№30 08.02.2012г. град Разград
Разградският районен съд
на тридесет и първи януари две хиляди и дванадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ЧОЛАКОВА
Секретар: Г.М.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията анд №1073 по описа за 2011г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “****” ООД гр.*** представлявано от управителя, против НП №11-10773 от 20.09.2011г.,
на зам. директор при ТД на НАП-Варна, с което жалбоподателя, е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на по 500лв, за нарушение на чл.25 ал.1
от Наредба №Н-18/13.12.2006 на Министъра на финансите, на основание чл.185 ал.1
от ЗДДС.
В съдебното заседание на РРС, жалбоподателят не се явява не изпраща
представител. Приложено е писмено становище от представителя на наказаното
лице, в което излага доводи за незаконосъобразност на процесното НП, поради
вина на физическото лице извършило продажбата, както и наличие на
предпоставките на чл.28 от ЗАНН.
Представителят на наказващия орган ТД на НАП – Варна офис-Разград, изразява
становище за неоснователност на жалбата.
За РРП не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира
следното:
Като подадена в срок от надлежна
страна и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата се явява основателна.
С обжалваното Наказателно постановление
№11-10773 от 20.09.2011г. на зам. директора
на ТД на НАП гр.Варна, на жалбоподателя за нарушение на чл. 25 ал.1 във от
Наредба №Н-18/13.12.2006 и чл.118 от ЗДДС, на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на по 500лв. Същото
наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение №36267 от 11.04.2011г., съставен на жалбоподателя, от инспектор по приходите при Териториална дирекция на НАП гр.Варна. Констатираните
с акта обстоятелства са отразени в НП по
следния начин: «На 18.03.2011г. при извършена проверка на търговски обект по смисъла на ал.1 т.41 от ДР на ЗДДС-кулинарен
магазин «******» находящ
се в гр.****, на
бул.»****» №*** стапанисван
от «*******» ООД, се установило, в 10,41ч при извършена покупка
от клиент.. на 1бр. вафла на стойност 0,30лв. не е издадена фискален касов бон
от въведения в експлоатация в обекта 2бр. ЕКАФП с №№... Заплатено е в брой.
Плащането е прието от Л. Р. М. С оглед така установената фактическа
обстановка администартивнонаказващия орган приема от правна страна, че са
нарушени разпоредбите на чл.25 ал.1 във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 на Министъра на финансите. »
По изложените обстоятелства в акта и НП не се спори, като съдът намира
посочената фактическа обстановка за безспорно установена. Същата се доказва от
събраните по делото писмени доказателства приложени към административнонаказателната
преписка и в с.з.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като е неосноатлено
възражението от представителя на наказаното лице в писменото становище, че
наказващия орган не е бил компетентен да налага наказания по ЗДДС. От
приложената по делото Заповед № ЗЦУ-28/06.01.2010г. зам директорите на ТД на
НАП са упълномощени да издаван НП за нарушения на чл.185 от ЗДДС.
Съдът намира обаче, че в хода на административнонаказателното производство
за допуснати процесуални нарушения, органичаващи правото на защита на
наказаното лице, извън посочените в становището, а именно:
Процесния АУАН е съставен срещу «*****» ООД гр.****, ул. «****» №***, представлявано
от С. Т. Д. Същият обаче е подписан и връчен на Д. С. Д., като в акта е отбалязано, че същият е упълномощено
лице. От приложеното по делото пълномощно е видно, че физическото лице: «С. Т. Д. с адрес в гр.***..., упълномощава
Д. С. Д. да я представлява
пред органите на НАП... да подписва от нейно име АУАН и НП». Т.е. лицето което е
подписало и получило акта не е било упълномощено от ЮЛ - «*****» ООД гр.****, срещу което е
съставен същият и съответно е било издадено процесното НП. Д. Д. не е имал
представителна власт в случая по отношение на ЮЛ, което е наказано, а по
отношение на физическо лице. Същият е следвало да бъде упълномощен от С. Д., но в качеството
и на представляващ «******» ООД гр.***** - лицето срещу
което е съставен акта и издадено процесното НП. Настоящият състав намира, че в
случая са нарушена императивни разпоредби, а именно чл.40 и чл.43 от ЗАНН,
относно съставянето на акта и връчването му на нарушителя, което от своя страна
влече и неспазване на разпоредбата на чл.44 ал.1 от ЗАНН и лишаването на
наказаното лице от възможност да възрази в 3-дневен срок от връчването на акта.
По този начин е нарушено правото на
защита на наказаното лице, да се запознае с обема на административното
обвинение, което е отразено в съставения акт, с който се поставя началото на
административнонаказателното производство
На следващо място съдът намира, че дори и да не е налице горното нарушение
в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, за което неприложение,
наказващия орган не е изложил мотиви в НП.
Разпоредбата на чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г на МФ, предвижда задължение
на търговеца да издаде касова бележка за извършена продажба или услуга,
независимо от документирането на същата с издаден първичен счетоводен документ.
В процесния случай е установено «неиздаване на фискална бележка за извършена
продажба», което е административното нарушение по смисъла на чл.25 ал.1 от
Наредба №Н-18/2006г на МФ. Деянието е формално и съставът е осъществен със
самото бездействие от страна на лицето. В конкретния случай обаче при преценка
за наличие на обстоятелствата по чл.93 т.9 от НК, извършеното деяние с
оглед незначителността на вредните
последици – покупката, за която не е издадена касова бележка е на стойност
0,30лв, тази сума не би се отразила на оборота и евентуално укриване на данъци
от наказаното лице като неотчетена продажба, наличието и на други смекчаващи
обстоятелества – деянието е извършено за първи път, няма данни за други
нарушения от страна на търговеца, поради което същото представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на такова нарушение. Поради което съдът
намира, че наказващия орган не е следвало да издава процесното НП, а да приложи
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Поради изложените съображения, съдът намира, че НП като противоречащо на
закона следва да бъде отменено.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №11-10773 от 20.09.2011г. на зам. директор
при ТД на НАП-Варна, с което на
“******” ООД гр. **** за нарушение
на чл.25 ал.1 във вр. с от Наредба №Н-18/13.12.2006 и чл.118 от ЗДДС, на
основание чл.185 ал.1 от ЗДДС, е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на по 500лв.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: