МОТИВИ към Присъда № 55/13.02.2012г. постановена по НОХД № 459/2011г. по описа на РРС.

Обвинението против подсъдимия С.Ю.М. е за това, че на 06.03.2011г. в гр.Разград, в условията на опасен рецидив е отнел чужди движими вещи- банкноти с различен номинал на обща стойност 200 лв., от владението на Х.А. *** без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 от НК.

Разпитан на съдебното следствие подс.М. не се признава за виновен, като в дадените обяснения твърди, че действително е влязъл в гаража, но не е вземал пари. Защитникът му- адв.В. счита, че обвинението не е доказано по един безспорен и несъмнен начин, поради което моли за оправдателна присъда, а алтернативно за преквалифициране на деянието по чл.194, ал.3 от НК, тъй като липсва квалификацията по чл.196 от НК и в тази връзка моли за минимално наказание.

Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано в хода на съдебното следствие. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по така повдигнатото му обвинение, като му се наложи наказание към минимума и бъде зачетено предварителното му задържане.

Разградският районен съд, като прецени събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Подсъдимият С.Ю. М. е осъждан многократно за извършени от него престъпления против собствеността, като с присъда по НОХД № 270/2009г. на РС-Разград е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК като му е наложено наказание при условията на члч.55, ал.1, т.1 от НК 1 година лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. Присъдата е влязла в сила на 28.05.2009г.

Свидетелят Х.А.Х. притежавал фирма ЕТ Х.Х.-***. на 06.03.2011г. около 16.00ч. св.Х. отишъл до гаража на дома си, намиращ се на ул.**** в гр.Р., след което започнал да пише заявки за стоките, необходими за дейността на фирмата му за следващия ден. Гражът на дома му бил отключен и се намирал непосредствено до тротоара на улицата. Малко по-късно, пострадалият Х. излязъл за около минута-две от гаражното помещение, за да отиде до тоалетна в дома си, като оставил на масата, където пишел заявките, една мъжка черна чантичка, слагаща се на кръста, в която имало пари в банкноти с различен номинал на обща стойност 200 лв., които били оборотни пари на фирмата му- ЕТ Х.Х.-***. През това време по улицата минал подс.С.Ю.М.. Същият забелязал, че гаражното помещение било отворено и вътре нямало никого, видял оставената на масата чантичка, след което влязъл в гаража, взел мъжката чантичка, разкопчал една от преградите и взел от там общо сумата от 200 лв. в банкноти с различен номинал, като оставил дребните банкноти и монетите. След това сложил парите не в джобовете си, а в пазвата си и излязъл от гаража. През това време пострадалият Х. се върнал от тоалетната и забелязал подсъдимия в момента, в който излизал от гаража му. Извикал му да спре, но М. побягнал. След това Х. го подгонил и успял да го задържи на кръстовището между улиците **** и ****, като пребъркал джобовете на якето му, но не открил парите. После подс.М. успял да се отскубне и избягал, като влязъл в дома на сестра си С.Ю.М.,***. Когато св.Х. отишъл до къщата, от нея излезли М. и св.М., с когото последната живеела на семейни начала, като му обяснили, че в къщата няма никой и да го остави на мира, защото бил болен. Св.Х. се върнал до дома си, за да вземе буса, като междувременно се обадил на органите на полицията, които пристигнали след около 20 минути /свидетелите Н. и Б./ и при проведението от последните разговори със М. и М. същите заявили, че непознато на тях лице влязло в дома им, но впоследствие излязло и тръгнало към Автогарата. Използвайки момента, в който св.Х. се върнал до дома си, подс.М. напуснал къщата на сестра си и отишъл до Автогара Разград, където се качил на автобус за гр.Попово. Няколко дни по-късно подс.м. *** за изясняване на случая.

Съгласно назначената съдебномедицинска експертиза по отношение на подс.М. е установено, че същият от 2008г. има доказано заболяване полипоза на левия носов под /полипозна туморна маса изпълваща носовия ход и през 2011г. пролабираща извън същия/. Хистологичното изследване показва данни за хроничен въпалителен полип- инвертен папилом- Шнайдеров папилом с огнища лекостепенна дисплазия и онкоцитни промени на епитела. В клиника УНГ болести при Университетска болница за активно лечение гр.Плевен е проведено оперативно лечение през м.септември 2011г.- пансинусотомия- за отстраняване на туморните маси. Лечението не е приключило- дадена е препоръка лечението да продължи с лъчелечение в болнично заведение, разполагащо с радиологично отделение- в гр.Русе, гр.Шумен и гр.Враца.

Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена с оглед на събраните писмени и гласни доказателства, а именно- показанията на свидетелите Х., Н., Б. и М., протокол за разпознаване, СМЕ. В тази връзка съдът не кредитира обясненията на подс.М., които естествено представляват негова защитна теза и противоречат на другите събрани по делото доказателства. Освен това съдът не кредитира и показанията на св.М. в тази насока /че не е видял брата на жена си въпросния ден и той не е влизал в дома им/, тъй като няма логика той и фактическата му съжителница- М.- сестра на подсъдимия, да не го разпознаят и впоследствие да заявят както на св.Х., така и на полицейските служители, че в дома им е влязло непознато лице. Показанията на св.Х. са логични и последователни, поради което съдът намира, че действително на инкриминираната дата подс.М., възползвайки се от факта, че гаража е бил отворен е влязъл вътре и е откраднал от чантичката на пострадалия Х. сумата от 200 лв. в банкноти с различен номинал. Същият е действал бързо и в рамките на 2-3 минути, колкото е било забавянето на св.Х. е взел парите, след което е излязъл. Именно в този мометнт пострадалия е видял подс.М., като предвид факта, че 06.03.2011г. е било неделя, логично по улицата да е нямало много хора и пострадалият няма как да е объркал, че именно подс.М. е влязъл в гаража му. Междувпрочем този факт не се отрича и от самия подсъдим, но предвид краткото време, през което Х. го е нямало, не е възможно да са влизали и други лица. Ето защо съдът приема, че на 06.03.2011г. в гр.Разград подс.М. е отнел чужди движими вещи- 200 лв. в банкноти с различен номинал от владението на Х.Х. *** без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен. Така с деянието си същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.194, ал.3 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, а именно маловажна кражба по смисъла на закона.

Кражбата, съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1 от НК се определя като отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго, без съгласието на владелеца и с намерение тази вещ да бъде противозаконно присвоена от дееца. Настъпилият обективно за пострадалия резултат- липсата на парите, сочи правото на собственост като непосредствен обект на престъпно посегателство. Подсъдимят е прекратил фактическата власт на собственика върху вещите и е установил своя такава. Налице е и другият елемент от обективна страна, а именно липсата на съгласие от страна на владелеца подсъдимия да установи своя фактическа власт върху вещите. Безспорно се установява, че именно подсъдимият М. е автор на кражбата. В случая съдът намира, че се касае за маловажен случай на кражба по смисъла на чл.194, ал.3 във вр. с чл.93, т.9 от НК предвид ниската стойност на предмета на посегателство- под размера на минималната работна заплата, установена за страната, механизма на извършване на деянието- отворената врата, оставянето на чантичката без надзор макар и за кратко време, което е улеснило извършването на кражбата. Съгласно трайната съдебна практика най-напред деянието следва да бъде индивидуализирано от обективна страна, а едва след това от субективна /досежно личността на дееца/, поради което в случая преценявайки обективните признаци на конкретното деяние съдът намира, че се касае за маловажна кражба, а не за кражба по основния състав, за да може вече да бъде приложен и чл.196 от НК. От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл, съзнавайки, че лишава от фактическата власт владелеца на една чужда вещ.

При определяне и индивидуализиране на наказанието на подсъдимия за това престъпление /маловажна кражба/, съдът се съобрази степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца, поради което счита, че съразмерно се явява най-тежкото предвидено в закона наказание, а именно лишаване от свобода в размер на 1 година, което следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим в затвор. Това наказание съдът намира за съответно с оглед изключително високата обществена опасност на дееца- многобройните му осъждания, липсата на критичност към извършеното.

По отношение на обвинението, че подсъдимият е извършил деянието в условията на опасен рецидив съдът намира, че същият следва да бъде признат за невине и оправдан, тъй като се касае за маловажна кражба по чл.194, ал.3 от НК, а чл.196, ал.1, т.1 от НК се прилага тогава, когато е извършена кражба по основния състав по чл.194, ал.1 от НК. Ето защо съдът намира, че подсъдимият следва да бъде опрадвани по това обвинение.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: