№75 29.02.2012г. град Разград
Разградският районен съд
на двадесет и четвърти февруари две хиляди и дванадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ЧОЛАКОВА
Секретар: Д.Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията анд №31 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от представителя на
“С.” ЕООД гр.Ц. К., против НП №15028-170048707 от 07.12.2011г., на зам. директор
при ТД на НАП-В., с което жалбоподателя, е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на по 500лв, за нарушение на чл.42 ал.1 т.1 1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 и чл.118 ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185 ал.2 във вр. с ал.1
от ЗДДС.
В съдебното заседание на РРС, жалбоподателят се явявява и поддържа жалбата.
Счита, че не е извършил вмененото му нарушение.
Представителят на наказващия орган ТД на НАП – В. офис-Р., изразява становище за неоснователност на жалбата в
писмени бележки.
За РРП не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира
следното:
Като подадена в срок от надлежна
страна и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата се явява основателна.
С обжалваното Наказателно постановление
№15028-170048707 от 07.12.2011г. на зам. директора
на ТД на НАП гр.В., на жалбоподателя за нарушение на чл. 42 ал.1 т.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 и чл.118 ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185 ал.2 във
вр. с ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на по 500лв. Същото
наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение сер. №48707 от 04.10.2011г., съставен на жалбоподателя,
от инспектор по приходите при Териториална дирекция на НАП гр.В.. Констатираните
с акта обстоятелства са отразени в НП по
следния начин: «На 17.09.2011г. е извършена проверка на търговски обект
–магазин находящ се в гр.Ц. К., стапанисван от «С.» ЕООД. При
порверката е установено, че в стационарния обект има монтиран, въведен в
експлоатация и регистриран в компетентната ТД на НАП – В. офис Р. ЕКАФП, за
регистриране и отчитане на извършените продажби на стоки, без в търговския
обект да се съхранява свидетелство за
регистрация на фискалното устройство. Прието е, че в качеството си на
задължено лице по чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти, чрез фискални устройства на МФ, при
осъществяване на търговската си дейност не е изпълнил задължението си да
съхранява в стационарния ТО – свидетелство за регистрация на монтирано,
въведено в експлоатация и регистрирано ФУ, което е съставлява
нарушение на чл.42 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006.»
В
заседанието пред РРС, е разпитан като свидетел Б.Х. - актосъставител, който
потвърждава изложените в акта и НП обстоятелства. При извършена проверка процесния
ден в обекта - склад за търговия със строителни материали стопанисван от
жалбоподателя, установил че липсва свидетелство за фискалното устройство. В
обекта имало един младеж, който само пазел обекта и не бил продавач. Същият не
можал да намери искания от него документ и се обадил по телефона на управителя,
който в момента отсъствал. На следващия ден било представено свидетелството за
регистрация на ФУ. Последното обстоятелство неотразено в акта и НП се твърди и
от жалбоподателя в с.з.
По
изложените обстоятелства не се спори, като съдът намира посочената фактическа
обстановка за безспорно установена. Същата се доказва от събраните по делото писмени
доказателства приложени към административнонаказателната преписка и в с.з., показанията
на св. Х., които са логични последователни и кореспондиращи, с останалите
доказателства.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, по предвидения в закона ред и
форма.
Съгласно разпоредбата на чл.42 ал.1 т.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006: “Лицето по чл.3 със стационарен търговски обект съхранява в
търговския обект свидетелство за регистрация на ФУ”. В разпоредбата на
приложената санкционна норма на чл.185 ал.2 от ЗДДС, са уредени няколко състава
на нарушения с различни изпълнителни деяния, а именно: нарушаване на реда и
начина за одобряване на типа, за регистриране или въвеждане/извеждане във/от
експлоатация или отчитане, или сервизно обслужване на фискалните устройства или
неизпълнение на изискванията за дистанционна връзка с НАП, с предвидени
съответни наказания за физически и юридически лица. В обжалваното НП не е посочен
конкретния релевиран състав характеризиращ изпълнителното деяния,
представляващо едно от изброените в чл.185 ал.2 от ЗДДС. Изложените обстоятелства
в акта и НП, описват неизпълнение на
задължението на лицето по чл.3 от Наредба №Н-18/2006г., да съхранява в
търговския обект свидетелство за регистрация на ФУ. Тези факти обаче според
съда, не съответстват на нито един от предвидените в чл.185 ал.2 от ЗДДС
състави. Редът за одобряване на типа, за регистриране и въвеждане в
експлоатация, за отчитане, за сервизно обслужване на фискалните устройства е
уреден поотделно и изрично съответно в глава втора, трета, пета и седма от
цитираната по-горе наредба. Систематически разграничени от тях са задълженията
за съхраняване на документи, едно от които е това по чл.42 ал.1 т.1 - уредени в
глава шеста от наредбата. Място на тези задължения включително и приетото за
неизпълнено в случая и съществената разлика в естеството и съдържанието им при
сравнение със задълженията по Глави втора, трета, пета и седма от наредбата,
формират извода, че нарушаването на реда за съхраняване на документите по глава
шеста, не е измежду предвидените в разпоредбата на чл.185 ал.2 от ЗДДС.
Изричната регламентация на последната не допуска разширително тълкуване и
прилагането и за непредвидени в нея нарушения, близки или граничещи по своите
белези с уредените. Поради което съдът намира, че деянието отразено в НП, не
представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН.
На следващо място, дори и да се приеме, че е налице съставомерно описано
деяние от страна на наказващия орган, съдът намира, че не е доказано безспорно,
че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Явно, че при проверката в
обекта стопанисван от него, същият не е присъствал, а е имало друго лице, което
е било пазач, а не продавач и същото не е могло да представи на контролния
орган свидетелството за регистрация на ФУ. Не се установява безспорно обаче, че
същото е липсвало, т.е. че не се е намирало в обекта. Контролният орган е
следвало да изчака управителя или да посети обекта на следващия ден и ако се
установи, че не може да му бъде представено свидетелството за регистрация на
ФУ, тогава да състави АУАН.
На последно място, видно от показанията н св.Х. и от обясненията на управителя К. в с.з., се установява, че още
на следващия ден свидетелството за регистрация на ФУ е било представено на
контролния орган. Последното обстоятелство от своя страна, навежда на
евентуално приложение за извършеното деяние /ако е адм. нарушение/ на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, което не е обсъдено от наказващия орган.
По изложените съображения, съдът намира, че НП като незаконосъобразно
следва да бъде отменено.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №15028-170048707 от 07.12.2011г. на зам. директор
при ТД на НАП-В., с което на “С.” ЕООД гр.Ц. К. за нарушение
на чл.42 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 и чл.118 ал.4 от ЗДДС, на
основание чл.185 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС, е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на по 500лв
Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: