Производството е по реда на Указа за борба с дребното
хулиганство.
Съставен е акт за дребно хулиганство за извършена в гр.Р. от С.Г.Ю. и А.Г.Х., непристойна проява, нарушаваща
обществения ред и изразяваща явно неуважение към обществото и изразяваща се според
акта в следното: “На 05.02.2012г.около 04,00, в дискотека “Х.” в гр.Р. лицата
извършват противобщ6ествена проява изразяваща се в: Размяна на обиди, закани и
заплахи, които по-късно прерастват в размяна на удари между тях. В следствие на
голямото количество алкохол изпит от тях, след като са изведени навън пред
дискотеката продължават да си отправят обиди и закани за физическа саморазправа
дори в присъствието на униформени служители”. С тези си действия нарушават
обществения ред и общоприетите норми на поведение на обществено място и буди
възмущението на гражданите”.
Нарушителите, в съдебно заседание, дават обяснения.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства намира за установена следната фактическа обстановка:
Нарушителите Ю. и Х., на 05.02.2012г., около 01-1,30
били в дискотека “Х.” в гр.Р., всески със своя компания от приятели. Всички употребили
алкохол, Около 02-03 часа нарушителят Х. играел на дансинга в заведението, когато
при него дошъл С., който бил от компанията на нарушителят Ю., хванал го и се
опитал да го събори на земята. От охраната на заведението му казали да си тръгва,
когато бил ударен по челото от момче, което не видял добре. От раната потекла
кръв, която обляла лицето му. Като излязъл на стълбите видял нарушителят Ю. и
го попитал дали той го ударил. След това
в резултат на употребеното количество алкохол започнал пред присъстващите да се
заканва на последния, че ще го вдига с ковчег и познава началника на полицията,
което продължило и в когато пристигнали полицейски служители, на които се
обадил приятелят на нарушителя Х. – Е. Т..
Полицейските служители разговаряли с
двамата нарушители, прегледали ръцете на Ю. дали имат следи от кръв, но не
открили такива.
Съдът кредитира обясненията на нарушителите, като
логични, последователни и безпротиворечиви, подкрепящи се от снетите обяснения
на свидетелите К. Р. ДД. И., Е. Т., като приема, че
изложената в акта фактическа обстановка
е достоверна, с изключение на обстоятелството, че нарушителят Ю. не е влизал в
конфликт и не е нанасял удари на нарушителят Х..
От изложеното от фактическа страна, следва, че с
действията си нарушителят А.Г.Х., е нарушил обществения ред, в заведението, държал
се е възмутително и непристойно, проявил
е незачитане към общоприетите норми на поведение. Проявата
му, поради по-ниската си степен на обществена опасност не се явява
престъпление по смисъла на чл.325 от НК, но се явява нарушение – дребно
хулиганство по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ и подлежи на санкция по чл.1, ал.1
от същия нормативен акт.
При индивидуализиране на административното наказание
по вид и размер, съдът отчита извършената проява и нейната обществена опасност,
степента на обществена опасност на деянието и дееца. Предвид начина на
извършване на деянието, факта, че същото не е с дотолкова висока обществена
опасност, предвид други подобни прояви, като се има в предвид това, че
отправените реплики са били предимно под въздействие на изпитото количество
алкохол, същият преди това е бил
провокиран от неизвестно лице, което го е ударило това, че нарушителят не е
използвал нецензурни и груби думи, съдът намира, че по-удачното наказание от
двете алтернативно, спрямо Казаков, ще бъде “глоба”. При определяне на
наказанието, следва да се отчетат добрите характеристични данни на нарушителя,
изразеното съжаление това, че не е осъждан и че допуснатото от него нарушение
на обществения ред, явно има изолиран характер. Поради наличие на превес на смекчаващите
вината и отговорността обстоятелства, наложената глоба, следва да бъде в
минималния размер по закона, а именно в размер на 100лв.
Определянето на наказанието в този размер, съдът намира
за справедливо и необходимо с цел, поправянето на нарушителя.
По отношение на нарушителят С.Ю., съдът намира, че не
се събраха доказателства уличаващи го в извършване на проява по смисъла на чл.1
ал.2 от УБДХ, поради което същият бе признат за невиновен.
В този смисъл съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: