Р Е Ш Е Н И Е

Номер 68 28.02.2012 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и втори февруари две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Д.Д.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1758 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.124 от ГПК.

Депозирана е искова молба от А.С.Х. срещу “Е.ОН България Продажби”АД , с която е предявен отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи на ответника сумата 4 424,36 лв. за ел. енергия за периода 19.11.2010 г. – 03.05.2011 г., която е начислена като корекция за минал период и сумата 259,92 лв. по коригирана фактура за периода 19.04.2011 г. – 22.08.2011 г. Сочи, че е получил две съобщения за задължения в горепосочения размер, че не е манипулирал СТИ, че не е ползвал посочените в известието количества, че протокола е съставен без тяхно участие. Сочи, че ОУ имат неравноправен характер, поради което са нищожни.

Ответникът “Е.он България Продажби” в писмения си отговор оспорва иска. Сочи, че ищецът дължи тези суми в съответствие с общите условия, като конкретно сочи чл.37 и 38 от Общите условия. Твърди извършване на проверка, която е констатирала неправомерна манипулация върху СТИ, изразяваща се в последващо целенасочено изменение на характеристиките и параметрите на уреда, който е измервал ел. енергията в дома на ищеца, което отклонение е било потвърдено от Института по метрология. Твърди, че ищецът е бенефициент на констатираното отклонение в точността на измерване и със своето бездействие е извършил нарушение на установени в договора задължения – чл.16 т.6 от ОУ а ДПЕЕЕМ и чл.17 т.2 от ОУ на ДПЕЕ, а сумата е неустойка, изчислена по реда на чл.38 от ОУ на ДПЕЕЕМ и чл.24 от ОУ на ДПЕЕ. Твърди, че абонатът е знаял, че електромерът е бил отварян, знаел, че потребява електроенергия, която не се отчита изцяло от елктромера, не е подал искане до ЕОН за извършване на проверка.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Не се спори между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот в с.****, ул.”*****”, №** който имот е електрифициран, има клиентски номер 1800037806 и ел. енергията се доставя от “Е.онПродажби”АД.

С писмо изх.№806648/26.09.2011 г. ответникът е съобщил на ищеца, че е преизчислил количествата енергия за клиентския номер и е издал фактура на стойност 4 424,36 лв. С второ писмо /без номер/ се съобщава за дължима сума 259,92 лв. остатък за плащане въз основа на коригираща фактура от 30.09.2011 г. Видно от приложената към писмото справка /л.9/ за периода 19.11.2010 г. – 03.05.2011 г. са отчетени 383 квтч. дневна енергия и 158 квтч нощна енергия. При констатирана грешка от -97,81 е отбелязано, че реално потребената ел.енергия е 17 488,58 квтч дневна и 7214,61 квтч нощна ел. енергия. Така разликата от 16 930,70 квтч дневна и 6 984,47 квтч. нощна ел. енергия е начислена допълнително.

В представения протокол за техническа проверка №0340845 е посочено, че на клиентски номер 1800037806 в с.***** на 03.05.2011 г. е извършена проверка и са предприети мерки относно измерването на ел. енергия. Констатирано е, че ведомствената държавна пломба няма, а ведомствената е скъсана и не се чете. Измерена е грешка в отчитането -97,86%. Проверката е извършена от Б. Х. и Г. С. На проверката е присъствала свидетелката Н. А. В показанията си същата съобщава, че не живее на адреса на ищеца и случайно в този ден е била там /помолена от снахата да гледа детето/ и не е присъствала на проверката. Според свид.Х. проверката е била извършена според техните правила- проверявали електромерите по цялата улица, след като установили неточност в един от тях потърсили човек от адреса и пред свид.А. измерили точността. След това отворили капака на клемния блок, демонтирали електромера, свидетелката и служител от кметството подписали протокола, сложили електромера в безшевна торба и по-късно го предали за експертиза.

Според представения констативен протокол №187-10-Ел /09.08.2011 г. от метрологична експертиза на Българския институт по метрология, Регионален отдел Варна, сектор Шумен електромерът отчита по-малко от реално консумираната електроенергия при всички товари. Посочени са различни отклонения при различна стойност на тока.

В обясненията си ищецът признава, че не е падавал заявление за проверка на електромера.

Вещото лице, изготвило съдебно-електротехническа експертиза е депозирало заключение, в което сочи, че СТИ, което е отчитало ел.енергията в дома на ищеца до 03.05.2011 г. е преминало първоначална метрологична проверка за годност в годината на производство 2010 г., преди монтирането му за отчитане на този обект и според ДА МТН подлежи на метрологична проверка на всеки шест години. Следваща проверка е извършена на 04.08.2011 г. в ГД”МИУ”РО Варна. В този констативен протокол е посочено отклонение -97,81%%. Посочена е и причината за отклонението на резултатите –неправомерна намеса в измервателната схема на електромера с цел промяна на точността на измерване – неправомерно поставен мост от припой върху електронната платка между проводниците , идващи от токовия шунт. Количеството ел. енергия, начислена като корекция е технически възможно да бъде доставено на абоната. Същото се равнява на непрекъсната консумация на три електрически печки. Използваното СТИ няма технически възможности, за да се установи от коя дата е извършена тази неправомерна намеса, но в резултат на нея СТИ не отчита цялото количество потребявана ел. енергия.. Точен измерител на грешката в измерването има и тя е -97,81%, което означава, че СТИ отчита само 2,19% от цялото количество потребявана ел. енергия. За така установеното отклонение е спазена методологията по чл.38 ал.3 т.1 от Общите условия при изчисляване на корекцията в сметките. Във връзка с втората от процесните фактури вещото лице е посочило начисленото количество ел. енергия за периода 19.04.2011 г. – 19.09.2011 г. /периода посочен във втората фактура/ и същото е 16 930,70 квтч дневна и 6 984,47 квтч нощна ел. енергия.

Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на “Е.он България Продажби”АД и Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на “Е.оН България Мрежи”АД са публикувани на 30.11.2007 г. във в-к”Дневник”и на същата дата във в-к”Янтра днес”. Изменението на чл.38 от Общите условията на “Е.ОнМрежи”АД , одобрено с решение на ДКЕВР от 06.04.2009 г. е публикувано на 27.04.2009 г. във в-к”Дневник” и във варненски вестник. В този текст на общите условя е посочено, че в случай на неточно измерване на електрическата енергия, установено при проверка по реда на Общите условия “Е.ОН България Мрежи”АД съставя констативен протокол. Същото юридическо лице изчислява и коригира количеството пренесена ел. енергия в случаите на констатирано при тези общи условия неправомерно въздействие върху СТИ. В ал.3 т.1 на чл.38 е посочен и начина на коригиране на количеството при точен измерител на грешката.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск е допустим – ищещът има интерес от неговото предявяване предвид разпоредбата на чл.123 от Закона за енергетиката.

Разгледан по същество, същият е основателен. В случая ответникът, който по този отрицателен установителен иск носи доказателствената тежест, не е установил какво количество ел. енергия е ползвана от абоната, но не е отчетена от СТИ, при което преизчисляването на електрическата енергия за заплащане не е съобразено с действително консумираната ел. енергия. В случая няма доказателства за какъв период от време е имало такова отклонение, поради което прилагането на клаузата, даваща възможност за едностранна корекция на сметките се явява неравноправна по смисъла на чл.143 т.18 от Закона за защита на потребителите и съобразно чл.146 от с.з. е нищожна, тъй като позволява преизчисляването да не е съобразено с действителната консумация. А потребителят, в случая ищецът дължи стойността на месечно доставената, потребена и измерена ел. енергия посредством законно монтиран и сертифициран електромер. В съответствие с разпоредбата на чл.120 ал.1 от Закона за енергетиката СТИ е собственост на електроразпределителното дружество, поради което негово задължение е да осигури правилното и коректното функциониране на средството и отговорността за некоректното измерване на подадената ел. енергия не е на ищците, които нямат нормативно или договорно задължение да стопанисват и полагат грижи за СТИ като вещ, която не е тяхна.

Общите условия, на които се позовава ответника, уреждат случай на обективна отговорност, уговорена в договор, а такава може да се създава само със закон. Клаузата, уреждаща възможността за едностранна корекция на сметки за минал период не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца, доставчика и потребителя, поради което нормата е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.1 и 2 от ЗЗД във вр. с чл.146, ал.1 и чл.143 т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите във вр. с чл.2 ал.2 от Закона за енергетиката. Липсват и твърдения и доказателства за виновни действия или бездействия на ищеца като страна по договора за продажба на електрическа енергия, рефлектирали върху функционирането на средството за търговско измерване и върху точното отчитане на ползваните количества енергия. Коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане.

Според редица решения на ВКС , които имат характер на задължителна практика по смисъла на л.280, ал.1 т.1 от ГПК не съществува законово основание за доставчика на ел. енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период ел. енергия. Такова основание не е предвидено както в Закона за енергетиката от 2003 г., така и в действащата Наредба №6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи. В редица решения / /№189/11.04.2011 г. по т.д.№39/2010 г. / състави на ВКС сочат, че доставчикът не може да обосновава правото си на едностранна корекция с Общите условия, приети от него и обвързващи потребителите, както и че подобни клаузи имат неравноправния характер по смисъла на чл.143 т.6 и т.18 от ЗЗП и са нищожни по силата на чл.146, ал.1 от ЗЗП и чл.26 ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават принципа на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и принципа за защита на интересите на потребителите при търговия с ел.енергия. В решение №79/11.05.2011 г. на ВКС по т.д.№582/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. е посочено, че коригирането на сметките за вече доставена ел.енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговороност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане.

Въпреки че по делото има доказателства за установена при проверката нерегламентирана външна намеса върху измервателното средство, същата е ирелевантна и не поражда право за ответника –доставчик да извърши едностранна промяна на изготвените по-рано сметки за разход на електроенергия през посочения период. Наведените по делото твърдения на ответника, че ищецът като абонат е знаял, че електромерът е бил отварян, че е знаял, че потребява електроенергия, която не се отчита изцяло от електромера не бяха доказани. Ето защо, въпреки че безспорно се установи, че не е подавано заявление с искане за проверка, то съдът не може да направи извод за виновни действия или бездействия на ищеца, които да са рефлектирали върху функционирането на средството за търговско измерване и върху точното отчитане на ползваните количества енергия.

Начисляването на сума като корекция на сметки за минал период е в противоречие и с чл.13 на Директива 2006/32/ЕО от 05.04.2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги, изискващ сметките да се изготвят въз основа на реалното енергийно потребление и информацията да е представена по ясен и разбираем начин.

По отношение на сумата, посочена във второто писмо до ищеца ответникът не депозира никакви доказателства за нейната дължимост въпреки изричното указание на съда в доклада в с.з. на 18.01.2012 г. Според заключението на вещото лице за периода посочен във фактурата начислената дневна и нощна ел. енергия е същата като посочената в справката за периода 19.11.2010 г. – 03.05.2011 г.

Направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото е неоснователно. При цена на иска от 1 986,95 лв. минималното възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2 т.2 от Наредба №1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 421 лв., а това по пар.2 от Допълнителните разпоредби е три пъти по-голямо, респ. 1263 лв. Заплатеното от ищеца възнаграждение по настоящото дело е 700 лв., следователно същото е над минималния размер, но не надхвърля регламентирания в пар.2 на ДР праг, под който съдът не следва да намаля присъденото възнаграждение.

На основание чл.78 от ГПК ответникът дължи на ищеца заплащане на сумата 700 лв. разноски по делото.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.С.Х., ЕГН ********** *** не дължи на “Е.он България Продажби”АД, ЕИК 103533691, гр.Варна, бул. Владислав Варненчик, Бизнес парк Варна, сграда №6 сумата 4 424,36 лв. по фактура №0145630346/26.09.2011 г., начислена за консумирана ел. енергия за периода 19.11.2010 г. – 03.05.2011 г. и сумата 259,92 лв., неплатен остатък по коригирана фактура №0145631243/30.09.2011 г.

ОСЪЖДА “Е.он България Продажби”АД, ЕИК 103533691, гр.Варна, бул. Владислав Варненчик, Варна Тауърс Г ДА ЗАПЛАТИ на А.С.Х., ЕГН ********** *** сумата 700 лв. /седемстотин лева / за направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: