РЕШЕНИЕ

 

№32                                       23.02.2012г.                            град Разград

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският районен съд 

на тридесет и първи януари                                            две хиляди и дванадесета година

в публичното заседание  в следния състав:

                                                            

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

Секретар: Г.М.

Прокурор: 

Като разгледа докладваното от съдията анд №1089 по описа за 2011г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от “Млин-97” АД гр.Р., против НП №10844 от 21.09.2011г., на зам. директор при ТД на НАП-Варна, с което жалбоподателя, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на по 500лв, за нарушение на чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006, на основание чл.185 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС. В същата излага доводи за маловажност на случая и допуснати процесуални нарушения в административнонаказателното производство.

В съдебното заседание на РРС, жалбоподателят не изпраща представител.

Представителят на наказващия орган ТД на НАП – Варна офис-Разград, изразява становище за неоснователност на жалбата.

За РРП не се явява представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:

Като подадена в срок  от надлежна страна  и срещу  акт, подлежащ на съдебно  обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява основателна.

С обжалваното Наказателно  постановление  10844 от 21.09.2011г. на зам. директора на ТД на НАП гр.Варна, на жалбоподателя за нарушение на чл. 25 ал.1 във от Наредба №Н-18/13.12.2006, на основание чл.185 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на по 500лв. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №27325 от 24.06.2011г., съставен на жалбоподателя,  от инспектор по приходите  при Териториална дирекция на НАП гр.Варна. Констатираните с акта обстоятелства са отразени в  НП по следния начин: «На 22.06.2011г. в 18,30ч при извършена проверка на търговски  обект по смисъла на ал.1 т.41 от ДР на ЗДДС-кафе аператив «Корнер клуб» в гр.Р., на бул.»****» №** стапанисван от «Млин-97» АД,  е установено, че в качеството си на задължено лице по смисъла на чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства издадена от МФ, не е издал фискална касова бележка за всяка извършена в обекта продажба, за която плащането не е извършено по банков път. По време на проверката е извършена контролна покупка на кафе и минерална вода на стойност 2,30лв. Парите са приети в брой и за покупката не е издаден фискален бон от ЕКАФП»

По изложените обстоятелства не се спори, като съдът намира посочената фактическа обстановка за безспорно установена. Същата се доказва от събраните по делото писмени доказателства към административнонаказателната преписка.

Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, по предвидения в закона ред и форма.

При издаването на НП съдът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Разпоредбата на чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г на МФ посочена за нарушена, предвижда задължение на търговеца да издаде касова бележка за извършена продажба или услуга, независимо от документирането на същата с издаден първичен счетоводен документ. В процесния случай е установено «не издаване на фискална бележка за извършена продажба» както в акта така и в НП, което е административното нарушение по смисъла на чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г на МФ и за което деяние приложимата санкционна норма е тази на чл.185 ал.1от ЗДДС – лице, което не издаде фискална касова бележка, се наказва с имуществена санкция за ЮЛ и ЕТ в размер от 500 до 2000лв. В НП обаче е посочена санкционната разпоредба на чл.185 ал.2 от ЗДДС, касаеща нарушение на реда и начина за одобряване на типа регистриране или въвеждане/извеждане във/от експлоатация, или отчитане или сервизно обслужване на фискалните устройства или не изпълнение изискванията за дистанционна връзка с НАП, предвиждаща съответната санкция за ФЛ и ЮЛ, а когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат сакциите по ал.1. Т.е. състава на нарушението, за което се отнася разпоредбата на чл.185 ал.2 от ЗДДС, е различен от посочения в акта и НП. В действителност разпоредбата на чл.185 ал.2 от ЗДДС в НП е отразена във връзка с ал.1, която е съответната на описаното нарушение санкционна норма. Това обстоятелство обаче според настоящия състав, а именно посочване на разпоредбата на чл.185 ал.2 от ЗДДС в НП, неотразена в акта и несъответна на описаните фактически обстоятелства в НП  като санкционна норма, освен че представлява нарушение на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН относно посочване на законовата разпоредба, която е била нарушена, е такова, че е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя да разбере, защо е наказан на основание на тази разпоредба,  която е несъответна на състава на нарушение, чиито признаци са отразени в акта и НП.

На следващо място дори и да не е е налице посоченото нарушение, съдът намира, че наказващият орган е следвало да обсъди приложението на чл.28 от ЗАНН. Преценката за маловажност на случая следва да се прави на база на фактическите данни за всеки конкретен случай. Вярно е че деянието е формално и от него не следват вреди. Стойността на покупката на стоки, за която не е издадена касова бележка обаче е в изключително нисък размер, което не би се отразило на отчетените продажби и дължимите данъци и евентуално  да води до укриване на данъци от наказаното лице. Причина за извършване на деянието в случая би могло да се приеме като незачитане на установения правов ред – изискването за издаване на касова бележка за всяка продажба. От този пропуск на нарушителя не  може да се презумира стремеж  към незаконно обогатяване чрез избягване на финансови задължения. Деянието явно е извършено за първи път, няма данни за други нарушения от страна на търговеца на данъчното законодателство, поради което  деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи  на такова нарушение. Преценката за маловажност следва да се прави на база на всички данни – вид на нарушението, начин на извършване, мотиви, вредоносни последици, степен на обществена опасност на деянието и дееца. Поради което съдът намира, че наказващия орган не е следвало да издава процесното НП, поради малозначителност на деянието, а е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Поради изложените съображения, съдът намира, че НП като противоречащо на закона следва да бъде отменено.

Воден от горното съдът

 

 

                                                       Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление  10844  от 21.09.2011г. на зам. директор при ТД на НАП-Варна, с което на  “Млин-97” АД гр. Р. за нарушение на чл.25 ал.1 във вр. с от Наредба №Н-18/13.12.2006, на основание чл.185 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на по 500лв

Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                    Районен съдия: