МОТИВИ към Присъда № 54/13.02.2012г. постановена по НОХД № 926/2010г. по описа на РРС.

Обвинението против подсъдимите Г.А.И. и М. Г. М. е за това, че за времето от ***г. до ***г., в условията на продължавано престъпление и в съучастие като съизвършители помежду си, чрез използване на МПС- л.а.О. к. с рег.№ *** и л.а.Р. М. с. с рег.№ *** и техническо средство - клещи, са отнели чужди движими вещи - 485кг отпадъчна стомана /желязо/ на стойност 147,93лв, 0,700 кг отпадъчна хро-никелова сплав на стойност 1.75 лв, 0,400 кг отпадъчна мед на стойност 3.24 лв. и 26 м кабел тип *** на стойност 130.00 лв., всичко на обща стойност 282.92лв. от владението на Р.Л.Т. *** без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят - престъпление по чл.195, ал.1, т.4 пр.1 и 2 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК за всеки един от тях.

Разпитани на съдебното следствие подсъдимите се признават за виновни за част от вещите, като в дадените обяснения твърдят, че действително са взели част от желязото, което са възстановили веднага, а кабела са го срязали, тъй като е давал на късо. Защитниците им- адв.Н., адв.М.и адв.К. считат, че подзащитните им следва да бъдат осъдени само досежно количеството, за което се признават за виновни, като считат, че се касае за маловажен случай, поради което следва да им се наложи минимално наказание, с приложението на чл. 66 от НК.

Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано в хода на съдебното следствие. Предлага на съда да признае подсъдимите за виновни по така повдигнатите им обвинения, като им се наложат наказания в размер на минимума с приложението на чл.66 от НК.

Разградският районен съд, като прецени събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Подсъдимите И. и М. ***, като се познавали отдавна. Същите знаели, че в базата на св.Р.Т.,*** има метални изделия - уайзени, профили, винкели и др. Базата била згарадена с оградна мрежа и бодлива тел над нея, но не се охранявала.

На неустановени дни за времето от ***г. до ***г. двамата подсъдими влизали многократно в базата и извършвали кражби на отпадъчна стомана, отпадъчна хром-никелова сплав и други метали, като отнетите количества извозвали с автомобилите си- л.а.О. к. с рег.№ ***, собственост на подс.М. и л.а.Р. М. с. с рег.№ ***, собственост на подс.И.. Проникването в базата ставало от отдалечената от входа страна, като за целта оградната мрежа била огъната, а кола изваден и по този начин можело лесно да се проникне в базата с автомобил. Металите били предавани в панкт за изкупуване на черни и цветни метали на фирма Б. Ф. ЕООД гр. Р., където като закупчик работел св. Д. за предадените метали св. Д. издавал ПИС. От справката в книгата става ясно, че за времето от *** до ***г. двамата подсъдими посетили общо *** пъти цитирания пункт предали общо 575 кг желязо, 3,900 кг алуминий, 9,900 кг мед, 3,100 кг хром-никелова сплав. Почти всички ПИС били издадени на името на подс. И., като в разпита си св. Д. заявява, че през посочения период са идвали винаги двамата подсъдими.

Отново двамата подсъдими на *** г. влезли в базата на св.Т. последство клещи тип секач подс. М. отрязал кабел тип *** с дължина 26 метра, който кабел служел за осветяване на площадката на фирмата. След това двамата подсъдими отишли в бившия военен лагер, посока с. Б., където обгорили кабела. Тъй като през това време с обвиняемите по телефона се свързал служителя на РУП-Р. М., двамата подсъдими решили да скрият обгорения кабел в борова гора, в близост до гр. Р.

Свидетелят Р.Т. забелязал, че през месец юни *** г. от базата му започват да намаляват струпаните метали и оглеждайки района на базата забелязал, че в долната част на базата единият от коловете е изваден и мрежата легнала. Т. разбрал, че неизвестните лица, които извършват кражби проникват през това място.

На *** г. св. Т. получил обаждане от свой съсед, че в базата му има две лица облечени в зелени гащеризони. Веднага свидетелят посетил базата си и установил, че метали, които били приготвени предния ден липсват. Същият предприел посещение на пунктовете за изкупуване на черни и цветни метали и на пункта на фирма Б. Ф. ЕООД гр. Р. видял част от отнетите вещи - метален инструментален сандък за камион, тръби от ВиК мрежи, тръби от оградна мрежа, чугунени отливки и др. Свидетелят съобщил в РУП-Р. за извършената кражба, след което се върнал в базата си. При връщането установил, че липсва и захранващия кабел, който подсъдимите били отнели.

Свидетелят И.И.-***, след като получил сигнала за извършени кражби от св. Т., предприел издирвателни мероприятия и установил, че извършители на деянието са подсъдимите И. и М.. Предприел издиване на лицата и на ***г. видял, че пред дома на подс.И. е паркиран автомобила на подс.М.. Подсъдимите през това време били в района на военния лагер за да обгорят отнетия кабел. По-късно, след като двамата подсъдими се явили в РУП-Р., св.И. им снел обяснения, в които двамата признали за извършените кражби, а подс. М. посочил къде двамата са скрили отнетия меден проводник.

С протокол за доброволно предаване от ***г. М.М. предал на разследвашя полицай клещи тип секач с дължина на рамото 17 см, сиво-сини дръжки с надпис на металната част D., с които подсъдимия отрязал отнетия меден кабел.

С постановление от ***г. на Р.Т. са върнати 163 кг желязо и 0,700 кг хром-никел.

Видно от изготвената оценъчна експертиза общата стойност на отнетите вещи възлиза на 282.92 лв.

Видно от назначената допълнително техническа експертиза стойността на 26 метра кабел *** като нов е 503.72 лв., а като втора употреба - 209.82 лв., а на 15 метра съответно 407,73 лв. и 169,89лв.

Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена с оглед на събраните писмени и гласни доказателства, а именно - обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите, експертизи, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, кантарни бележки, протокол за оглед на ВД, протоколи за доброволно предаване, регистър на покупки. Всички те са единни и непротиворечиви и доказват по един безспорен и несъмнен начин обвинителната теза. В тази връзка съдът намира, че възраженията на подсъдимите се явяват несъществени, тъй като видно от допълнително назначената техническа експертиза стойнoстта на спорния кабел е значително по-висока от възприетата на досъдебното производство и предвид факта, че липсва изменение на обвинението в тази част, съдът намира, че посоченото в ОА и възприето на досъдебното производство като стойност на кабела е по-благоприятно от установеното в хода на съдебното следствие. Досежно възраженията за авторство, съдът намира, че с оглед на представените писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че за инкриминирания период двамата подсъдими многократно са посещавали пункта на Б. Ф. ЕООД гр. Р., където са предавали значително количество черни и цветни метали, което съотвества на отнетото от пострадалия Т. Като продавач в ПИС е вписан подс. И., поради което съдът намира, че същият заедно с подс. М. е участвал в самото изпълнително деяние и реално и двамата подсъдими многократно са извършвали крабжа на метали от базата на св.Т. Ето защо съдът приема, че за времето от ***г. до ***г., в условията на продължавано престъпление и в съучастие като съизвършители помежду си, чрез използване на МПС- л. а.О. к. с рег.№ *** и л.а.Р. М. с. с рег.№ *** и техническо средство - клещи, двамата подсъдими И. и М., са отнели чужди движими вещи - 485кг отпадъчна стомана /желязо/ на стойност 147,93лв, 0,700 кг отпадъчна хро-никелова сплав на стойност 1.75лв, 0,400 кг отпадъчна мед на стойност 3.24лв. и 26м кабел тип *** на стойност 130.00 лв., всичко на обща стойност 282.92лв. от владението на Р.Л.Т. *** без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят. Така с деянието си същите са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.4 пр.1 и 2 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК за всеки един от тях.

Кражбата, съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1 от НК се определя като отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго, без съгласието на владелеца и с намерение тази вещ да бъде противозаконно присвоена от дееца. Настъпилият обективно за пострадалия резултат - липсата на вещите, сочи правото на собственост като непосредствен обект на престъпно посегателство. Подсъдимите са прекратили фактическата власт на собственика върху вещите и са установили своя такава. Налице е и другият елемент от обективна страна, а именно липсата на съгласие от страна на владелеца подсъдимите да установят своя фактическа власт върху вещите. Безспорно се установява, че именно подсъдимите И. и М. са автори на кражбата. Същите многократно са осъществили изпълнителното деяние на кражбата, като многократно са прониквали в базата на св. Т. и са отнемали различни видове вещи, поради което от обективна страна е налице продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК. Налице от обeктивна страна са и другите квалифициращи признаци - използване на МПС и техническо средство, тъй като за отнемане на вещите и извозването им от базата същите са използвали автомобилите било то на единия подсъдим, било на другия, а за отнемане на кабела са използвали клещи, за да го отрежат. От субективна страна подсъдимите са действали при пряк умисъл, съзнавайки, че лишават от фактическата власт владелеца на една чужда вещ.

При определяне и индивидуализиране на наказанието на подсъдимите за това престъпление /квалифицирана кражба/, съдът отчете превес на смекчаващите отговорността обстоятелства - ниската стойност на отнетото имущество, възстановяване на част от вещите, поради което счита, че съразмерно се явява наказание в размер на предвидения от закона минимум за всеки един от тях, а именно лишаване от свобода в размер на 1 година, което на основание чл.66, ал.1 от НК следва да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години. Това наказание съдът намира за съответно с оглед обществената опасност на деянието и дееца и предвид възможността за постигане по този начин както на генералната, така и на специалната превенция.

По отношение на предявения граждански иск, съдът намира същият за основателен и доказан до размера от 231,45 лв., предвид възстановяване на част от щетите. Ето защо двамата подсъдими следва да бъдат осъдени да заплатят на пострадалия Т. цитираната сума, като обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на кражбата, ведно със законната лихва от *** г. до окончателното изплащане, както и за разноски сумата от 150 лв. Налице са всички обективни признаци за обезвреда, тъй като в резултат на тяхното противоправно поведение, св. Т. е претърпял вреда, причинена умишлено от двамата подсъдими.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: