Р Е Ш Е Н И Е

Номер 67, 27.02.2012 година, Град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският районен съд, на двадесети и втори февруари, 2012година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Христов

Секретар: В.Д.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията административно наказателно дело № 33 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Сдружение “Н. А. за р. на г. от п. м. и с.”, със седалище гр. П., ул. В. Л. № *, чрез А. Г. А. – Председател на сдружението, против наказателно постановление № 25-2501633/21.12.2011г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Т., с което за извършено нарушение на чл. 16, ал.1, т.1 от ЗЗБУТ, му е наложена имуществена санкция в размер на 1 600 лв., на основание чл. 416, ал.5 във вр. с чл. 413, ал.2 КТ. Сочи се, че процесния офис в гр. Р. към датата на проверката не се явява обект или работно място по смисъла на чл. 2 ЗЗБУТ, тъй като към него момент все още не е започнало осъществяване на трудова дейност поради извършване в офиса на ремонтни работи, целящи привеждането на наетите помещения в годни за целите и работата за която са наети. Като процесуално нарушение изтъква, че в НП не е индивидуализирано времето на извършването. Моли се за отмяна на НП.

Призовката до жалбоподателя бе изпратена до адреса посочен от жалбоподателя в жалбата, като адреса е и същия, който фигурира в АУАН и НП, а именно град П., ул. “В. Л.” № *. Призовката се върна в цялост с отбелязване от страна на връчителя от Окръжен съд град П., че адресът многократно е посещаван, но не е намерено лицето и никой, който да получи призовката.

Съгласно, чл. 61, ал.2, изр.1 ЗАНН “Съдът дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес.” Ето защо, съдът даде ход на делото въпреки неявяването на жалбоподателя.

Въззиваемата страна – Дирекция “ИТ” гр. Р. при редовност в призоваването не изпраща представител. Депозира писмено становище в което излага подробни съображения за законосъобразността на НП.

РРП при редовност в призоваването не изпраща представител и не депозира становище.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, РРС намира за установено следното.

Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице, в законоустановения 7-дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление, като е произвела със завеждането си своя деволутивен и суспензивен ефект.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

При проверка по работни места, извършена на 23.11.2011г. в офис на Сдружение “Н. а. за р. на г. от п. м. и с.”, находящ се в гр. Р., западна промишлена зона, и проверка на документацията по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работещите в контролирания обект лица, извършена на 24.11.2011г в офиса на ДИТ Т., отдел Р., е установено, че в процеса на експлоатация, жалбоподателят в качеството си на работодател не е изготвил оценка на риска за здравето и безопасността, която да обхване избора на работна оборудване и организацията на работните места в контролирания обект. При проверката на контролния орган не е представена документация, удостоверяваща извършването на оценка на риска.

Ето защо, актосъставителят съставил за това АУАН, като квалифицирал нарушението по чл. 16, ал.1 т.1 ЗЗБУТ.

Жалбоподателят подписал акта без възражения. Не депозирал такива и в последствие.

Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите, описани в него, и е приел, че са нарушени посочените в АУАН правни норми, като наложил процесната санкция.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събрания доказателствен материал.

В подкрепа на издаденото НП са представени АУАН, протокол за извършена проверка, идентификационна карта, трудов договор, искане/жалба до ДИТ Т. от С. А.. В този смисъл са и показанията на актосъставителя и свидетелите по акта.

Съгласно чл. 416, ал.1 КТ: “Нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното.”

По делото не се събраха доказателства оборващи горепосочената законова презумпция.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Правилно АНО е приел, че наказаното лице притежава качеството "работодател" по смисъла на § 1 от ДР на КТ и като такъв е бил длъжен, съгласно разпоредбата на чл. 16 ЗЗБУТ, при осъществяване на дейността си да осигури здравословни и безопасни условия на труд, да направи оценка на риска за здравето и безопасността, която да обхване избора на работна оборудване и организацията на работните места в контролирания обект. Жалбоподателят, чрез своето бездействие, е нарушил цитираната законова разпоредба на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЗБУТ.

По възражението, че процесния обект не е функционирал към момента на соченото нарушение, тъй като е бил в процес на ремонт.

Това възражение се опровергава от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, че когато са посетили на 23.11.2011г са констатирали, че две служителки на жалбоподателя работят в офиса, но не ремонтна дейност. Обстоятелството, че в процесния обект се е осъществявала трудова дейност, респективно процесния офис ,е обект по смисъла на чл. 2 ЗЗБУТ, се доказва и от писмените доказателства – Трудов договор и искане/жалба от С. А. /л. 20-21/, в което искане А. изрично сочи, че е работила при жалбоподателя като технически сътрудник в гр. Р. в процесния обект.

По възражението, че е налице съществено нарушение, тъй като в АУАН и НП не е посочено времето на извършване на нарушението, а само датите на проверките.

Следва да се има предвид, че в случая се касае за нарушение, което се извършва чрез бездействие – неизготвяне оценка на риска, което няма как да бъде извършено на определена конкретна дата. В този смисъл е и Решение от 17.11.2008 год. Административен съд – Пловдив, ХХІІІ к.с., по КНАХД № 1815/2008 г.

По размера на санкцията.

За процесното нарушение, разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от КТ предвижда имуществена санкция от 1 500 до 15 000 лв. АНО е наложил имуществена санкция едва със 100 лв. над абсолютния законов минимум. Отчитайки, дългият период през който е траело нарушението /трудовият договор със С. А. е от 01.08.2011г./, съдът намира, че не са налице основания за намаляване на размера на наложената имуществена санкция.

По изложените съображения обжалваното НП се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от гореизложеното, съдът,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-2501633/21.12.2011г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Т.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: