Производството
е по реда на Указа за борба с дребното хулиганство.
Съставен е акт по УБДХ срещу М.С.У., ЕГН **********,***, за извършена проява на дребно хулиганство.
Районна прокуратура - Разград, редовно призована по телефона на осн.
чл. 178, ал.8 НПК и съгласно чл. 5, ал. 2 от УБДХ, не изпраща процесуален
представител и не депозира писмено становище.
ОДМВР Разград, редовно призовано по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК,
не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище.
РУП – Лозница, редовно призовано по телефона на осн. чл. 178, ал.8 НПК,
не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище.
Защитникът адв. Д. П. изтъква, че нарушителят не е извършил процесното
нарушение, поради което следва да бъде признат за невинен и оправдан по
повдигнатото обвинение. Твърди, че нарушителят е бил нападнат и е действал при
неизбежна отбрана. При условие на евентуалност, в случай че съдът намери
обвинението за доказано, се моли за административно наказание глоба в законовия
минимум.
Нарушителят се присъединява към становището на защитника си.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото
доказателствен материал, доводите и становищата на нарушителите, съдът намира
за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 18.02.2012г. около 23.30 часа нарушителят отишъл в бистро “Елит” в гр. Лозница, бил изпил преди това
около 150 мл ракия. Седнал на маса на която стояла компания от 5 човека, сред
които св. А. И., И. М., Кр. И.. Нарушителят бегло се познавал със св. Кр. И.. След
като седнал на масата запитал св. И. М. кой набор е. Последният му отвърнал че
е 82-ри. Нарушителят му казал, че той е 80-ти, и го нарекъл пикльо и дрисльо,
при което М. му казал да спре да го обижда. И двамата се изправили от столовете
си, нарушителят хванал М., а последният се опитал да се освободи. Останалите от
компанията също станали за да предотвратят конфликта и да ги разтърват. Тогава
нарушителят нанесъл удари на св. А. И..
Това било видяно от стоящите в другата зала от заведението – св. М. Дж. и А. А.
– познати на нарушителя, които също се намесили. Конфликта бил преустановен,
дошли полицейски служители. Същите разпоредили на нарушителя да излезе от
заведението и да се качи в полицейския автомобил, но нарушителя отказал. Това
наложило полицаите насила да вкарат нарушителя в автомобила. След това единия
от полицаите се върнал в заведението за да изясни случая. Възползвайки се от
това, че е останал само единия полицай, нарушителят излязъл от автомобила. Това
наложило повторното му принудително вкарване, тъй като отново отказал да влезе
в автомобила. Нарушителят отказал при поискване от страна на полицейските
служители да предостави документ за самоличност. Бил откаран в РУП Лозница,
където самоличността му била установена и му били снети обяснения.
Горната фактическа обстановка се
подкрепя от показанията на свидетелите А. И., И. М., Кр. И. и М. М.. Частично
се подкрепя и от обясненията на нарушителя, както и на свидетелите Дж. и А.. Последните
двама, както самите сочат, са се намирали в другата зала на заведението от
където не са могли да чуят разговора на
масата на нарушителя, нито да видят тази маса, а са видели случващото се когато
всички от масата на нарушителя са станали.
РРС счета, че
по делото са събрани достатъчно доказателства за разкриване на обективната
истина. Ето защо, остави без уважение искането на защитата за изискване на
евентуалните видеозаписи от охранителните камери в заведението.
Съдът намери, че употребата на алкохол от страна
на част от свидетелите и на нарушителя не е попречила правилно да възприемат
фактите, които имат значение за делото и да дават достоверни показания
/обяснения за тях. Това ясно личи от пълните и детайлни показания на
свидетелите А. И., И.М. и Кр. Ив.. Показанията на тези свидетели, както и
показанията на доведените в о.с.з. от страна на защитата свидетели Дж. и А. са
достатъчни за разкриване на обективната истина и за това не е необходимо да се
разпитват всички присъствали лица в заведението. Няма как да се приеме, че е
налице едностранчиво и тенденциозност в проведено производство, след като на
жалбоподателя е предоставена възможност да посочи свидетели и същите бяха
разпитани от съда.
Ако въпреки гореизложеното се
приеме, че в хода на досъдебното производство и/или в производството пред РС не
са събрани достатъчно доказателства за разкриване на обективната истина съгл.
чл. 13, чл. 14, чл.18 и чл. 107, ал.2 НПК, или че първоинстанционният съд
неоснователно не е уважил доказателствени искания на страните, то няма процесуална пречка Окръжния съд, в
производството по обжалване на настоящото решение, сам да събере тези доказателства /изискване на видеозапис, на осн.
чл. 159, ал.1 НПК, разпит на свидетели, назначаване на експертизи и т.н./, без да се връща делото било на РС или на
досъдебното производство. Това е така, поради следното :
В мотивите на Решение № 3 от 4.05.2011 г. на Конституционния съд по к. д. № 19/2010 г. е посочено, че : “Производството по чл. 2 - 6 УБДХ
стои най-близо до производството по чл. 78а НК,
при което при определени условия районният съдия освобождава лицето от
наказателна отговорност и му налага административно наказание
"глоба", като решението му СЪГЛАСНО ЧЛ. 378, АЛ. 5 НПК подлежи на проверка пред въззивната
инстанция.”
Тези главни мотиви на решението на КС се ползват със сила на пресъдено
нещо /вж. в тази насока ПРОФЕСОР Д-Р ЖИВКО СТАЛЕВ И ПРОФЕСОР НЕНО НЕНОВСКИ
“Конституционният съд и правното действие
на неговите решения”, изд. Сиби, 1996г., както и СТАНОВИЩЕТО НА ПЛЕНУМА НА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД по
конституционно дело № 7/2011г./.
Чл. 378, ал.5 НПК, от своя страна гласи : “Решението на съда подлежи на обжалване и протест по реда на глава двадесет и първа”. Глава 21 НПК - “Образуване на производство пред въззивната инстанция”, съдържа разпоредбата на чл. 327 НПК предвиждащ възможност въззивната инстанция, в случая Окръжен съд, да събира доказателства. Т.е. при обжалването на Решението на Районния съд, в производството пред Окръжния съд е допустимо събиране на нови доказателства, тъй като окръжния съд действа като инстанция не само по правото /както ВКС/, а и по фактите /т.н. “втора първа инстанция”/.
За пълнота на
изложението, следва да се посочи и следното :
УБДХ не
предвижда срок в който следва да се изготви акта. Ето защо, в случая намират
общите разпоредби на чл. 34, ал.1 ЗАНН, според което актът следва да се състави
до три месеца от откриване
на нарушителя. Ето защо, не представлява нарушение, че процесното нарушение е
извършено на 18.02.2012г., а актът е съставен на 20.02.2012г.
Следва да се
изтъкне, че при снемане на обясненията на свидетелите, е следвало да се отразят
точните думи на нарушителя, с които е обиждал присъстващите, както и в какво са
се е изразявало непристойното му поведение срещу дошлите полицейски служители.
В о.с.з. при извършените разпити се установиха точните обидни думи на
нарушителя /“дрисльо” и “пикльо”/, както и в какво се е изразявала
непристойното поведение с органите на полицията /отказал да изпълни
разпорежданията им да излезе от заведението, да се качи в полицейския
автомобил, да представи документ за самоличност/. Така в производството пред
РРС, гореописаното нарушение допуснато от страна на полицейските служители
бе отстранено.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът от ПРАВНА СТРАНА намира,
че нарушителят на горепосочената дата е извършил непристойна проява в резултат
на което са нарушил обществения ред и спокойствие. Поради своята по-ниска
степен на обществена опасност, деянието му не представлява престъпление по чл.
325 от НК, а съдът го квалифицира като проява на дребно хулиганство, по смисъла
на чл. 1, ал. 2 от УБДХ. Деянието е консумирано виновно от лицето посочено в
акта като нарушител и е налице умисъл
при осъществяването му от дееца.
При индивидуализиране на
наказанието, съдът отчете участието на нарушителя в инцидента, степента на
обществена опасност на деянието и извършителя му.
Като отегчаващо
отговорността обстоятелство, съдът отчете пияното състояние на нарушителя, както
и лошите му характеристични данни, че след употреба на алкохол става агресивен,
което обстоятелство се установи и по делото. Съдът отчете и че същият е бил санкциониран
отново за нарушение на обществения ред
по Наредба № 1 на ОбС, отново за възникнал скандал в ресторант през
2009г. Същият е санкциониран и за управление на МПС след употреба на алкохол. Отегчаващо
отговорността обстоятелство представлява и съпротивата му оказана на дошлите в
последствие полицейски екип. Това охарактеризира нарушителя, като личност
трайно неспазваща установения правов ред.
Ноторно
известно е, че в нощните увеселителни заведения сбиванията са често срещани.
Тъй като обикновено същите са предшествани от употреба на алкохол, нерядко се
стига до тежки последици – унищожаване и повреждане на имущество, засягане на
здравето, дори и на живота на присъстващите. Така подобни прояви понякога
завършват и с летален изход /на
05.12.2008г. след нанесен побой пред дискотека “Амнезия” в Студентски град
София е убит Стоян Балтов; на 18.04.2009г. след сбиване пред столичното заведение клуб
"Соло", на ул. "Позитано" умират Кирил Въжаров
и Насков
Александров, третият пострадал – Кирил Димитров е настанен във ВМА; на 23 март 2008
година пред дискотека „Елит” в гр. Бургас охранителят Румен Рачев е намушкан с
нож в корема, след което почива; и редица други/. Ето
защо, подобни прояви на насилие следва да бъдат санкционирани с цялата строгост
на закона, с цел избягване за в бъдеще на тежки и за съжаление непоправими
обществено опасни последици, в това число лишаване от живот.
Съдът отчете като отегчаващо
отговорността обстоятелство спрямо нарушителя и липсата на критичност към извършеното
– така и Решение № 128 от 28.03.2011г. на ВКС, II н. о. по н. д. № 11/2011г.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство
съдът отчете и високата динамика на този вид нарушения /в този смисъл вж.Решение № 272 от 17.07.2009 г. на
ВКС по н. д. № 276/2009г., III н. о., НК, докладчик съдията Павлина Панова,
Решение
№ 55 от 2.04.2008 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 279/2008 г., III н. о., НК,
докладчик съдията Севдалин Мавров/.
Като смекчаващо
отговорността обстоятелство съдът отечете чистото съдебно минало на нарушителя.
Ето защо, съдът наложи на нарушителя наказание “Задържане в поделенията
на МВР” за срок от 10 денонощия. Следва
да се изтъкне, че това наказание е съобразено и със съдебната практика по
аналогични случаи /вж. Решение от
22.12.2012г. на ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД по ВАНД
№ 350 по описа за 2011г./
В този смисъл
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/А. Христов/