№ 45 16.02.2012г. град Разград
Разградският районен съд
на трети февруари две хиляди и дванадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА
Секретар: В.Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията анд №1112 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от «*******» ** гр.*********, представлявано от изпълнителния
директор, срещу Наказателно постановление №25-2501347/21.11.2011г. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда”–гр. Търговище, с което на жалбоподателя в качеството му на
работодател е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лв на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от КТ, за нарушение на чл.128, т.2 във вр. с чл.245 ал.1 от КТ. В жалбата се
изтъкват основания за незаконосъобразност на наказателното постановление и се
моли същото да бъде отменено.
В съдебното заседание на РРС за жалбоподателят не се явява представител
Ответната страна, чрез процесуалния си представител, изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде
потвърдено.
За РРП не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира
следното:
Като подадена в срок от надлежна страна
и срещу акт, подлежащ на
съдебно обжалване, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна, но не по изложените в нея съображения.
С Наказателно постановление №25-2501374/21.11.2011г. на Директора на
Дирекция “ Инспекция по труда”–гр. Търговище на жалбоподателя, в качеството му
на работодател е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лв, на осн. чл.416, ал.5 от КТ във вр. с чл.414, ал.1 от КТ за нарушение на чл.128, т.2 във вр. с чл.245 ал.1 от КТ. Наказателното
постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение №25-2501374 от 26.10.2011г.,
съставен на обжалващото дружество от гл. инспектор при Д «ИТ» -
Търговище в резултат от извършена проверка, като в акта от фактическа страна е
отразено следното: «При проверка на 26.10.2011г. в ДИТ Търговище отдел
гр.Разград, бе констатирано, че «****» АД в качеството си на работодател не е
изплатило трудовото възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово
възнаграждение, но не по-малко от
минималната заплата за страната на наетото лице К. К. Г. за месец юли 2011г.» В АУАН е прието, че жалбоподателят
е нарушил разпоредбата на чл.245 ал.1 от КТ. В Наказателното постановление
нарушението е описано по сходен начин, като са отразени и нови обстоятлества, а
именно, че не е изплатено начисленото възнаграждение в размер на 424,23лв за
извършената работа от това лице, което е следвало да стане до 25-то число на
месеца следващ този, през който е положен труда. На 11.11.2011г. работодателят
е отстранил нарушението, като е внесъл в полза на К. К. Г. сумата от 848,86лв представляваща трудово възнаграждение
за месец юни и юли 2011г. Нарушението е квалифицирано в НП като такова по
чл.128 т.2 във вр. с чл.245 ал.1 от КТ.
Като свидетел по делото е разпитан
служителят при Д «ИТ»-Търговище К.Ж.К. - актосъставител, който установява, че при извършена от
него проверка по повод на жалби от работници в дружеството за неизплатени
работни заплати, на 26.10.2011г. извършил проверка в отдел Разград към ДИТ
гр.Търговище. Представени му били от упълномощено лице от жалбоподателя
документи, като констатирал, че не са били изплатени трудовите възнаграждения
на някои лица, сред тях и К. Г. за месеците юни, юли и август 2011г. Това установил от
представени справки извлечения от ведомости на дружеството. Съставил процесния
АУАН, за това, че на това лице не било изплатено възнаграждение за месец юни
2011г. в размер на 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не
по-малко от минималната работна заплата за страна. През месец ноември 2011г. установил,
че дължимото възнаграждение било изплатено на това лице.
По делото
не се оспорва фактическата обстановка. Не е спорен въпросът, че действително не
е изплатено възнаграждението на лицето за посочения месец, поради което съдът
намира фактическата обстановка за установено, с оглед и събраните по делото
доказателства – писмените доказателства по административно-наказателната
преписка и показанията на разпитания свидетел.
Изложените
фактически обстоятелства, обуславят от правна страна следното:
АУАН и НП са съставени от компетентни лица, в предвидената от закона форма.
Съдът намира обаче, че в хода на административнонаказателното производство
са допуснати съществени процесуални нарушения довели до ограничаване правото на
защита на наказаното лице.
На първо място нито в акта, нито в
НП, е посочено мястото на извършване на
деянието. Отразено е само мястото на извършване на проверката, а именно отдел
гр. Разград на ДИТ гр.Търговище. Нормата на чл.128 т.2 от КТ посочена в НП,
въвежда оща задължимост за плащане от работодателя на уговореното трудово
възнаграждение, за предоставената му работна сила на работника. Съгласно
разпоредбата на чл.270 ал.1 от КТ, трудовото възнаграждение се изплаща в
предприятието, където се извършва работата – цех и пр. на дружеството
работодател. Това обстоятелство обаче не е отразено нито от актосъставителя,
нито от наказващия орган, а именно къде е предприятието /дали е в гр.Разград/
на дружеството, тъй като същото е със седалище в гр.Горна Оряховица. Не е
отразено наетите лица къде са полагали труд и са извършвали дейност в полза на
работодателя. Съдът не може да изведе своите правни изводи, без да е отразено
това съставомерно и императивно обстоятелство, поради което намира, че са
нарушени и разпоредбите на чл.42 т.3 пр.2 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Освен това, мястото на извършване на
деянието е от значение за компетентността на наказващия орган. В конкретния
случай не може да се прецени дали това би следвало да бъде ДИТ гр.Търговище или
ДИТ в друг район съобразно седалището на наказаното дружество, след като не е
отразено къде е извършено деянието. На следващо място, датата или времето на
извършване на нарушението не са отразени в акта, за разлика от НП, където е
посочено, че дължимото възнаграждение е следвало да се изплати до 25-то число
на месеца, следващ този, през който е пожен труда. Нарушението представлява
фактическо състояние на трайно продължаващо в определен период от време на
осъществяване на състава му, което го определя като продъжено престъпление.
Началният момент, от който бездействието
на санкционираното лице е релевантен за съставомерно деяние и съответно е
довършено нарушението е датата на начисляване на заплатата за месец юли 2011г.
– 25-то число на следващия месец. Липсата на това обстоятелство в АУАН е
процесуално нарушение, като в случая не е спазена разпоредбата на чл.42 т.3
пр.1 от ЗАНН, което е ограничило правото на наказаното лице, да се запознае с
обема на административното обвинение, срещу което се защитава, чието начало се
полага със съставения акт.
На последно място съдът намира, че в НП са посочени за първи път нови
обстоятелства и правна разпоредба, неотразени в акта, което е процесуално
нарушение, отново ограничило правото на защита на наказаното лице. В НП
деянието е допълнено с обстоятелството относно времето на извършване на
нарушението, което не е посочено в акта, а също така и относно размера /424,23лв/ на дължимото
трудово възнаграждение за съответния месец, което също не било изплатено от
работодателя. Вярно е, че разпоредбата на чл.128 т.2 КТ, съгласно която
работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово
възнаграждение, за извършената работа, е възможно да е във връзка с
разпоредбата на чл.245 ал.1 от КТ, съобразно която при добросъвестно изпълнение
на трудовите задължения, ежемесечно се гарантира изплащането на трудовото
възнаграждение в размер на 60 на сто от
брутното възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата. Т.е. е
правилна квалификацията на деянието описано в НП по чл.128 т.2 във вр. с чл.245
ал.1 от КТ съобразно отразените в него обстоятелства. В АУАН обаче са отразени
обстоятелствата квалифициращи деянието само като нарушение на чл.245 ал.1 от
КТ. Независимо, че и за двете се прилага санкционната разпоредба на чл.414 ал.1
от КТ, следва да е налице съответствие на фактическите обстоятлества отразени в
акта и в НП, а не да се разширява обема на обвинението, както е направено в
случая.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че НП като
незаконосъобразно следва да бъде отменено, без спорът да бъде разглеждан по
същество.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №25-2501374/21.11.2011г . на Директора на Дирекция “Областна инспекция по труда”–гр. Търговище, с което на «*****» АД гр.******, в качеството на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв. на осн. чл.416, ал.5 от КТ във вр. с чл.414, ал.1 от КТ, за нарушение на чл.128 т.2 във вр. с чл.245 ал.1 от КТ.
Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: