№6 08.02.2012г. град Разград
Разградският районен съд
на тринадесети януари две хиляди и дванадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ЧОЛАКОВА
Секретар: Ж.Р.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията анд №1028 по описа за 2011г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от И.М.К. *** срещу Наказателно
постановление № 25 – 2501391 от 17.10.2011г. на Директора на Дирекция “Инспекция
по труда” – гр. Търговище, с което на жалбоподателя в качеството на работодател
е наложено наказание глоба в размер на 1600 лв на основание чл.416, ал.5 във
вр. с чл.414, ал.1 от КТ за нарушение на чл.1 ал.2 от КТ. Излагат се доводи за
незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.
В съдебното заседание на РРС жалбата се поддържа от жалбоподателя и от
процесуалния му представител по изложените в нея съображения, а именно, че не е
имало трудово правоотношения между жалбоподателят и лицето, неправилна
квалификация на извършеното деяние и нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1
т.5 и 6 от ЗАНН. Представени са и писмени бележки.
Ответната страна Дирекция “Инспекция по труда”, чрез представителя си
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено.
За РРП не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира
следното:
Като подадена в срок от надлежна страна
и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
На 07.09.2011г. около 19ч. е извършена проверка от проверяващи към Дирекция
“Инспекция по труда” - Търговище, в една от сградите на втори
стопански двор в гр.Цар Калоян, стопанисван от жалбоподателя във връзка със станала
злополука с работничка в хале за сушене не тютюн. При проверката било
констатирано, че в обекта работели няколко жени, от които били снети обяснения.
Установено било, че А. М. Р. е окачвала тютюн на опънати в сградата телове.
Същата работела от м. март 2011г., което посочила и в саморъчно написаното
обяснения на 8 часов работен ден. За положения труд от нея, получава по 1,50лв
на час. Бил представен граждански договор от 06.03.2011г. между нея и
жалбоподателя.
С оглед констатациите от проверката е съставен и акт за установяване на административно
нарушение №25-2501391 от 27.09.2011г., в който са отразени изложените
обстоятелства и е посочено, че с деянието си жалбоподателят е нарушил чл.1 ал.2
от КТ. Въз основа на този акт е издадено
обжалваното наказателно постановление на Директора на Дирекция “Инспекция
по труда” – гр. Търговище, в което са отразени същите обстоатлества, с което на
жалбоподателя в качеството му на работодател, е наложено наказание глоба в
размер на 1600 лв., на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от КТ, за
нарушението на чл.1 ал.2 от КТ, тъй като лицето е осъществявало трудова дейност
характерна за длъжността «тютюнопроизводител», възложена и от жалбоподателя,
без отношенията между нея и работодателя, възникнали по повод предоставяне на
работната и сила да са уредени като трудови.
В съдебното заседание е разпитана св. М.И. - актосъставител, която
потвърждава обстоятелствата описани в акта и НП. Сочи, че при проверка в обекта,
стопанисван от жалбоподателя, е работило лицето А. Р., което установила от
нейните обяснения и на другите присъстващи лица. Р. обяснила, че работи от 8ч
до 17часа с почивка на обяд, както извършвала него ден работа по окачване на тютюн в халето. За
положения от нея труд, получавала периодично възнаглаждение за отработените часове
по 1,50лв на час, а при по-сложни операции и по 1,80лв на час. Същата
осъществявала дейност от месец март 2011г., като дейността започвала със
засаждането, разсад, окопаване и окачване за сушене на тютюна. Жалбоподателят
определял мястото на работа. Бил представен от жалбоподателя граждански договор
с лицето от 06.03.2011г., в който било записано, че лицето ще обработва 10 дка
тютюн, а организацията, материалите се осигурявали от жалбоподателя.
По делото са разпитани като свидетели
А. М. Р. и М. Ш. Д.. Същите участвали в засяването, обработтката, брането и
окачването на тютюн, за което били организирани от жалбоподателя и неговата
звеноводка. Работата започвала от пролетта, като няколко дни засявали тютюна,
след това няколко дни го окопавали, през месец август го беряли и през месец
септември го окачвали в халето за сушене. През дните, които работели започвали работа
от 8ч до 17ч. На час заплащането било по 1,50лв. Нямали лична уговорка с
жалбоподателя кой точно да работи, а по желание се включвали във всяка една от
дейностите по производството на тютюн. Процесния ден двете свидетелки окачвали
набрания тютюн в сградата на телове за сушене. Тогава се случила и трагичния
инциденет с тяхната съселянка Ф., която извършвала същата дейност в сградата.
В с.з. са приложени освен доказателствените материали по
административнонаказателната преписка, а също така и заверени преписи от протоколи за разпит на четири свидетели от
водено ДП 653/2011г. по описа на РУП гр.Разград.
Предвид събраните по сделото доказателства, съдът намира, че фактите са
били такива, каквито са описани в акта и НП.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:
При съставянето на акта и издаването
на НП са спазени процедурните правила визирани в ЗАНН–същите са издадени от
компетентни органи и по предвидения от закона ред и форма.
Съдът намира, за неоснователно възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя за неспазване на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН.
Деянието в НП е описано ясно и съдържа обстоятелства, които се подвеждат под
нормата на чл.1 ал.2 от КТ.
В разглеждания случай от данните по делото се налага извода, че св.Р., в деня на
проверката, е престирала в полза на жалбоподателя своята работна сила. Анализът
на събраните доказателства води единствено до този извод, а именно, че
отношенията между същия и лицето са
трудови, а не граждански. С тях е уговорена престация на работна сила /а не на
резултат/ срещу определено възнаграждение за конкретния период, определено е работно време, работно място
– определено от жалбоподателя според спецификата на съответната дейност, като
през пролетта в земеделските площи стопанисвани от него, а след това и в
наетата от него сграда, където е бил окачван тютюна за сушене. Налице са
белезите на трудово, а не на гражданско облигационно отношение между страните,
поради което представения граждански договор, не оборва този извод на съда.
Престацията на труд е предмет на трудово правоотношение, а разпоредбата на чл.1
ал.2 от КТ, задължава отношенита по повод предоставяне на работна сила, да се
уреждат само като трудови. В случая работодателят не е изпълнил това си
задължение, тъй като отношенията с работника на са били уредени до деня на
проверката в трудов договор. Неоснователен е довода на представителя на жалбоподателя,
че правоотношенията между тях не са трудови, тъй като в такъв случай следвало
да бъдат лични съгласно чл.8 ал.2 от КТ, а св. Д. е можела да бъде замествана
от свои близки. От данните по делото се установява, че същата е работела лично и
не е била замествата от някой друг. В конкретния случай е налице престиране на
труд, а не е уговорена изработка. Дори и временния характер на изпълняваната
работа не може да се счита, за наличие на някакво друго – гражданско, а не
трудово правотношение, тъй като съгласно разпоредбата на чл.68 ал.1 от КТ,
трудовия договор може да бъде за определен срок, а съгл. чл.68 ал.3 от КТ
такива са договорите за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни
дейности. Неоснователен е и довода на представителя на жалбоподателя, че не
било издадено постановление по реда на чл.405а от КТ от контролния орган, което
предхождало налагането на санкция по чл.1 ал.2 от КТ. Съдът намира, че двете
производства са независими едно от друго, като НП се предхожда от АУАН, а не от
постановление по чл.405а от КТ и не е в зависимост от издаване на такъв акт. При
така описаното нарушение, деянието на жалбоподателя съставлява такова относно
изискванията за оформянето на правоотношения по предоставяне на работна сила, а
не като неспазване на изискванията на формата на трудовия договор. Поради което
не е нарушен чл.62 ал.1 от КТ, в какъвто смисъл е довода на представителя на
жалбоподателя, а обстоятелствата изложени в акта и НП се субсумират под нормата
на чл.1 ал.2 от КТ.
Съдът намира, че относно размера на наложената санкция не са изложени
мотиви от наказващия орган, защо приема, че следва да е над законовия минимум.
Поради това, че няма данни за други нарушения или доказателства, за по-висока
степен на обществена опасност на дееца, настоящия състав намира, че наказанието
следва да бъде в минимален размер, а именно глоба от 1500 лв, поради което НП
следва да бъде изменено.
Поради изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №25 –2501391 от 17.10.2011г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Търговище, с което на И.М.К. в качеството на работодател, е
наложено наказание глоба в размер на 1600 лв на основание чл.416, ал.5 във вр.
с чл.414, ал.1 от КТ за нарушение на чл.1 ал.2 от КТ, като намалява размера на
наложената глоба на 1500лв.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: