Мотиви към Присъда № 83/28.02.2012г., постановена по НОХД №86/2012г. по описа на Разградския районен съд .

 

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия А.М.В., за това, че на 02.11.2011г. в гр. Р. е управлявал МПС – л.а. марка “Л. Л.”с рег.№  ** ** ** ** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 2.78 на хиляда, установено по надлежния ред - престъпление по чл. 343б ал.1 от НК

Съдебното производство е разгледано в отсъствието на подсъдимия, тъй като са налице предпоставките на чл.269 ал.3 т.4 от НПК. 

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението срещу подсъдимия, счита го за доказано и предлага на съда да му наложи наказание в размер на десет месеца лишаване от свобода, като приложи чл.66 от НК, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2,6 години.

          Защитникът на подсъдимия,  счита обвинението за доказано, но пледира за приложението на чл.55 от НК, алтернативно за налагане на наказания към средния размер предвиден в закона.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият А.М.В. е роден на *** ***, живущ ***  е със средно образование, безработен, неженен, неосъждан.

На 02.11.2011г. около 00,36 часа, подс. В. управлявал л.а. “Л. Л.” с рег. №** **** ** в гр.Р., като преди това в заведение се почерпил със свой приятел, където употребил алкохол. След полунощ, на 02.11.2011г. в гр.Р. по ул.”Д.” в посока към библиотека “Б. П.”, бил спрян за проверка от свидетеля И.,*** и негов колега. Понеже подсъдимият лъхал на алкохол, му била извършена проверка с техническо средство “Алкотест 7510”, като скалата на уреда отчела концентрация на алкохол в кръвта в размер на 2,9 на хиляда. Съставен бил АУАН № 50769/02.11.2011г, с който били иззети СУМПС и контролния талон на автомобила. На подс.В. било предложено да даде кръвна проба, като му бил издаден талон за медицинско изследване, след което бил съпроводен от свидетелите до ЦСМП при МБАЛ “Св.Ив.Р.”, където дал кръвна проба за изследване.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, е видно, че към момета на управление на автомобила, концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е бил в размер на 2,78 на хиляда.  

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана, като се позовава от показанията дадени в с.з. от свидетелят И.,  заключение на вещото лице по съдебно-медицинска експертиза, приобщените по реда на чл.283 от НПК - справка за съдимост, декларация, характеристика, справка за нарушител.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по назначената съдебно медицинска експертиза, като изготвено от квалифициран експерт, отговорил обосновано на поставените въпроси.

Така изложената  фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С действията си подсъдимият В., е осъществил състава на престъплението по чл.343б ал.1 от НК, тъй като на 02.11.2011г. в гр. Р. е управлявал МПС – л.а. марка “Л. Л.”с рег.№  ** ** ** ** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 2.78 на хиляда, установено по надлежния ред.

Безспорен се явява фактът, че подсъдимият е управлявал автомобила – моторното превозно средство е било приведено в движение от него, той е бил водач на “Л. Л.”. За това е бил съставен и акта за установяване на административно нарушение, в който е отбелязано горното обстоятелство и който е подписан от подсъдимия без възражения. Концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, видно от посочените доказателства, е била установена по съответния ред - с техническо средство "Алкотест 7510“, след което е дал кръвна проба. Посочения ред е регламентиран с разпоредбите на НАРЕДБА № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства /Наредба №30/. Кръвната проба на подсъдимия е била изследвана по Газхроматографския метод съгласно чл.16 ал.1 от Наредба №30 и резултатите от него са отразени в протокол за химическа експертиза.

От субективна страна подсъдимият, е извършил деянието при пряк умисъл, съзнавал е, че е употребил алкохол, знаел е, че не следва да привежда в движение автомобил след такава употреба, но не се е съобразил с разпоредбите на закона. По този начин е осъществил  и от субективна страна състава на цитираното по-горе престъпление. В подкрепа изводите на съда са всички събрани и проверени по реда на НПК доказателства по делото.

 Съставомерността на деянието от обективна и субективна страна, предопределя ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия. Съдът намира, че в конкретния случай липсват многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да дадат основание за определяна на наказанието на подсъдимия по реда на чл.55 от НК. Същото следва да бъде определено в рамките посочени в специалната част на чл.343б ал.1 от НК, при условията на чл.54 от НК. При неговата индивидуализация, като отегчаващо отговорността обстоятелство бе преценена степента на обществена опасност на осъщественото от подсъдимия престъпление с оглед установената концентрация на алкохол в кръвта от 2,78 на хиляда, надхвърляща значително инкриминираната стойност от 1,2 на хиляда. Като смекчаващи обстоятелства съдът отчита, чистото съдебно минало на подсъдимия, липсата на наказания на водача, много добрите му характеристични данни, семейното му и имотно състояние. Предвид това на подсъдимия следва да му бъде наложено наказание в средния предвиден в закона размер, а именно 6 месеца лишаване от свобода. Налице са предпоставките на чл.66 ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от 3 години, тъй като подсъдимият не е осъждан, за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето му, не е наложително да го изтърпява.

По отношение на следващото се също комулативно наказание по чл.343г от НК – лишаване от право да управлява МПС, съдът намира, че следва да бъде в средния размер – 1,6 години. С определяне на размер надхвърлящ размера на наказанието “лишаване от свобода” за този вид наказание, биха могли да бъдат постигнати целите посочени в чл.36 от НК.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъдат осъден да заплати  разноските по делото.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

 

                                                                                  

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: