Производството е по реда на Указа за борба с дребното хулиганство.
Съставен е акт за дребно хулиганство за извършена в гр.**** от Л.В.С. и С.К.С., непристойна проява, нарушаваща
обществения ред и изразяваща явно неуважение към обществото и изразяваща се според
акта в следното: “На 05.02.2012г.около 04,45, пред кафе - аператив “*****” в гр.**** лицата блъскали
и чукали по вратата и стъклата на заведението. Същите в по-ранните часове са
били клиенти на заведението. Лицата са в явно нетрезво състояние. В последствие
пред дошлите на място полицейски служители, същите продължиха да блъскат и
чукат по вратата и стъклата на горепосоченото заведение, като настояваха да
влязат вътре. В момента на извършване на тези действия от лицата, заведението
било затворено със заключена врата. След многократни предупреждения и
разпореждания отправени от полицейските служители да не блъскат и чукат по
стъклата и вратата на заведението, не изпълняват и влизат в спор. С тези си
действия нарушават общоприетите норми на поведение на обществено място и будят
възмущението на гражданите”.
Нарушителите, в съдебно заседание, дават обяснения.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства намира за установена следната фактическа обстановка:
Нарушителите С. и С. се познвали и били приятели. На 04.02.2012г.,
около обяд се срещнали в дома на С., където пили била, след което продължили в тенисклуба в гр.****, а около полунощ отишли в бар “****” в гр.****, където
пили и коняк. Около 03,30 часа на 05.02.2012г. си тръгнали, след което
заведението затворило и св.А. – барманка в същото заключила вратата, като останала
вътре заедно с двама от колегите си. Нарушителят С. не си тръгнал, а се върнал
и започнал да чука по вратата и стъклата на заведението. Св.А. отворила и му казала, че са приключили работа, след
което отново заключила. На място дошли полицейски служители, единият от които
св.И., на когото нарушителят С. казал, че иска да си вземе
цигарите. Св. Абрашева обаче отговорила, че се били намокрили и ги била изхвърлила
в коша. Нарушителят С., който до този момент се бил отдалечил се върнал като
държал в ръката си бутилка с бира, с които той и приятелят му излезли от
заведението. Задърпал го и му казал да тръгват, но след видимото нежелание на С.
той също започнал да хлопа по вратата и стената на заведението, като казал дори
“да вземе шишето от бира и да го хвърли по стъклото. Св.И. и колегата му продължавали да ги увещават да си
тръгват, да не хлопат и говорят на висок тон, но двамата не се съгласявали и не
искали да си тръгнат, като даже се и сборичкали помежду си. Разправията с тях продължила
около 20-30 минути, като св.А. ги чувала от
заведението. Св.И. разбрал, че причината за тяхното връщане в
заведението била, че искали да се саморазправят с някой, който преди това е бил
вътре и ги е карал да метат.
Съдът не кредитира обясненията на нарушителите, в
частта, в която двамата отричат да са чукали викали и да се разправяли с полицейските служители,
като непоследователни, непълни и противоречащи си с показанията на свидетелите И. С. И., Н. Г. А., писмените
обяснения от А. З. Р., като в случая същите са средство за защита, като
приема, че изложената в акта фактическа
обстановка е достоверна.
От изложеното от фактическа страна, следва, че с
действията си нарушителите Л.С. и С.С. са нарушили обществения ред, на
обществено място пред заведението, държали се е възмутително и непристойно, проявили са незачитане към общоприетите
норми на поведение. Проявата им, поради по-ниската си степен на обществена
опасност не се явява престъпление по смисъла на чл.325 от НК, но се явява
нарушение – дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ и подлежи на
санкция по чл.1, ал.1 от същия нормативен акт.
При индивидуализиране на административното наказание
по вид и размер, съдът отчита извършената проява и нейната обществена опасност,
степента на обществена опасност на деянието и дееца.
По отношение на нарушителят С., предвид начина на
извършване на деянието, факта, че същото не е с дотолкова висока обществена
опасност, предвид други подобни прояви, като се има в предвид това, че несъгласието
с полицейските служители и нежеланието за изпълнение на разпореждането им са
били предимно под въздействие на изпитото количество алкохол, като преди това в заведението непознат се е
подиграл с него, съдът намира, че по-удачното наказание от двете алтернативно
предвидени в чл.1 ал.1 от УБДХ, спрямо него, ще бъде “глоба”. При определяне размера
на наказанието, следва да се отчетат добрите характеристични данни на
нарушителя, това, че не е осъждан и че допуснатото от него нарушение на
обществения ред, явно не е системно. Поради не ниската обществена опасност на
деянието, материалното положение на същия, съдът намира, че наложената глоба
следва да е към максималния размер предвиден в закона, а именно в размер на 400лв.
По отношение на нарушителя С., съдът отчита превес на
отекчаващите обстоятелства, предвид изложените по-горе съображения относно обществената
опасност на деянието и предвид осъждането му за умишлено престъпление от общ
характер. Като отчете и материалното му положение, това че същият не работи,
съдът намира, че адекватно в случая би било наказанието “задържане в структурно звено на МВР”, което обаче
следва да е от средата към минимума, а именно
в размер от три денонощия.
Определянето на наказанието в този размер, съдът намира
за справедливо и необходимо с цел, поправянето на нарушителите.
В този смисъл съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: