МОТИВИ
към
Присъда № 53/08.02.2012г. постановена по
НОХД № 22/2012г. по описа на Районен съд Разград
РРП е внесла
обвинителен акт против:
М.Р.М., роден
на ***г***, с пост. адрес с. Смирненски, ул. П. № **, общ. Ветово, български
гражданин, със средно образование, женен, безработен, осъждан, ЕГН: **********, ЗА ТОВА, ЧЕ:
За времето от
29.01.2006г. до 30.01.2006г. в с.Дибич, обл.Шумен и с.Градина, общ.Лозница,
обл.Разград като съизвършител след предварителен сговор с неизвестно лице, с
цел да набави за себе си и за неизвестното лице имотна облага е възбудил и
поддържал заблуждение у Б.И. *** за това, че ще сключи изгодна сделка за
закупуване на 9 броя части за машини за рафиниране на олио и с това му е
причинил имотна вреда на стойност 1 500,00 лева – престъпление по чл.210,
ал.1,т.2 във вр.с чл.209, ал.1 от НК.
По делото бе приет за съвместно разглеждане
предявеният от пострадалия Б.И.И., граждански иск срещу подсъдимия, за
заплащане на сумата от 1 500 лв, представляваща обезщетение за причинените му имуществени
вреди от процесното деяние.
РРП поддържа
обвинението.
В о.с.з. ГИ
при редовност в уведомяването не се явява и не изпраща представител,
Защитникът
адвокат К.М. *** сочи, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. При
условие на евентуалност моли за преквалификация на деянието от квалифицирания в
основния състав по чл. 209, ал.1 НК, тъй като не са събрани доказателства за
наличието на съучастник на подсъдимия. Акцентира на наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства.
Производството
по делото се осъществи в отсъствието на подсъдимия М.Р.М., на основание чл.
269, ал.3, т.2 и т. 4 б. “б” НПК. В хода на разследването обв. М. е
напуснал адреса си. Същия е многократно търсен. С телеграма №
28902/22.10.2010г. на ГД КП София обв. М. е бил обявен за ОДИ, но
местоживеенето му не е установено. По справка за задгранични пътувания същия е
напуснал страната в на 23.04.2010г. без данни да се е завръщал и няма данни за
адреса му в чужбина.
Съдът, след
като се запозна със събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност и се съобрази със становищата на страните, приема за установено
следното:
Свидетелят Б.И.
***. На 29.01.2006г. около 21ч. бил в дома на своя позната, когато звъннал
домашния й телефон. Тя вдигнала и после му дала слушалката, тъй като търсели
него. Обадило се лице, което му казало
„Братовчед какво правиш? Не ме ли позна?”. Св. И. му отговорил, че не може да
го познае. Мъжът го попитал колко братовчеди има, с които не се бил виждал
отдавна. Тогава св.И. го припознал като братовчед си Г., с когото не се бил
виждал от години. Мъжът веднага потвърдил, че е именно Г. Казал му, че в момента се намира в
гр.Добрич, където намерил купувач за машинни части за машина за рафиниране на
олио. Бил му занесъл една мостра, но
купувача искал още 9 броя, а той нямал пари в момента за толкова. Въпросните
машинни части ги бил закупувал от гр.Разград за 250 лв., а купувачът в Добрич
му давал за една 400лв. Заявил му още, че на продавача в гр.Разград бил оставил
капаро от 1000лв. и му трябвали още 1500лв. за да изпълни цялата доставка от 10
машинни части. По този начин щял да спечели почти двойно. След като го уверил в
голямата изгодност на сделката го
помолил, ако имал сумата от 1500лв. да отидел до гр.Разград за да вземел
останалите 9 броя машинни части, след като ги плати на продавача и да ги закара
в къщата си в с.Дибич. Братовчеда щял да мине да ги вземе на следващия ден и да
си оправят сметките. Св.И. му казал, че не разполага с такава сума и мъжът му
дал телефонния си номер и номера на продавача в гр.Разград, който се казвал „И.
И”. Впоследствие свидетеля И. взел назаем процесната сума от 1500лв. и звъннал
на номера на „продавача”. Последният потвърдил, че действително продава части
за рафиниране на олио и се разбрали да се срещнат на другия ден в с.Градина,
обл.Разград, за да му предаде стоката.
Малко след това отново му се обадил мъжът, представящ се за негов братовчед и
го попитал дали е оправил работата. Св.И. потвърдил. Лицето представящо се за
негов братовчед продължил да поддържа у пострадалия заблуждението, обяснявайки
му, че не трябва да казва на продавача, за каква сума ще продадат частите.
На следващия
ден 30.01.2006г. св.И. взел парите и с автомобила на своята позната отишъл в
с.Градина обл.Разград. Към 9ч. спрял до стопанския двор. Там не видял никой и
попитал местни хора дали познават И. И., но те отговорили отрицателно. След
това от служебен телефон в стопанския двор се обадил на „продавача”. След това
тръгнал към автомобила си. В този момент към него се приближил пеша обв.М..
Попитал го дали той е човека с шуменски автомобил. След като пострадалия
потвърдил обвиняемия му казал, че трябва да отидат с автомобила малко
по-нататък. Двамата се качили в автомобила и св.И. подкарал в указаната посока.
След това обв.М. му подал една торбичка, в която имало машинни елементи, като
казал че И. ги е оставил за него, а сам не могъл да дойде тъй като имал работа.
Пострадалия от своя страна предал на обвиняемия сумата от 1500лв. Св.И.
разгънал торбичката да види елементите, и обвиняемия му обяснил, че именно това
са части за рафиниране на олио. Пострадалия дори предложил на обвиняемия да го
закара, но последния отказал.
По този начин
съзнателно заблуждавайки пострадалия И., че това са машинни части за рафиниране
на олио, обвиняемия му ги предал и взел парите, действайки с намерението да
набави за себе си и за неизвестно лице неправомерна облага, с което е нанесъл на пострадалия
имотна вреда в размер на 1500 лв.
След това
двамата се разделили и св.И. ***.
След като
изтекло уреченото време и братовчед му не се появил той започнал да звъни на
дадения му телефонен номер, като три пъти му се представяло лице, което му
заявявало, че няма никакъв Г. на този номер. Тогава пострадалия разбрал, че е
станал жертва на измама.
С протокол за
разпознаване от 21.04.2006г. св.И. разпознал обв.М.М. като лицето което му
предало машинните части
С протокол за
доброволно предаване от 27.04.2006г. св.И. предал на водещия разследването
процесните машинни части.
Видно от
назначената оценъчна експертиза обща
стойност на вещите, предмет на
разследване възлиза на 27,00 лева.
При така
описаната фактическа обстановка обв.М. е осъществил от обективна и субективна
страна при пряк умисъл състава на престъплението по чл.210, ал.1, т.2 във вр. с
чл. 209, ал.1 от НК, а именно на
посочените дати като съизвършител след предварителен сговор с неизвестно лице,
изразяващ се в предварителна подготовка на деянието, установяване на телефонния
номер на пострадалия, подготвянето на машинни части, с цел да набави за себе си и неизвестното
лице имотна облага е възбудил у пострадалия заблуждение – създавайки у него
погрешна представа, че разговаря с братовчед си, и може да закупи за него
машинни части на ниска цена и да ги препродаде на двойна, и поддържал същото в телефонните разговори между тях,
както и при срещата им, мотивирайки същия да извърши акта на имуществено
разпореждане - плащането на сумата от
1500 лв. като му предал машинни части,
който не отговарят по вид, качество и цена на представяните от него, с което му е причинил
имотна вреда в размер на 1500лв.
Според
официалната справка от БДС на л.85, 86 фамилното име на обвиняемия е М. и е
налице разминаване със справката за съдимост на същия, където фамилното име е
АХМЕД, но при едно и също ЕГН.
Обвинението се
доказва от показанията на свидетеля Б.И. дадени на ДП л.15-17 и л.75 и
прочетени в о.с.з. на основание чл. 281, ал.5 във вр. с ал.1, т. 5 НПК/, протокол
за извършено разпознаване, оценъчна експертиза /л.23/, протокол за доброволно
предаване /л.20/.
Престъплението
е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, тъй като е съзнавали общественоопасния
му характер, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са желали
тяхното настъпване.
Относно наложеното наказание.
За процесното
престъпление законодателят е предвидил наказание ЛС за срок от 1 до 8г.
Отегчаващо отговорността
обстоятелство спрямо подсъдимия съдът отчете високата стойност на причинената
вреда. Отегчаващи отговорността обстоятелство се явяват многобройните престъпления
за които подсъдимият е осъждани с влезли в сила присъди, както и лошите
характеристични данни. Всичко изложено до тук очертава подсъдимия като личност
с трайно установени престъпни навици, проявяващ престъпна упоритост, който
въпреки налаганите му до момента наказания не се е поправил и превъзпитал. Като отегчаващо отговорността обстоятелство
съдът отчете и високата динамика на този вид престъпления /в този смисъл вж.Решение № 272 от 17.07.2009 г. на
ВКС по н. д. № 276/2009г., III н. о., НК, докладчик съдията Павлина Панова,
Решение
№ 55 от 2.04.2008 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 279/2008 г., III н. о., НК, докладчик
съдията Севдалин Мавров/.
Като смекчаващо
отговорността обстоятелство следва да се вземат предвид тежкото материално
състояние на подсъдимия. Следва обаче да
се изтъкне, че тежкото материално състояние, не може да бъде
мотив за извършване на престъпления и нарушаване по недопустим начин законните
права и свободи на гражданите /така и Решение
№ 406 от 1.12.2008 г. на ВКС по н. д. по № 400/2008 г., II н. о., НК/.
Основното
смекчаващо отговорността обстоятелство спрямо подсъдимия представлява неразумно
дългият срок на наказателното производство, който срок е в нарушение на
изискването за “разумен срок” по смисъла на чл. 6 КЗПЧОС и чл. 22 НПК.
Предвид
нарушението на “разумния срок”, съдът определи на подсъдимия наказание ЛС в
размер на 4 години. Така определеното наказание се явява съответно на
процесното престъпление, по смисъла на чл. 35, ал. 3 НК. Едно по-нататъшно
намаление на наказанието би било в нарушение на чл. 36 НК.
Ако не беше нарушението на “разумния срок” на разследването, съдът щеше да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 7 години и 11 месеца.
По групирането.
РРС определи на основание чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23, ал.1 от НК на подсъдимия, по настоящото НОХД № 22/2012г. по описа на Районен съд – Разград и по влязлата му в сила присъда по НОХД № 216/2006г. на РС – Разград, едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ, най-тежкото от наказанията по цитираните присъди, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, което следва да се изтърпи при първоначален СТРОГ, режим в ЗАТВОРНИЧЕСКО ОБЩЕЖИТИЕ ОТ ЗАКРИТ ТИП, на основание, чл. 60, ал.1 и чл. 61,т.2 ЗИНЗС. Съдът извърши това групиране, тъй като деянията по горецитираните дела са извършени преди за което и да е било от тях да е влязла в сила присъда.
РРС приспадна,
на основание чл. 25, ал. 2 от НК, от така определеното общо наказание,
изтърпяната до момента част от наказанието “Пробация” наложена на подсъдимия, по НОХД №
216/2006г. на РС – Разград, като на основание чл. 25, ал.3 НК, два дни Пробация
се зачитат за едни ден Лишаване от свобода.
Видно от писмо
на ОС “ИН”, сектор “Пробация” – Русе, с вх. № 1287/07.02.2012г. /л.41/, е че по
НОХД № 216/2006г. на РС – Разград подсъдимият е изтърпял наказание
Пробация от 1 месец и 25 дни. На
30.01.2012г. ОС “ИН” – Русе е приключил наказанието поради изтекла абсолютна
давност за изпълнение на наказанието. Независимо от цитираната давност, с оглед
изчерпателност следва да се отбележи, че в
интерес на подсъдимия е гореописаното групиране, тъй като от определеното
по настоящото наказателно производство наказание ЛС за срок от 4 години, се приспада изтърпяното наказание по НОХД № 216/2006г. на РС –
Разград. Само за пълнота на изложението, следва да се отбележи, че дори и
групирането да е незаконосъобразно, то в тази му част присъдата не може да се отмени
по жалба на защитника или подсъдимия, тъй като ТАКА БИ СЕ ВЛОШИЛО ПОЛОЖЕНИЕТО
НА ПОДСЪДИМИЯ, /тъй като ако отпадне групирането НЯМА ДА МОЖЕ ДА МУ БЪДЕ
ПРИСПАДНАТО от процесните
НА основание
чл. 68, ал.1 НК, РРС ПОСТАНОВИ
ИЗТЪРПЯВАНЕ на наказанието ТРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложено на подсъдимия, по НОХД № 13432/2003г. на
Районен съд – София, което наказание
следва да се изтърпи ЕФЕКТИВНО ПРИ ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ РЕЖИМ В ЗАТВОРНИЧЕСКО
ОБЩЕЖИТИЕ ОТ ЗАКРИТ ТИП, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС. Съдът
извърши това привеждане, тъй като процесното деяние е извършено в изпитателния срок по НОХД №
13432/2003г. на Районен съд – София.
По гражданския иск:
Гражданската отговорност е
функция от наказателната, защото инкриминираното деяние нарушава не само
наказателноправната норма, но и законовото предписание да не се вреди другиму,
доколкото носи характеристиките на противоправност и виновност, което е условие
за възникване на задължението за поправяне на вредите. Гражданският иск споделя
поначало съдбата на обвинението и претенцията за обезщетяване на причинени от
престъплението имуществени вреди следва инкриминирания размер на предмета на
престъплението. Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. В чрез процесното деяние подсъдимия е нанесъл
имотна вреда на гражданския ищец поради което искът на последния е основателен.
Постоянна и непротиворечива е практика на съдилищата, че основанието на
гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия, предмет на
обвинението.
Става въпрос за деликтна
отговорност, основаваща се на причинено непозволено увреждане. Причинените на
гражданския ищец вреди по същество са едно парично задължение, което виновните
причинители му дължат.
По делото е
установено, че настъпилите съставомерни последици са в причинна връзка с
извършеното от подсъдимия процесно престъпление, поради което е налице
основанието по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за ангажиране на
неговата отговорност по отношение настъпилите неимуществени вреди.
Размерът на
предявения иск от гражданския ищец не надхвърля паричната равностойност на
предмета на обвинението.
Съобразно
изхода на делото съдът намери предявения граждански иск за основателен и доказан
поради което осъди подсъдимия да заплати на гражданския ищец сумата от 1 500 лв. представляваща обезщетение за причинените
от процесното деяние имуществени вреди.
По разноските:
С оглед изхода
от делото, на основание чл. 189, ал.3 НПК, във връзка с чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по гражданския процесуален кодекс, съдът осъди подсъдимият, да
заплати по сметка на районен съд – Разград, сумата от 60 /шестдесет/ лева,
представляваща дължимата държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск.
На основание
чл. 189, ал.3 НПК, осъди подсъдимият, да заплати по сметка на държавния бюджет,
сумата от 25 /двадесет и пет/ лева, представляваща направените разноски на досъдебното
производство.
С оглед изхода
от делото, на основание чл. 189, ал.3 НПК, съдът осъди подсъдимия, да заплати в
полза на държавата за разноски по делото направени на досъдебното производство,
сумата от 25.00 лв.
По веществените доказателства.
С оглед
незначителната стойност, на основание чл. 150, ал.1, пр.2 ПАРОАВАС, съдът
постанови веществените доказателства да бъдат унищожени.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
/Атанас Христов/