Р Е Ш Е Н И Е
№5/16.02.2012
г.,гр.Разград
секретар : Г.М.
прокурор :
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №783 по описа за 2011 г.
за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са три обективно съединени иска на основание чл.71 ал.1 т.1-3 от
ЗЗДискриминация.
Ищецът
настоява съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответника-Агенция по заетостта-гр.София, че същата чрез
териториалното си поделение в гр.Разград извършва спрямо него непряка
дискриминация, по критерия възраст по смисъла на чл.4 ал.3 от ЗЗДискриминация,
изразяваща се в недопускане до участие в програми за придобиване на
допълнителна квалификация и преквалификация за периода от 11.11.2008г. до
09.05.2011г.; да осъди ответника да преустанови дискриминационното си
отношение, както и да го осъди да му заплати обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи от нереализирани трудови възнаграждения за
периода 11.11.2008г.-09.05.2011г. в размер на 500/петстотин/ лева-частична
претенция от общо 5 000 лева, равняващи се на минималната работна заплата
за посочения период и 500 лева-частична претенция от общо 5 000 лева,
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в неблагоприятни психични
изживявания/болки и страдания/ за посочения период. Претендира разноски по
делото.
Ответникът
с писмения си отговор и в съдебно заседание заявява, че предявените три иска са
допустими, но неоснователни и настоява за отхвърлянето им. Счита, че правото на
ищеца на равно третиране спрямо другите клиенти на Д”БТ”-гр.Разград по никакъв
начин не е било нарушено и че на същия, в качеството му на безработно лице са
осигурени равни възможности за ползване и упражняване на правата, гарантирани
му от ЗНЗ и ППЗНЗ. Твърди, че за времето на регистрация с ищеца са провеждани
редовни срещи от трудовия му посредник, насочван е на работа, но след подбора
на работодателите не е наеман на работа, че по Националната програма „Нова
възможност за заетост” няма заявен интерес от работодатели за наемане на
безработни места, че по схема „Развитие” не е стартирала процедурата за
приемане на заявления на регистрирани безработни лица, а след стартирането й на
ищеца са дадени препоръки за две работни места в Областна администрация.
Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за
установено следното: Няма спор/л.161/, че ищецът е регистриран от 11.11.2008г.
към Дирекция „Бюро по труда”-гр.Разград като „зает и търсещ работа”, а от
05.10.2009г. като”безработен и търсещ работа”. На същия са изготвени
регистрационен картон и график за поддържане на регистрацията. Не се спори, а
видно и от представения заверен препис от регистрационен картон/л.106-108/ в
същия е отбелязано степента на образование на ищеца-„Средно специално” и
специалността му-„строителство и архитектура”, но не е нанесен стажа по
специалността-1 година, три месеца и 8 дни, както и това, че има завършено
компютърно обучение, а в графата предпочитания за работа в картона е
отбелязано-„строителен техник”.
Не се спори също, че за времето на регистрация ищецът е
провеждал редовно срещи с трудовия посредник, бил информиран за свободни
работни места/СРМ/ и при проявен от негова страна интерес е получавал насочващи
писма-препоръка за конкретно работно място. Така на 21.05.2009г. Ст.Р. е бил
насочен за работа към „Националния институт по метеорология и
хидрология”-л./29/, но след извършен подбор от работодателя не е нает на
работа. През м.септември.2009г., м.април и м.май на 2010г. ищецът е бил
информиран от трудовия посредник-св.П. П., за обявени СРМ в строителството, но
не е получавал насочващи писма, тъй като не е желаел да работи като строителен
работник. През 2009г. ищецът не е заявявал желание за работа по програмите
включени в Националния план за действие по заетостта за 2009г.
През м.май 2010г. с молба вх.№1496/20.05.2010г. до
Д”БТ”-гр.Разград, ищецът е поискал да бъде включен за работа по национална
програма”Нова възможност за заетост”. С писмо/л.30 от делото/
изх.№1496/27.05.2010г. ищецът е уведомен от директора на Бюрото, че тази
програма е в сила от 20.05.2009г. и сключените през 2009г. договори с
работодатели са изтекли, а за 2010г. поради липса на интерес от страна на
работодателите Дирекцията не е заявила средства за нови договори и такива не са
сключвани. С посоченото писмо ищецът е информиран и относно желанието му за
включване в схема „Развитие” по проект
„Нов избор-развитие и реализация” на оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси”. Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели за
тази схема той е консултиран от трудовия посредник, от отговорния служител по
схемата-св.Т.М. и от началник отдел „Посреднически услуги”-св.Н.В.. На ищеца е
обяснено, че към дата 02.06.2010г. е утвърдена само процедурата за заявки от
работодатели за разкриване на свободни работни места и предстои стартиране на
процедура за приемане на заявления по утвърден формуляр от безработни.
Независимо това на 15.06.2001г. Ст.Р. е депозирал заявление свободен
текст-/л.7/, което не е било входирано именно поради нестартирала процедура.
На 19.07.2010г. на информационното табло в Д”БТ”-Разград
е бил изнесен списък на одобрените работни места по схема”Развитие” и ищецът е
поканен да кандидатства. На 20.07.2010г. ищецът е подал заявления за две
работни места, обявени от областна администрация Разград-„техник инвеститорски
контрол” и „инспектор екология”. Издадени са препоръки за заемането им с
изх.№ОП-0152 и №ОП-0153 от 26.07.2010г., но отрязъците от препоръките са
върнати с неодобрение от работодателя-/л.33 и л.34/. Ищецът е бил информиран с
обяснение, че има възможност за подаване на нови заявления към други одобрени
заявки за СРМ, но такива не е подал. Видно от представения национален план за
действие по заетостта за 2010г. от Агенция по заетостта не са организирани
обучения за професионална квалификация по условията на ЗНЗ без осигурено
работно място, с изключение на тези предлагани от БГЦПО за които през 2010г.
ищецът не е подавал заявление-подал е такова едва през м.декември 2011г. и
съгласно изготвения от Центъра график в гр.Стара Загора, обучението ще започне
през м.май.2012г.-св.Н.В..
През 2011г., след постъпила заявка за свободно работно място
от „Матеко”АД на 18.03.2011г. на ищеца е издадено насочващо писмо за длъжността
„строителен техник”, но отново е последвал отказ на работодателя. На
14.04.2011г. на ищеца е предложено свободно работно място за „шлосер-кранист” в
„Биовет”АД-клон Разград, след извършен от работодателя подбор Р. не е одобрен
за обявеното вакантно място.
По делото бе назначена и съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице по която дава заключение, че за процесния
период-11.11.2008г.-09.05.2011г. общия размер на минималната работна заплата за
страната е 7 142 лева брутно трудово възнаграждение и 5 616,39 лева
чиста сума за получаване, след приспадане на удръжките за социално и здравно
осигуряване.
По делото бе разпитана като свидетел и съпругата на
ищеца, която дава показания, че след като съпруга й се регистрирал като
безработен, той посещавал редовно Бюрото по труда на посочените му от трудовия
посредник дати, надявал се е ,че ще може да започне работа след като го включат
в някоя програма, за които се е информирал”влизайки в интернет”. Впоследствие
започнал да се отчайва, станал раздразнителен, разбрала, че от Бюрото не му
дават да попълва заявления.
Пред вид така приетата фактическа обстановка съдът намира
от правна страна следното: Съгласно чл.9 от ЗЗДискр. Върху ищецът лежи тежестта
да докаже факти, от които е възможно да се направи извод, че е налице
дискриминация по признак „възраст”. Такива факти по делото не се доказаха. Вярно при попълване на регистрационния
картон на ищеца в същия не са отразени продължителността на трудовия му стаж по
специалността и компютърните му умения, този пропуск обаче, не е повлиял на
възможността да му се предложи и осигури подходящо работно място и не е довел
до по-неблагоприятното му третиране. От показанията на свидетелите се установи,
че на тях им е известно, че ищецът има близо година и половина трудов стаж като
строителен техник.
На второ място, за периода 11.11.2008г.-05.10.2009г. през
който ищецът е регистриран като „Зает и търсещ работа” , съгласно чл.19 ал.2
т.2 от Закона за насърчаване на заетостта/ЗНЗ/, той е могъл да ползва само
правата по чл.17 ал.1 т.1, 3, 4 и 5 и такива безспорно са му осигурявани от
служителите на Д”БТ”-гр.Разград. На определените от трудовия посредник дати той
е бил информиран за свободните работни места, получавал е и информация за
действащите програми и мерки за запазване и насърчаване на заетостта. Независимо
това през 2009г. той е бил насочен към обявено свободно работно място, а към
действащите Българо-германски центрове за професионално обучение/БГЦПО/, който
са на национално ниво и обучението се извършва в други градове на страната,
извън територията на област Разград,
през 2009г. ищецът не е проявил интерес. Документи за обучение в такъв
център в гр.Стара Загора той е подал през м.декември 2011г.
През 2010г. ищецът е бил включен в стартиралата през
лятото схема „Развитие” към Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси”. Отказите от страна на служителите при Д”БТ”-Разград да приемат
заявление за включване в програмата преди стартирането й и не по образец, не са
нарушения и не дават основание да се приеме че е налице дискриминация и то по
критерий „възраст”. След неодобрението което ищецът е получил от работодателите
на предложените му две СРМ, той е бил наясно, че може да кандидатства за други
такива, но не го е сторил. Още повече се установи, че съгласно Националния план
за действие по заетостта през 2010г. Агенцията по заетостта не е организирала
обучения за професионална квалификация по условията на ЗНЗ без осигурено
работно място. Към предлаганото обучение в БГЦПО през 2010г. ищецът не е
проявил интерес.
През 2011г. на ищеца отново са предлагани СРМ по
схема”Развитие”. Явно е, че не отговаря на действителността, твърдението на
ищеца в исковата молба, че никога не е бил включван в програми за обучение и
преквалификация. През процесния период, на ищеца в качеството му на безработно
лице са били осигурени равни възможности за ползване и упражняване на правата,
гарантирани му от ЗНЗ и ППЗНЗ. Не е налице нарушение, водещо в неравенство в третирането
по смисъла на чл.71 ал.1 т.1 от ЗЗДискр. и предявеният иск следва да се
отхвърли. По делото не се посочиха и събраха никакви доказателства за
по-неблагоприятно третиране на ищеца и то въз основа на критерия „възраст”. Напротив
съществуващите към АЗ програми през трите години-2009-2011г. не поставят
изискване към кандидатите за обучение с оглед навършените от тях години. Това е
така и пред вид даденото в т.18 на §.1 от ДР на ЗНЗ легално определение за
„възрастен”-лице в трудоспособна възраст, което не се обучава за придобиване на
основно или средно образование в системата на народната просвета или за
придобиване на степен ва висше образование и не е навършило възрастта по чл.68
ал.1 от КСО.
Исковете по чл.71 ал.1 т.2 и т.3 от ЗЗДискр. също следва
да се отхвърлят, от една страна поради акцесорния им характер и за това, че са
обусловени от иска по т.1, и от друга, към момента на приключване на устните
състезания ищецът вече е включен за обучение към БГЦПО и не може да се говори
за „преустановяване на нарушение”.
Независимо изхода на делото, с оглед разпоредбата на
чл.75 ал.2 от ЗЗДискр., ищецът не дължи държавни такси, а направените разноски
са за сметка на бюджета на съда.
Пред вид
изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.П.Р. с ЕГН-********** ***
против АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА ГР.София, със седалище и адрес на управление: гр.С.
1000, бул.”Д.” №*, три иска по чл.71 ал.1 т.1,2 и 3 от ЗЗДискр. За извършена
непряка дискриминация по критерия „възраст” за периода
11.11.2008г.-09.05.2011г., като неоснователни и недоказани.
Решението
може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: