В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд състав

На шестнадесети февруари две хиляди и дванадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: Константин Косев

секретар П.Т.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1759 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.200 от КТ.

Депозирана е искова молба от П.П.С., Б.Й.Г. и Т.Й.Т., които твърдят, че са наследници на починалия Й Г.С.– първата като негова съпруга, а вторият и третата като негови деца, срещу “ЧИНАР 05” – ЕООД гр. Кубрат за заплащане на първата ищца сума от 50000 лв , а за втория и третия ищец от по 40 000 лв, като обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ от смъртта на починалия им наследодател. Твърди се, че наследодателят на ищците е починал в резултат на трудова злополука, изпълнявайки трудовоправните си задължения по договор с ответната страна – паднал в крайпътна канавка, обслужвайки поверения му товарен автомобил, като вследствие на получените при падането увреждания починал. Претендира се и законната лихва от датата на смъртта на пострадалия. В съдебното заседание ищците поддържат исковете си.

Ответната страна “ЧИНАР 05” – ЕООД гр. Кубрат в отговора си оспорва исковете, като твърди недоказаност на обстоятелствато, че наследодателят на ищците е починал вследствие на трудова злополука, недоказаност на причинната връзка между твърдяния инцидент и смъртта му. Счита се, че искът е преждевременно заведен понеже ищците имали право на застрахователно обезщетение и следвало първо да претендират за такова. Поддържа становището си и в съдебно заседание.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищците са наследници – съпруга и деца на починалия Й. Г.С., което се установява от приложения препис от удостоверение за наследници /. Наследодателят на ищците е работил по трудово правоотношение с “ЧИНАР 05” – ЕООД гр. Кубрат с длъжност “шьофор на лекотоварен автомобил” – трудовият договор не е приложен, но обстоятелството не е спорно и е видно и от декларацията за самата трудова злополука, подадена от самия работодател, където е посочена длъжността и дата на постъпване в предприятието -13.08.2010г. На 11.03.2011г. до с. Б., общ. С., докато обслужвал поверения му автомобил, при което се качил на каросерията му, пострадалият паднал от там в крайпътна канавка с циментова облицовка при което ударил главата си, като изгубил съзнание. Намиращите се там негови колеги повикали спешно медицинска помощ, но въпреки проведеното лечение на 18.03.2011г. пострадалият починал. С разпореждане №8/01.04.2011 г. на РУ”СО” гр.Разград декларираната злополука от осигурителя “ЧИНАР 05” – ЕООД гр. Кубрат, станала с Й. Г.С. е приета за трудова по смисъла на чл.55 ал.1 от КСО. В разпореждането се сочи, че ...“при обслужване на поверения му товарен автомобил, пострадалият пада в крайпътна канавка с циментова облицовка, при което получава тежка черепно мозъчна травма, довела до смърт.”. Разпитаните свидетели, колеги на пострадалия, които били на мястото на инцидента не са видели самия факт на падането на пострадалия от товарния автомобил – видели го вече лежащ в канавката. Въпреки това е несъмнено, че пострадалият е паднал от автомобила си в канавката- друга логика в случая просто няма – непосредствено преди това е видян на каросерията на автомобила.

По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, която въз основа на писмените данни относно лечението и аутопсията на починалата дава заключение, че в резултат на инцидента пострадалият е получил тежка черепномозъчна травма с контузия на главата в тилната й част, двустранни субдурални хематоми /кръвоизливи-хематоми под твърдата мозъчна обвивка/ в тилната част, контузия на мозъчния ствол. Още в деня на инцидента е извършена операция на пострадалия, но въпреки приложеното оперативно и медикаментозно лечение се развили двустранна бронхопневмония и дихателна недостатъчност, довели до смъртта на пострадалия. Описаните травматични увреждания отговарят да са получени по начин както се съобщава – падане от височина и удар в тилната част на главата. Както уточнява вещото лице в съдебното заседание, при настъпилата контузия на мозчния ствол протеклият процес на усложнение и последвалата смърт на пострадалия са били неизбежни.

Разпитани са свидетелите Г. Д., Д. Д. и Т. П., познати на семейството на пострадалия, които сочат, че между пострадалия и членовете на семейството им царяли чудесни отношения – семейството било чудесно. Ищците изживяли много тежко инцидента и последвалата смърт на своя съпруг и баща, като дори здравословното състояние на съпругата на починалия се било влошило.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Исковете за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди са частично основателни и доказани. В случая са налице и трите предпоставки на чл.200 от Кодекса на труда за възникване на имуществената отговорност на работодателя - трудова злополука, настъпила смърт, респ. болки и страдания за близките на починалия и причинна връзка между тях. На 11.03.2011 г. наследодателят на ищците е претърпял трудова злополука, тъй като през време на работа - през работно време при изпълнение на служебните си задължения и именно в резултат на това изпълнение е получил внезапно - травматично увреждане на здравето. В резултат на така причиненото травматично увреждане е настъпила смърт и в резултат на смъртта близките на починалия са преживели болки и страдания, като между последните и злополуката съществува пряка причинно-следствена връзка. Следователно на осн. чл.200 от КТ ответникът дължи обезщетение на ищците за неимуществени вреди. Отговорността на работодателя е обективна – не необходимо доказването на виновно поведение за да бъде ангажирана. В случая няма данни за проявена от починалия груба небрежност които да обуславят намаляване на обезщетението. Небрежността е проява на невнимание, невземане на съответни мерки, лекомислено несъобразяване с определени обстоятелства, доколкото работникът е могъл и е бил длъжен да предвиди последиците от поведението си или макар и да ги е предвиждал се е надявал да ги предотврати. Само тази последна хипотеза, т.е. проява на груба небрежност от страна на работника обуславя прилагането на чл.201 ал.2 от КТ. В случая обаче няма данни от които да се заключи, че пострадалият е проявил такава небрежност – в случая той е обслужвал повереното му превозно средство, както без съмнение многократно е правил и в предходни случаи и както очевидно принципно се действа в такива случаи. Наистина конкретната причина поради която пострадалият е паднал от автомобила си не се изяснява – дали се е подхлъзнал, дали е изгубил равновесие и т.н. Но все пак няма данни от които да се заключи, че пострадалият е проявил такова именно невнимание, което да може да се определи като груба небрежност – че е направил нещо при което непременно е съзнавал, че може да настъпят нежелани обстоятелства, които да е мислил да предотврати. Проявата на вина от пострадалия /изразяваща се в конкретно субективно отношение/ и наличието на връзка между това виновно поведение и вредоносния резултат са факти, които следва да се докажат от позоваващата се на тях страна. Доказва се категорично, че при изпълнение на трудовите си задължения пострадалият е паднал и така са причинени уврежданията му, причинили неговата смърт /както установява и експертизата/, а за други обстоятелства /освен за претърпяните от тях страдания/ претендиращите обезщетение не носят доказателствена тежест.

Колкото до доводите на ответната страна, че следвало първо ищците да претендират застрахователно обезщетение, което след това евентуално следва да се приспадне от размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, то съдът ги намира за неоснователни. Такава поредност която да задължава ищците първо да потърсят застрахователни обезщетения няма. По делото няма доказателства, че на ищците е плащано такова обезщетение, а това е факт на който ответникът се позовава и е следвало да наведе доказателства ако твърди че е така. В тази насока ответната страна само изтъква предположения, но конкретни доказателствени искания не са направени.

Преценявайки причинените на ищците неимуществени вреди в резултат на злополуката, включително възрастта на починалия, задружността на семейството и добрите отношения със децата му, тежките емоционални последици от загубата на морална подкрепа и опора за децата и другар в живота за преживелия съпруг, съдът счита, че ответникът следва да заплати обезщетение в размер на по 22 000 лв. за сина и дъщерята на починалия /за всеки един от тях/ и 28 000 лв. за преживелия съпруг.

В останалата част исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани като прекомерни с оглед на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

Така определената сума следва да бъде присъдена на ищците със законната лихва от датата на увреждането, а именно датата на смъртта на пострадалия / 18.03.2011 г./, както и самите ищци претендират, до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът следва да заплати по сметка на РРС държавна такса върху уважената част от исковете, а именно 2 880 лв, както и за разноски сумата от 72 /съразмерна на уважената част от иска част от възнаграждението на вещото лице/.

Ответникът следва да заплати на ищците сумата от 1495,26 лв за разноски съразмерно на уважената част от иска.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА “ЧИНАР 05” – ЕООД гр. Кубрат *****, адрес гр. Кубрат, ул. ****, бл. ****, вх.**, ап.*** ДА ЗАПЛАТИ на П.П.С. ЕГН ********** *** сумата 28 000 лв. /двадесет и осем хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на смъртта на нейния съпруг Й.Г.С., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.03.2011 г. до окончателното плащане и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до първоначално предявения размер от 50 000 лв. като неоснователен и недоказан в тази част.

ОСЪЖДА “ЧИНАР 05” – ЕООД гр. Кубрат ЕИК**** адрес гр. Кубрат, ул. ****, бл. ***, вх.**, ап.** ДА ЗАПЛАТИ на Б.Й.Г. ЕГН ********** *** сумата 22 000 лв. /двадесет и две хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на смъртта на неговия баща Й. Г.С. , ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.03.2011 г. до окончателното плащане и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до първоначално предявения размер от 40 000 лв. като неоснователен и недоказан в тази част.

ОСЪЖДА “ЧИНАР 05” – ЕООД гр. Кубрат ЕИК**** адрес гр. Кубрат, ул. ****, бл. ****, вх.**, ап.** ДА ЗАПЛАТИ на Т.Й.Т. ЕГН ********** *** сумата 22 000 лв. /двадесет и две хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на смъртта на нейния баща Й. Г.С. , ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.03.2011 г. до окончателното плащане и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до първоначално предявения размер от 40 000 лв. като неоснователен и недоказан в тази част.

ОСЪЖДА “ЧИНАР 05” – ЕООД гр. Кубрат ЕИК****, адрес гр. Кубрат, ул. ****, бл. ***, вх.**, ап.** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС сумата от 2880 лв за държавна такса върху уважената част от исковете и сумата от 72 лв за деловодни разноски.

ОСЪЖДА “ЧИНАР 05” – ЕООД гр. Кубрат ЕИК***** адрес гр. Кубрат, ул. ****, бл. ****, вх.***, ап.*** ДА ЗАПЛАТИ на П.П.С. ЕГН ********** ***, Б.Й.Г. ЕГН ********** *** и на Т.Й.Т. ЕГН ********** *** сумата от 1495,26 лв за разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: