РЕШЕНИЕ

Номер 2 08.02.2012 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На десети януари две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: Константин Косев

секретар Г.М.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1390 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от С.Р.И. и Б.Р.И. срещу “Е.ОН България Продажби”АД, с която е предявен отрицателен установителен иск, че ищците не дължат на ответника сумата 20444,22 лв. неплатена ел. енергия за период от 18.12.2010г. до 15.06.2011г. /неотчетена консумирана електроенергия/. Сочат, че в недвижимия имот не е използвано такова количество ел.енергия, не са манипулирали електромера и неправилно им е начислена посочената сума за плащане. Искат заплащане и на направените по делото разноски. В съдебното заседание искът се поддържа.

Ответникът “Е.ОН България Продажби” в писмения си отговор и в съдебното заседание оспорва иска. Изтъкват се на първо място доводи за недопустимост на иска поради липса на интерес, понеже впоследствие сметката на ищците била преизчислена и дължимата сума била многократно намалена, за което е издадена нова фактура. Сочи се, че ищците дължат тези суми в съответствие с общите условия на договора между тях, а средството за измерване било неправомерно манипулирано при което уредът извършвал продължително време неточно измерване.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:

Искът е допустим за целия предявен размер от 20444,22 лв. Вярно е, че впоследствие ответникът е издал нова фактура, изпратена на ищците с ново писмо от 15.08.2011г. в която е посочена вече по- малка сума – 1813,57 лв. Тази фактура обаче касае по- кратък период /18.02.2011г. – 15.06.2011г./ от посочения в първоначалната и остава съмнение какво следва за останалата част от периода посочен в първоначалната фактура. Освен това интересът на ищците се определя именно от първото връчено писмо от 28.07.2011г., където им е вменено първоначалното задължение от 20444,22 лв за парвоначалния посочен период, което е предизвикало и предявяването на настоящия иск, съобразно обоснования към този момент интерес на ищците. Преизчисленията на ответника са извършени впоследствие и изявленията му към ищците, направени вече след предявяване на иска, в смисъл, че ищците дължат по-малка сума, могат да имат само процесуалното значение на частично признаване на твърденията на ищеца и са от значение за изходът от делото по същество, но не водят до съответно отпадане на интереса от разглеждането на иска в първоначалния му размер и досежно първоначалния период посочен в него. Произнасянето по първоначалния период по първата справка за корекция с начислената за този период сума, ще обхване и включващия се в него по- кратък период и по –ниска сума за плащане по втората справка за корекция.

От фактическа страна съдът установи следното: Между страните по делото е сключен действащ договор, по силата на който ответникът дължи доставка на електрическа енергия на ищеца с място на доставката с. Я., ул. **** - имот на ищците, за който се отнася потреблението на ел. енегия, отчитано от процесния електромер. По силата на наличното облигационно отношение ищците дължат заплащане на ползваната електрическа енергия. Допълнителен източник на отношенията между страните са и Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Е.ОН България Продажби” АД, одобрени с решение на ДКЕВР, както и Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителни мрежи на “Е.ОН България Мрежи” АД, също одобрени от ДКЕВР /общите условия и решенията, с които са одобрени са приложени по делото/. Не са представени доказателства за публикуването на тези общи условия в местен вестник, съобразно изискването на чл.98а, ал.3 от Закона за енергетиката, което е условие за влизането им в сила. На 15.06.2011г. служители на “Е.ОН България Мрежи” АД извършили проверка на електромерното табло на ищците, като е установено, че е налице

неточно отчитане на потребената енергия. Електромерът бил демонтиран. Въз основа на тази проверка от “Е.ОН България Мрежи” АД е издадена справка за корекция /л.7 от делото/, видно от която е преизчислена и коригирано количеството електрическа енергия ползвано от на ищеца за периода 18.12.2010г. до 15.06.2011г. и въз основа на тази корекция ответникът “Е.ОН България Продажби” АД е коригирал дължимата от ищците сума за периода, вменявайки им допълнително задължение в размер на 20444,22 лв, за което ги е уведомил с писмо от 28.07.2011г. Впоследствие, но вече след предявяване на иска, на ищците е връчено ново писмо, в което ответникът сочи, че всъщност ищците дължат по- малка сума – 1813,57 лв. и за по-кратък период 18.02.2011г. – 15.06.2011г.

По делото е назначена електротехническа експертиза, според заключението на която електромерът на ищците към момента на проверката бил вероятно технически неизправен /с оглед данните от проверката/. Според вещото лице количеството електроенергия по първоначалната справка и за първоначалния период не може да бъде доставено на ищците. Технически е възможно да се достави количеството електроенергия по коригираната справка и с оглед посочения в нея по-кратък период. Конкретната причина за неточното измерване е наличието на добавен мост от голяма капка тинол върху платката между изводите на шунта, което сочи на неправомерно вмешателство. Консумираната електроенергия се отчита с грешка F=-98,04% измерена в БИМ. Грешката се отразява на изправността на електромера – същият не отговаря на метрологичните и техническите изисквания и не отчита реално консумираната енергия. Не съществува възможност да се изчисли реално потребеното количество енергия и не може да се определи от коя дата е започнало неточното отчитане. Справката и за първоначалния период на корекция и последващата коригирана справка са математически верни, като и изчеслените суми за доплащане въз основа на тези справки.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният отрицателен установителен иск е допустим, доколкото интересът на ищците се обуславя от вмененото им задължение, което същите оспорват. Съдът намира, че същият иск е основателен. По силата на съществуващите между страните договорни отношения ищецът дължи плащане на доставената му и консумирана ел. енергия. В случая няма действащ нормативен акт, който да регламентира право на доставчика на електроенергия едностранно да преизчислява сметките на абоната за минал период. Претендираното от ответника негово потестативно право едностранно да коригира сметката на абоната се свързва с клаузата на чл.24 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, която пък клауза се свързва с клаузата на чл.38 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия. По силата на тези клаузи при неточно измерване на потребена електроенергия се извършват корекции на сметки. Не се изисква виновно поведение на потребителя. Изхожда се от предположението, че на потребителя е доставена електрическа енергия и същата е неточно измерена. При това именно ответникът следва да докаже, че електроенергия е доставена на потребителя и същата е неточно измерена. Въпросът доставена ли е изобщо на потребителя електрическа енергия, чието измерване да е неточно, обаче остава без отговор в настоящия процес – установява се само, че това е било възможно. По тези въпроси ответникът носи доказателствена тежест и в случая доказателствената му дейност не дава целените резултати. От хипотетични възможности не могат да се правят реални изводи. При това очевидно няма как да се поддържа категорично, че има неточно отчетена консумирана енергия, което да дава право на ответника да върши корекции на сметки. Този извод се подчертава и от факта, че няма никакви данни за началния момент от който е започнало неточното отчитане, поради което и няма как да се каже доколко действителният период на неточно отчитане е изобщо съотносим с приетия от ответното дружество период за корекцията. Всъщност при всички случаи ответникът не е нсосител на правото едностранно да извършва корекции. Клаузите на които ответникът се позовава, а именно чл.24 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия и чл.38 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия, в частта си в която уреждат възможност за едностранно преизчисляване на сметки за минал период, без да е налице някакво виновно поведение на потребителя са нищожни по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите и чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите. Подобни клаузи са неравноправни – директно нарушават принципа на равнопоставеност на страните в договорното отношение. В този смисъл в последните години съдебната практика е изобилна, като достатъчно е да се посочи Решение на ВКС от 11.04.2011г. по ТД №39/2010г., ТК, II ТО. В случая не може да се поддържа, че е налице виновно поведение от страна на потребителя. Установената при проверката нерегламентирана намеса не поражда право за ответника да върши корекции /Решение №79 на ВКС от 11.05.2011г. по ТД №582/2010г., ТК, II ТО/. Не са представени доказателства за виновни действия или бездействия именно на потребителите, засягащи точното отчитане на консумираната енергия. Ако ответникът се позовава на неправомерна намеса, то следва ответникът да докаже кой го е направил и по какъв начин. Именно ответникът носи грижата за изправността на средствата за измерване и не може да прехвърля тази тежест другиму. С оглед нищожността на разглежданите договорни клаузи е очевидно, че претендираното от ответника потестативно право всъщност не е възникнало в негова полза. Поради това претендираната от ответника “Е.ОН България Продажби” АД сума от 20444,22 лв. неплатена ел. енергия за период от 18.12.2010г. до 15.06.2011г., вменена като задължение на потребителя въз основа на корекция, извършена по методиката, установена от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия за процесния период не се дължи от ищците и исковете им следва да бъдат уважени изцяло.

Основателно е и искането на ищеца за заплащане на направените от него разноски, които са в размер на 2917,76 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения установителен иск от С.Р.И. ЕГН ********** и Б.Р.И. ЕГН **********,*** че ищците не дължат на “Е.ОН България Продажби”АД ЕИК 103533691 с адрес на управление гр. Варна, район Вл. Варненчик, Бизнес парк Варна, сграда 6 сумата от 20444,22 лв. за неотчетена електрическа енергия за период от 18.12.2010г. до 15.06.2011г.

ОСЪЖДА “Е.ОН България Продажби”АД ЕИК 103533691 с адрес на управление гр. Варна, район Вл. Варненчик, Бизнес парк Варна, сграда 6 да заплати на С.Р.И. ЕГН ********** и Б.Р.И. ЕГН ********** сумата от 2917,76 лв за разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: