РЕШЕНИЕ

№ 26 02.02.2012г. град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският районен съд

на двадесети януари 2012 година

в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Атанас Христов

Секретар: Г.А.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията АНД № 7 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от «Сим Транс» ЕООД гр. Разград, против НП № 15724-170070214 от 12.12.2011г., на директор на офис Разград при ТД на НАП - Варна, с което жалбоподателя, за нарушения на чл.7 ал.1 и ал.2 КСО е наложена имуществена санкция в размер на по 500 лв. на осн. чл.355 ал.1 от КСО. Моли се за отмяна на НП.

В съдебното заседание на РРС, жалбоподателят не се явява. Явява се защитникът му адв. Кр. К. от АК - Русе, който пъддържа жалбата и излага подробни съображения.

Представителят на наказващия орган ТД на НАП – Варна офис-Разград, изразява становище за неоснователност на жалбата.

За РРП, при редовноств призоваването, не се явява представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:

Като подадена в срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Срещу жалбоподателя бил сътавен АУАН, от инспектор по приходите при Териториална дирекция на НАП гр.Варна офис гр. Разград, за това,че при извършена проверка на 19.08.2011г в ИРМ Разград при ТД на НАП Върна, е установено, че жалбоподателятт не е внесъл по сметката на ТД НАП Варна дължимите осигурителни вноски за ДОО за м. Март 2011г., които са за сметка на осигурителите и осигурените лица в законосустановения срок по чл. 7, ал.1 и ал.2 КСО. Дължимите възнаграждения за м. Март 2011г. са начислени и същите са изплатени на 30.04.2011г.. Осигурителните вноски за фонд ДОО в размер на 505.06 лв. за м. Март не са внесени в законовия срок – едновременно с изплащане на дължимото възнаграждения, т.е. до 30.04.2011г. Налице е закъснение от 3м. и 19 дни.

Срещу така съставения АУАН жалбоподателят депозирал писмени възражения /л. 9/. В тях изтъкнал, че вноските ДОО не са внесени , тъй като фирмата има ДДС за възстановяване за данъчен период м. 05.2011г. и 06.2011г. и считал че органите по приходите ще приложат чл. 92, ал.1, т.1 ЗДДС. Тъй като изискуемите неплатени задължения за осгурителните вноски не бяха приспаднати от възникналия първи кредит по ДДС, жалбоподателят нямал свбодни средства с които да изплати процесните вноск. Ето защо изчакал да изтече процедурата по приспадане по ЗДС и на осн. чл. 92, ал.1, т.4 ЗДДС вноските да бъдат прихванати от органите по приходите.

Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите, описани в него, и е приел, че са нарушени посочените в гореописания АУАН правни норми, и наложил на жалбоподателя процесната санкция.

По доказателствата.

По изложените обстоятелства не се спори, като съдът намира посочената фактическа обстановка за безспорно установена. Същата се доказва от събраните по делото писмени доказателства приложени към административнонаказателната преписка и в с.з., показанията на актосъставителя, които са логични последователни и кореспондиращи, с останалите доказателства.

Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, по предвидения в закона ред и форма.

Съгласно нормата на чл.7 ал.1 и ал.2 от КСО, осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване, които са за сметка на осигурителите – ал.1 и за сметка на осигурените – ал.2, се внасят едновременно с изплащане на дължимото възнаграждение. От обстоятелствата в акта и НП става ясно, че тези възнаграждения са били изплатени на посочените дати, като именно тогава, е следвало да се внесат дължимите осигурителни вноски. Осигурителят в случая е жалбоподателят, който е задължен, да внасяне осигурителните вноски на наетите физически лица, в какъвто смисъл е и дефиницията на чл.5 ал.1 КСО. В този смисъл именно наказаното лице е субект на това задължение. Нарушението е било правилно квалифицирано по чл.355 ал.1 от КСО, като е наложено минималното предвидено наказание – в случая имуществена санкция в размер на 500лв., като не може да се поставя въпрос за нейното намаляване.

Извършеното нарушение е формално, в случая е без значение какъв е размерът на невнесените осигуровки от работодателя, както и дали са били прекратени здравноосигурителните права на работниците в следствие невнасянето на осигуровките.

Следва да се отбележи, че липсата на парични средства за изпълнение на това задължение, не освобождава длъжника от отговорност /арг. от чл.81 ал.2 от ЗЗД/. Липсата на финансов ресурс не е оневиняващо жалбоподателя обстоятелство. Очевидно същите съображения е имал предвид и законодателят, когато е създал новото правило на чл. 7, ал. 3 КСО, според което, в случаите когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени, осигурителят внася осигурителните вноски по ал. 1 - 2 до края на месеца, през който е извършено начисляването. Неизпълнението на това задължение се санкционира и чрез принудително изпълнение по реда на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс.

Допуснатите поправки в датите на съставянето и предявяването на АУАН не представляват съществени процесуални нарушения. Дори самият жалбоподател ясно е съзнавал, че процесния АУАН е съставен на 24.08.2011г., тъй като това обстоятелство изрично е отразено от него във възражението му срещу АУАН, при посочването на акта срещу който се подава възражението / л.9/. Не е налице и неяснота кога е осъществено нарушението. Както в АУАН, така и в НП изрично е посочена датата когато е следвало да бъдат внесени процесните вноски – 30.04.2011г. Тъй като проверката е приключила на 19.08.2011г, то именна към тази дата е изчислена забавата от 3 месеца и 19 дни, а не към датата на съставения в последствие - на 24.08.2011г. АУАН.

По възражението, че процесните вноски не са внесени, тъй като жалбоподателят има ДДС за възстановяване за м. 05.2011г и м. 06.2011г.

Процесните вноски е следвало да бъдат внесени до 30.04.2011г. Ето защо, е илелевантно дали за следващите месеци – май и юни 2011г. жалбоподателят е имал ДДС за възстановяване или не.

По исканото приложение на чл. 28 ЗАНН.

Процесното нарушение не се отличава с по - ниска обществена опасност от останалите такива от същия вид. На съда е и служебно известно, че спрямо същия жалбоподател има издадени и други НП отново за такива нарушения извършени в други периоди от време. Ето защо, нарушението не представлява маловажен случай.

Поради изложените съображения, наказателното постановление като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление НП № 15724-170070214 от 12.12.2011г. на директора на офис Разград при Териториална дирекция на НАП гр.Варна.

Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: