РЕШЕНИЕ

Номер 7 16.02.2012 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На седемнадесети януари две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: Константин Косев

секретар

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№746 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от от Д.В.В. против И.Н.И., за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата от 10600 лв, както и лихва за забава в размер на 4026,76 лв за периода от *** г. до *** г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Твърди, че упълномощил ответника да му закупи автомобил и строителна техника от Г., за което му предоставил и дължимата сума, при което бил оформен писмен договор за заем. Ответникът обаче нито доставил автомобил, нито върнал парите. Срещу него била издадена заповед за изпълнение по реда на заповедното производство, която ответникът оспорил. Ищецът претендира и разноски. В съдебното заседание искът се поддържа.

Ответникът депозира отговор в предоставения му срок, като оспорва иска. Твърди, че не е подписвал приложеният договор за заем и бил доставил на ищеца автомобил – бил регистриран на името на бабата на ответника, но предаден на ищеца. Счита, че няма никакви задължения към ищеца.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: По реда на чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № *** г. на РРС е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за процесната сума, срещу която заповед за изпълнение ответникът е възразил. При това предявеният установителен иск е допустим по силата на чл. 415 от ГПК по силата на който текст, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят може да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение.

Съдът намира за установено следното: Страните действително са имали правоотношения с оглед закупуването на автомобил и техника от ответника в полза на ищеца. В случая има разминаване относно твърденията на ищеца за това с какво пълномощно бил олвастил ответника за това, тъй като ищецът говори за пълномощно от *** г. /не е представено/, а ответникът представя такова от *** г. /разликата е в месеца на издаване/. Така или иначе ответникът е бил овластен в тази насока. На *** г. ищецът и ответникът подписали договор за заем в който е посочено, че ищецът предоставя на ответника сумата 10600 лв , които ответникът, според текста на договора следва да върне най-късно до *** г. Съдът намира, че тази сума действително е предадена на ответника – в самия договор е посочено, че същият има значение на разписка за получаването на заемната сума /чл.3/. Ответникът е подписал договора с това му съдържание, поради което подписът му се явява и потвърждение, че е получил сумата. Ответникът е оспорил подписа си, поради което е назначена графологическа експертиза, която установява, че именно ответникът е подписал договора. Че отношенията на страните всъщност са имали друга цел, а именно закупуване от страна на ответника на автомобил и техника за ищеца, съдът намира за установено по несъмнен начин. Това е така, тъй като за ищеца е най-просто да се позове просто на договора за заем без да разкрива отношенията които са го предизвикали. Ищецът обаче разкрива действителните отношения между него и ответника, което от една страна не е изгоден факт за него, тъй като разширява предмета на доказване в тежест на ищеца, но именно това, че ищецът така или иначе изтъква тези отношения, вместо да ограничи доводите си само относно наличен договор за заем, по който начин би се улеснил неимоверно, дава основание на съда да приеме за несъмнено, че именно твърдяните от ищеца обстоятелства са оформяли отношенията на страните по делото. В подкрепа на тези изводи е и представеното от ответника пълномощно. При това действителното съгласие на страните е било в смисъл, че ответникът следва да достави на ищеца автомобил и техника, за което и получил парите, а ако не успее е следвало да върне парите на посочената дата. Ответникът не извършил очакваната доставка в полза на ищеца. Ответникът твърди, че предал на ищеца автомобил, който бил записан на името на друго лице. Ищецът признава наистина, че такъв автомобил му бил предаден, но само за временно ползване и ищецът го бил върнал на ответника и всъщност това били предходни отношения между страните, намящи нищо общо с разглежданите договорни отношения, което се потвърждава и от датата на регистрация на този автомобил по свидетелството представено от ответника, предхождаща значително датата на представеното от самия ответник пълномощно, чиято цел е била именно доставка на автомобил от чужбина. Така или иначе итветникът не е доставил на ищеца автомобил, който да премине в негова собственост и да бъде регистриран на негово име, а очевидно това е било съдържанието на отношенията между страните. Като носител на доказателствената тежест относно факта на изпълнението ответникът очевидно не е в състояние да го докаже. Не е спорно и че ответникът не е върнал процесната сума на ищеца.

Според заключението на вещото лице по назначената счетоводна експертиза размерът на лихвата за забава за периода от *** г. до *** г. /до който период ищецът ограничава претенцията си/ е 4052,69 лв.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим по силата на чл. 415 от ГПК по силата на който текст, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят може да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Съдът намира, че исковете са доказани. Ищецът е предал на ответника претендираната сума, като последният се е задължил да я върне на определена дата, в случай, че не извърши доставка, но нито извършил доставка нито върнал сумата. С оглед установяващите се в процеса действителни отношения между страните следва да се посочи, че твърдяният договор за заем е всъщност в определена степен симулативен, тъй като прикрива друга сделка. В този смисъл действителното съгласие на страните очевидно е било в смисъл, че сумата всъщност се дава за доставката която ответникът следвало да извърши и само ако не го направи следва да върне “заетата” сума. Но независимо как следва да се определи този очевидно прикрит договор /като такъв за поръчка или като ненаименован/, то съществен елемент от съгласието на страните е задължението на ответника да върне предадената му сума до *** г. в случай, че не извърши доставка. Задължението за връщане в случая е елемент на самото действие на договора, а не следствие на прекратяване действието му и затова именно страните са решили да придадат на правоотношението си заемна форма. По силата на действително сключения договор ответникът дължи връщане на предадената му сума в определен срок и след като не я е върнал в този срок, то следва в полза на ищеца да се приеме за установено, че ответникът му я дължи, както и мораторната лихва за забава в предендирания от ищеца размер и за претендирания от него период, а също и законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане

Основателно е искането за присъждане на разноски в полза на ищеца, като общият размер на направените от последния разноски са в размер на 472,60 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.В.В. ЕГН ********** *** К. ***, че И.Н.И. ЕГН ********** *** дължи на Д.В.В. ЕГН ********** *** сумата от 10600 лв по силата на договор от *** г., ведно със законната лихва от *** г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/ до окончателното плащане, както и сумата от 4026,76 лв, представляваща лихва за забава за периода от *** г. до *** г.

ОСЪЖДА И.Н.И. ЕГН ********** *** да заплати на Д.В.В. ЕГН ********** *** сумата от 472,60 лв за разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д. № *** г. за издаване на изпълнителен лист в хипотезата на чл.416 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: