството и значението
на деянието си и е могъл да ръководи постъпките си.
При определяне на наказанието на подсъдимия, съдът се съобрази с
разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК и определи наказанието по реда
на чл. 58а ал.4 във вр. с чл.55
ал.1 т.2 б.”б” от НК, тъй като намира, че са налице многобройни смекчаващи
обстоятелства, поради които и най лекото предвидено в закона наказание се явява
несъразмерно тежко, а именно, чистото съдебно минало на подсъдимия, ниската му
възраст /едва 14 годишен по време на извършването му/ и малко над границата
предвиждаща наказателнонеотговорността, изключително ниската стойност на
отнетите вещи, както и не на последно място, установеното психично заболяване
от което страда подс.Д.. Като отегчаващи обстоятелства, съдът отчита невъзстановяване
на щетите от престъплението, както и не-добрите характеристични данни на
подсъдимия. При това от алтернативно предвидените в закона за престъплението по
чл.194 ал.3 НК, наказания лишаване от свобода
до една година, пробация или глоба, съответно в случая съдът намери
наказанието лишаване от свобода, при което предвиденото за непълнолетните в
чл.63, ал.1, т.4 от НК наказание, след
редукцията се заменя с пробация или обществено порицание. С оглед постигане на
целите на чл.36 от НК, в конкретния случай съответно на извършеното деяние
съдът намира наказанието обществено порицание, което да се изпълни чрез
прочитане на присъдата пред колектива на училището, където учи подсъдимия.
С оглед изхода на делото
подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и разноските по делото.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: