РЕШЕНИЕ

Номер 34 29.02.2012 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На тридесет и първи януари две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: Константин Косев

секретар Ж.Р.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№256 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от А.Н.А. срещу “ШИК-ШИК.ТЕКС” ЕООД гр. Разград за заплащане на ищцата сумите 12021,16 лв като обезщетение за неспазен срок на предизвестие, 4033,72 лв за оставане без работа, 2016,86 за неползван отпуск, 4960 лв за трудово възнаграждение за м. юни 2010г., заедно с лихвите върху тези суми в размер на 1419,07 лв от 09.02.2011г. до предявяване на иска. Ищцата изтъква, че била в трудовоправни отношения с ответника, като трудовото й правоотношение било прекратено, без да са и изплатени необходимите обезщетения в дължимия размер, както и последната и заплата. Претендира и разноски.

Ответникът оспорва иска. Твърди, че допълнителното споразумение по договора, с което на ищцата е уговорено възнаграждение от 4000лв, било недействително, тъй като управителят на дружеството, който го подписал не бил забелязал, че там е вписана заплата 4000 лв, при което това споразумение било подписано без да е налице съгласие между страните относно съдържанието му. Позовава се на това, че в дружеството няма такива големи заплати.

Разградският окръжен съд като обсъди събраните доказателства и доводите на страните констатира следното:

Ишцата е била в трудово правоотношение с ответното дружество с длъжност “икономист труд”, видно от приложените преписи от трудов договор и допълнително споразумение. С допълнително споразумение от 01.01.2010г. трудовото и възнаграждение било определено на 830 лв месечно. Впоследствие с ново допълнително споразумение от 31.03.2010г. основното й трудовото възнаграждение било увеличено на 4000 лв. Със заповед от 05.07.2010г. трудовото й правоотношение било прекратено, поради намаляване обема на работа, като в заповедтта е посочено, че следва да й се изплатят 2778,84 лв на основание чл.220, ал.1 от КТ за неспазен срок на предизвестие, 463,14 лв на основание 224,ал.1 от КТ за неползван отпуск за 2010г. -10 дни и 926,28 лв като обезщетение на основание чл.222,ал.1 от КТ за оставането й без работа. Не е спорно, че ищцата е получила тези суми - това се сочи и в исковата молба. В копието на заповедта представено от ищцата е вписано особено мнение от същата с посочване, че обезщетенията й следва да се преизчислят. В оригинала в досието й липсва такова изписване. Видно от представената справка от НАП – гр. Варна за м. май 2010г. ищцата е осигурявана върху облагаем доход от 4960 лв, за м.май доходът е 4960 лв и за м. юни 7440 лв. Не е спорно, че в месеците след последното допълнително споразумение и преди прекратяване на трудовото правоотношение ищцата реално е получавала основно възнаграждение от 4000 лв.

Съдът намира възраженията за недействителност на допълнителното споразумение от 31.03.2010г. за неоснователни. Същото споразумение е подписано от управителя на дружеството /към него момент/ и макар й същият /като свидетел по делото/ да твърди, че не разбрал какво подписва, то съдът не намира тези твърдения за логични. Набляга се на обстоятелството, че ищцата с оглед длъжността си сама изготвяла тези документи и сама си била написала това споразумение с посочено възнаграждение от 4000 лв. Дори и да е така, то нормално е да се приеме, че управителят е бил наясно какви споразумения подписва – става дума именно за допълнително споразумение към трудов договор, което безспорно предполага и уреждане на въпроса относно трудовото възнаграждение, което й налага да се счита, че подписващият го работодател, доколкото същият е водещата страна в правоотношението, е наясно какво се уговаря в това споразумение – всичко друго противоречи на здравия разум. А и същият свидетел е безспорно съпричастен относно позицията на ответника в настоящото дело и твърденията му са обясними. Това, че никой в предприятието нямал такава заплата не е довод, който да натежи, тъй като очевидно договорената заплата на ищцата е била именно 4000 лв. Какви са били причините на същата да се определи такава заплата не е въпрос, който да изисква отговор в настоящия процес, но съдът намира, че действително това възнаграждение е определено със съгласието на управителя. Не могат да доведат до конкретни изводи и показанията на св. К., която започнала да обслужва счетоводно дружеството към момента на напускането на ищцата. Според тази свидетелка ищцата казала, че получава възнаграждение от 830 лв и си сметнала сама обезщетенията въз основа на това възнаграждение. Ищцата обаче твърди, че така и наредили. Тези нейни показания са логични, като се има предвид безспорния факт, че към него момент ищцата не е получавала възнаграждение от 830 лв, а от 4000 лв и върху такова възнаграждение е осигурявана. Както се каза тези обстоятелства не са спорни, поради което и не е логично ищцата сама да си определи при изчисление на обезщетенията като база възнаграждение от 830 лв, освен ако не и е казано да да го направи. Ето защо съдът намира, че по допълнителното споразумение на ищцата от 31.03.2010г. на нея и е определено трудово възнаграждение именно от 4000 лв и това е станало без съмнение със съгласието на управителя на дружеството, подписал същото споразумение. Това споразумение не е недействително.

По делото е назначена експертиза, която изчислява дължимите на ищцата обезщетения при варианти според твърдяния от работодателя размер на възнаграждението от 830 лв и според претендираното от самата ищца възнаграждение от 4000 лв. Както се каза съдът приема за действително уговорено възнаграждението от 4000лв, поради което и този вариант на заключението следва да се има предвид като база и то конкретно по приложение №2 от заключението, където във съответния вариант е взет предвид клас от 23,4%, който клас вещото лице, както уточнява, извлича от ведомостите за заплати, платени на ищцата. При това според заключението обезщетението за неспазен срок на предизвестие за три месеца /като чиста сума за получаване/ е 13327,20 лв. Размерът на обезщетението за оставане без работа за един месец е 4224,60 лв. Размерът на обезщетението за неползван отпуск за 10 дни за 2010г. е 2019,24 лв. Общия размер на натрупаната лихва за забава върху дължимите обезщетения, считано от 07.06.2010г до 08.02.2011г./датата на предявяване на иска/ е в размер на 1366,54 лв.

При така изложеното от фактическа страна Съдът направи следните правни изводи: Предявените искове са частично основателни: Ответникът в качеството си на работодател не е заплатил на ищцата дължимото й трудово възнаграждение за м. юни 2010г. , което задължение на работодателя произтича от нормата на чл.128, т.2 от КТ. При това ответникът е останал задължен към ищцата за това възнаграждение, чийто размер, с пресметнат клас и приспаднати удръжки е 4224,60 лв /данни от експертизата/. На основание чл.220, ал.1 от КТ ответникът дължи на ищцата обезщетение за неспазен срок на предизвестие за три месеца /този срок на предизвестие е уговорен в трудовия договор/ в размер на 13327, 20 лв. От този размер следва да се приспадне платеното от ответника при прекратяване на договора обезщетение в размер на 2778,84 лв, при което на ищцата следва да се присъди обезщетение по този ред в размер на 10548,36 лв. Тъй като трудовия договор е прекратен поради намаляване обема на работа, то ответникът дължи на основание чл.222, ал.1 от КТ обезщетение на ищцата за оставането й без работа в размер на едно трудово възнаграждение или 4224,60лв, както установява експертизата и след като се приспадне платената сума от 926,28лв. остава дължима сума от 3298,32 лв, която следва да се присъди на ищцата. На основание чл. 224 от КТ ответникът дължи на ищцата и обезщетение за неползван отпуск в общ размер от 2019,24 лв, при което на ищцата следва да се присъди сумата от 1556,10 лв, след приспадане на платената част от 463,14 лв. Върху тези главници следва да се присъди и мораторна лихва от 1366,54 лв, начислена от прекратяване на трудовото правоотношение до предявяване на иска. В останалата им част над посочените размери исковете за главница и лихва следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Върху присъдените главници следва да се присъди и законната лихва, считано от предявяване на иска.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати д.т. по сметка на РРС в размер на 839,76 лв, както и сумата от 100 лв за деловодни разноски, а на ищцата следва да заплати сумата от 856,82 лв /част от адвокатското възнаграждение, съразмерна на уважената част от иска/.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА “ШИК-ШИК.ТЕКС” ЕООД гр. Разград, ЕИК 116587148, гр. Разград, ЖП ГАРА, бивш АГРОГОС, ДА ЗАПЛАТИ на А.Н.А. ЕГН ********** *** сумата 4224,60 лв, дължимо трудово възнаграждение, за м. юни 2010г., сумата 10548,36 лв за обезщетение за неспазен срок на предизвестие, сумата 3298,32 лв за обезщетение за оставането й без работа, сумата 1556,10 лв за обезщетение за неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане, както и лихва за забава върху тези суми от датата на забавата до предявяване на иска в размер на 1366,54 лв, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част до размера от 4960,00лв относно претендираното неплатено трудово възнаграждение, до размера от 12021,16 лв относно претендираното обезщетение за неспазен срок на предизвестие, до размера от 4033,72 лв относно претендираното обезщетение за оставане без работа, до размера от 2016,86 лв относно претендираното обезщетение за неползван отпуск и до размера от 1419,07 лв относно претендираната лихва за забава.

ОСЪЖДА “ШИК-ШИК.ТЕКС” ЕООД гр. Разград, ЕИК 116587148, гр. Разград, ЖП ГАРА, бивш АГРОГОС, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС сумата от 839,86 лв за д.т. и сумата от 100 лв за разноски по делото.

ОСЪЖДА “ШИК-ШИК.ТЕКС” ЕООД гр. Разград, ЕИК 116587148, гр. Разград, ЖП ГАРА, бивш АГРОГОС, ДА ЗАПЛАТИ на А.Н.А. ЕГН ********** сумата 856,82 лв за разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: