Р Е Ш Е Н И Е

Номер 70 29.02.2012 година Град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският районен съд наказателен състав

На двадесет и трети февруари Година 2012

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

Секретар: Г.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Доротея Иванова

административно наказателно дело номер 32 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Сдружение “*****”, представлявано от председателя А. Г. А., против наказателно постановление № 25-2501634/21.12.2011г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” -гр.Търговище, с което на основание чл.416, ал.2 и във връзка с чл.413, ал.2 от КТ на сдружението, в качеството му на работодател е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1600 лв., за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗЗБУТ, в която счита НП за незаконосъобразно и моли да бъде отменено изцяло.

Въззиваемата страна – Дирекция “ИТ” гр.Търговище в депозираното писмено становище, счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Обжалваното НП е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение от 24.11.2011г., съставен срещу сдружението, в качеството му на работодател, за това, че “при проверка на Д”ИТ”- Търговище, отдел гр.Разград по работни места на 23.11.2011г. в офиса на ***** находящ се в гр.*** в сградата на ****, и по документи, доказващи организацията на труда и ЗБУТ и трудови правоотношения на 24.11.2011г. в офиса на дирекцията в гр.Разград, се установи, че работодателят не е осигурил обслужване на работниците от регистрирана в БСА служба по трудова медицина С това е нарушил чл.25, ал.1 от ЗЗБУТ”. Обстоятелствата по акта са отразени и в самото НП, поради което и на основание чл.416, ал.2 от КТ и във вр. с чл.413, ал.2 от КТ на сдружението в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лв.

В подкрепа на издаденото НП са представени протокол за извършена проверка № 878/24.11.2011г., индентификационна карта, попълнена лично от председателя на сдружението, писмо, с което се изискват документи. Допълнително са представени жалба от С. А., по повод на която е извършена проверката, декларация, трудов договор, заявление и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.

Актосъставителят- св.М.,***. и заявява, че работи в Д”ИТ” като старши инспектор. По постъпила жалба от С. А., извършила проверка на 23.11.2011г. по работни места в офиса на Сдружение ******, който се намирал в ****в гр.****. При посещението в офиса намерили управителя А. и две служителки, както и няколко други работника, които не били от тази фирма. На А. била пръчена призовка за приключване на адм.производство, като за целта следвало да се яви в офиса на инспекцията на 24.11.2011г. и да представи документацията, изискана му с писмото, в частност и документацията по безопасни условия на труд. При проверката на 24.11.2011г. се установило, че работодателят не носи почти никаква документация, за което бил написан протокол с 15 предписания, едно от които било и това, че няма обслужване от служба по трудова медицина на работниците и служителите по чл.25, ал.1 от ЗЗБУТ, за което му бил съставени и АУАН. От представенията трудов договор от С. А. от 01.08.2011г. ставало видно, че предприятието осъществява дейност от по-дълъг период и трябва да има обслужване от трудова медицина.

Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена, а НП като законосъобразно следва да бъде потвърдено от съда. Съгласно дадените от закона правомощия, съдът следва да извърши цялостна проверка на обжалваното НП досежно неговата законосъобразност. В тази връзка, съдът намира, че обжалваното НП, както и издадения акт за установяване на административно нарушение, отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за тях, съответно чл.57, ал.1 и чл.42 от ЗАНН, тъй като са издадени от компетентни органи при спазване на предвидената в закона процедура. Като административно нарушение по смисъла на ЗАНН е визирана отговорността на работодател или длъжностно лице, което не изпълни задълженията си във връзка с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 1000 до 10000 лв. за виновното длъжностно лице или имуществена санкция за работодателя от 1500 до 15000 лв., по смисъла на разпоредбата на чл.413, ал.2 от КТ. Това е разпоредбата, която определя състава на административното нарушение и която ангажира административно наказателната отговорност на виновните лица- работодател или длъжностно лице, като следва да се прецени и посочи конкретното неизпълнение на задълженията. Съгласно общата разпоредба на чл.275, ал.1 от КТ работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени. В тази връзка специалния закон- ЗЗБУТ и издадените в тази връзка наредби доразвиват задълженията на работодателите във връзка с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Този основен принцип е доразвит и в чл.25, ал.1 от ЗЗБУТ предвиждащ, че работодателите осигуряват обслужване на работещите от регистрирани служби по трудова медицина. Това задължение на работодателя е императивно и неговото нарушение води до нарушаване на общите правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В случая безспорно се установява, че жалбоподателят има качеството на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, като към момента на проверката- 24.11.2011г. същият е осъществявал дейност и е наемал работници, една от които е била и подалата жалба С. А. Същият обаче към момента на проверката не е бил осигурил на работещите в сдружението обслужване от регистрирана служба по трудова медицина и по този начин е нарушил императивното си задължение, визирано в разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗЗБУТ. В тази връзка съдът намира, че именно работодателят Сдружение ***** следва да носи административно наказателна отговорност по реда на чл.413, ал.2 от КТ. Ето защо съдът намира, че следва да бъде ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя, в качеството му на работодател за извършеното нарушение на задълженията му във връзка с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. При определяне и индивидуализиране на наказанието, което е към предвидения минимум, наказващият орган се е съобразил с принципите предвидени в чл.27 от ЗАНН.

По изложените съображения обжалваното НП се явява законосъобразно и отговарящо на изискванията на закона, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА НП 25-2501634/21.12.2011г. на Директора на дирекция “ИТ” гр.Търговище, с което на Сдружение ****- гр.***, ул.”****” № **, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лв. на основание чл.413, ал.2 от КТ, за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗЗБУТ.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: