РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ....................... състав

на дванадесети януари две хиляди и дванадесета година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар П.Т.

прокурор ………………..,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1512 по описа за 2011 година

Иск с пр. основание чл. 45 от ЗЗД.

Предявен е иск от А.Б.А., ЕГН ********** против Н.Г.Н., ЕГН ********** , с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на последния неимуществени вреди – болки и страдания на 31.08.2010 г., ведно със законната лихва върху сумата, считнано от датата на деликта до окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че на 31.08.2010 г. ответникът е осъществил деяниe по чл. 170 ал.2 , за коeто е признат за виновен с влязло в сила споразумение от 17.02.2011 г. по НОХД № 138/2010 г. по описа на РРС. Твърди, че на същата дата ответникът му е причинил и телесни увреждания, изразяващи се в охлузване под нивото на околната кожа, което заема вътрешнодолния квадрант на капачката на дясното коляно; широко линеарно охлузване от лицева към вътрешностранична повърхност на дясната подбедрица; дискретен оток и зачервяване върху гърба на ходилото на десния крак; охлузвания върху ставните повърхности на средна/основна фаланга на втори, трети и четвърти пръсти на десния крак, както и в основат на петия пръст. Сочи, че тези увреждания са резултат от действията на ответника, който е привел в движение МПС – л.а. “Рено Шамад”, преминал с него върху крака на ищеца и го съборил на земята. Въз основа на изложеното основава и претенцията си.

В срока за отговор ответника депозира такъв. Излага аргументи за недопустимост и неоснователност на иска. Сочи че иска е недопустим, тъй като с него се претендирало обезщетение за неимуществени вреди от телесно увреждане представляващо лека телесна повреда и съставляващо престъпление от частен характер. Тъй като в установения в наказателния закон шест месечен срок, ищецът ен бил завел тъжба за това деяние, то недопустимо било в настоящот производство да се установяват елементите от състава на института на непозволеното увреждане. За реалзиране на делктната отговорност следвало да има присъда от наказателния съд досежно деянието. По същество изразява сановище зе неоснователност на иска, като в условията на евентуалност оспорва размера на претенцията за обезвреда, като завишен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно установено е, че ответникът е признат за виновен с влязло в сила споразумение от 17.02.2011 г. по НОХД № 138/2010 г. по описа на РРС за осъществено деяние по чл. 170 ал.2 вр. с чл. 20 ал.2 от НК – за това че на 31.08.2010 г., в съучастие като съизвършител с Г. М. е влязъл в чуждо жилище, находящо се в с . ***, собственост на А. Т., като е употребил за това сила, деянието е извършено нощем и от две лица, като му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години.

Въз основа на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства се установява, че ответникът Н., заедно със своя баща – св. Г. М. / съизвършител на деянието по НОХД № 138/2010 г. по описа на РРС/ след осъществяване на инкриминираното деяние в дома на св. Т. /дядо на ищеца/, излезли на улицата пред къщата. Те били последвани от последния свидетел, самия ищец, неговата майка – св. Х. и баща му. Бащата на ответника – св. Г. М., изостанал след сина си, разменяйки си удари с ищеца. Ответникът от своя страна се качил в лекия автомобил, с който двамата с баща му били пристигнали пред дома на св. Т. и който били паркирали на улицата. Привел колата в движение и дал на заден ход към свидетелите и ищеца, които стоели пред входната врата на къщата. Блъснал със задната част на автомобила групата от хора, преминавайки през ходилото на десния крак на ищеца, като в резултат на удара съборил ищеца и св. Т. на земята. Непосредствено след това ответникът отворил вратата на автомобила приканил баща си св. М. да се качва и двамата се отдалечили от дома на пострадалия. Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на разпитаните в хода на производството свидетели Т. и Х. Действително предвид близките им родствени отношения с ищеца, същите безспорно се явяват заинтересовани от изхода на делото. Техните показания обаче се подкрепят от заключението по назначената в производството съдебно – медицинска експертиза. Заинтересован е и поискания от ответната страна свидетел – бащата на ответника - св. М. Всъщност неговите показания частично са в подкрепа на твърдяното от другата група свидетели – тези разпитани по искане на ищеца. Този свидетел също не отрича , че лекия автомобил е бил управляван от ответника и че непосредствено преди привеждането в движение на колата около нея са били струпани ищеца и неговите роднини – свидетелите по делото. В тази им част съдът кредитира сочените гласни доказатества. В останалата им част, като противоречащи на показанията на останалите свидетели и житейски нелогични съдът намира че не следва да бъдат кредитирани. Сам св. М. заявава, че поведението на ответника е целяло да го спаси от ударите които роднините на ищеца му нанасяли и двамата са бързали да се отдалечат от местопроизшествието, поради което твърденията му, че при тръгването с автомобила ищецът много внимавал да не блъсне някого влизат в противоречие с останалите изложени от него обстоятелства. Дори последното да се приеме за вярно, то не опровергава установеното от фактическа страна действително “врязване” на автомобила в групата хора, един от които е бил и ищецът.

След падането на земята, причинено от удара с авточобила управляван от ответника, ищецът заедно с роднините си се прибрал в дома си. Там се оплакал от болки в десния крак, който бил охлузен. Същия ден – 31.08.2011 г. се снабдил съссъдебно медицинско удостоверение за причинените му увреждания. В дома пред близките си се оплаквал от болки в крака за период от около две седмици, в който накуцвал.

Въз основа на изслушаното и прието от съда, като неоспорено от страните, заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на инцидента ищецът е получил разпръснати повърхностни охлузвания на кожата с различна големина в областта на дясното коляно, дясната подбедрица, по гърба на дясното ходило и пръстите на десния крак. Описаните увреждания са резултат от тангенциалното действие на твърд тъп или тъпоръбест предмет, за тези в частта на подбедрицата – с по – широка и неравна повърхност. Вещото лице сочи и че същите отзвучават без последствия за здравето на пострадалия за период от 10 – 14 дни. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че първите посочени увреждания не могат да бъдат причинени от пряк удар с авотомобила, като е вероятно те да са получени при описаното от свидетелите падане на ищеца на земята в следствие на удара. Последните увреждания - по гърба на дясното ходило , изразили се в оток на меките тъкани и зачервяване на кожата са резултат от причинен натиск, притискане.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира за установено следното:

Искът е основателен и частично доказан.

Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които е причинил виновно другиму. Безспорно установени в настоящото производство са всички елементи от фактическия състав на института на непозволеното увреждане – противоправното и виновно поведение на ответника, вредата и причинната връзка между тях. Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, присъдата на наказателния съд относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, е задължителна и за гражданския съд, който разглежда иска по чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на вредите от същото деяние. В настоящия случай, липсва съдебен акт, с който тези въпроси да са разрешени. Това обаче съвсем не води до извод за недопустимост на иска. Не всеки деликт представлява престъпление. Обстоятелството, че наказателно производство от частен характер от ищеца срещу ответника не е инициирано, не води до невъзможност за доказване и установяване на предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на последния. Отделен остава въпросът доколко това поведение е съставомерно по НК. В случая безспорно доказани са както деянието, така и неговата противоправност. Безспорно установени са и останалите елементи от състава на непозволеното увреждане - вредата и причининната връзка между нея и деянието на ответника. В случая вината на ответника се предполага, като презумпцията по чл. 45 ал.2 от ЗЗД остана необорена. Безспорно е че поведението на последния е било в нарушение на общата забрана да не се вреди другиму, което е довело до преминаване на гумите на управляваното от него МПС през крака на ищеца и удар в тялото на последния. В следствие на този удар ищецът е и паднал на земята. По този начин са му причинени телесни увреждане, изразяващи се в разпръснати повърхностни охлузвания на кожата с различна големина в областта на дясното коляно, дясната подбедрица, по гърба на дясното ходило и пръстите на десния крак, които са пряка и непосредствена последица от виновното и противоправно поведение на ответника. И тъй като в резултат на деянието, ищецът е търпял болки и страдания, същите подлежат на обезщетяване. Според ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат предвид всички конкретно установени обективно съществуващи обстоятелства, които обосновават размера на тези вреди съобразно общественият критерий за справедливост, предвиден с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Такива обстоятелства са характерът и степента на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено то, видът и продължителността на търпените болки и страдания, възрастта на увредения, прогноза за развитие. В случая пострадалия е млад човек. Не се установява при него да са настъпили евентуални усложнения от причинената му телесна повреда, както и оздравителния период да е надхвърлил средния такъв от две седмици, съгласно медицинските критерии. Причинените увреждания са от такова естество, щото отзвучават напълно без последствия за здравето.

По тези съображения съдът счита съответно на причинените неимуществени вреди на ищеца, обезщетение от 1000 лв., като за разликата над тази сума искът следва да бъде отхвърлен, като недоказан.

Основателна се явава и претенцията за лихви. При деликт лихвите се дължат като допълнение на обезщетението от деня на събитието, тъй като съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане, което поначало няма определен ден на изпълнение, длъжникът се смята в забава и без покана. Ето защо лихвите следва да бъдат присъдени, така както се претендират от ищците - от деня на деликта – 31.08.2011 г., откогато вземането срещу ответника е станало изискуемо.

Всяка от страните дължи на другата разноски по производството съответна на уважената, респективно тохвърлена част от иска, съгласно празпоредбата на чл. 78 от ГПК, като ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РРС и следващите се разноски по производството.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Н.Г.Н., ЕГН **********,*** на осн. чл. 45 от ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ НА А.Б.А., ЕГН **********,***, СУМАТА 1000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени на 31.08.2011 г. неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до първоначално предявения му размер от 3 000 лв., като НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Н.Г.Н., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА А.Б.А., ЕГН **********,***, за разноски по производството сумата 246,66 лв.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: