МОТИВИ
към Присъда № 46/03.02.2012г.
по
НОХД № 1061/2011г. по
описа на Районен съд – Разград
Обвинението е повдигнато с обвинителен акт от РРП срещу Х.С.Х., роден на ******, живущ ***, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********,
В ТОВА, ЧЕ:
На 11.08.2011г. в гр.Разград, е
отнел чужди движими вещи – 1 бр.дамска чанта на стойност 10,00 лева, 1
бр.мобилен телефон марка „Самсунг S3100” на стойност 70,00 лева, 1 бр.мобилен телефон марка „Нокия
Производството пред РРС се разви
по реда на глава 27 НПК, като подсъдимият се призна за виновен, призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи
да не се събират доказателства за тези факти.
В съдебно
заседание РРП поддържа повдигнатото обвинение.
Пострадалата Б.Д.Р. бе конституирана в качеството си на ЧО, както и на ГИ, като предяви срещу подсъдимия граждански иск за заплащане на сумите от 874.45 лева и 510 евро ведно със законната лихва считано от датата на деликта - 11.08.2011г. до окончателното изплащане на сумите, представляващи обезщетение за причинените имуществени вреди от процесното деяние /невъзстановената част от предмета на престъплението/.
В о.с.з. при
редовност в призоваването ЧО/ГИ не се явява. За него се явява повереника му
адв. Eл. Кр., която
поддържа обвинението и моли ГИ да бъде уважен.
Защитникът адв. П.П. ***, сочи, че са налице предпоставките за приложението на чл. 55, ал.1, т. 2, б. “б” НК, поради което предвиденото в закона наказание Лишаване от свобода следва да бъде заменено с наказанието Пробация.
Подсъдимият се присъединява към изложеното от защитника. Изразява съжаление и разкаяние за извършеното.
Съдът, след като се запозна със
събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и се
съобрази със становищата на страните, приема за установено следното:
Обв. Х.С.Х. е осъждан многократно.
Пострадалата Б.Р. живеела заедно със съпруга си, св. К. Р., в гр. . На същия адрес живеела и дъщерята на св.Р. – М., заедно с приятеля си – св.Г. Б.
На 11.08.2011г. свидетелите Б. и К. Р. били в хола на апартамента, където гледали телевизия, а св.Г.Б. бил в спалнята и очаквал завръщането на съпругата си М., която била на банкет. Вратата на апартамента не била заключена. Около 22,30 часа свидетелите си легнали, като св.Р. легнала на легло, намиращо се в хола зад вратата.
Около 23,15 часа, на същата дата, обв.Х. влязъл в жилището на свидетелите Р. през незаключената входна врата. Обвиняемият влязъл в хола, където спяла св.Р. и взел дамската й чанта, която била оставена на един фотьойл, в близост до краката й. Св.Р. чула щракването на входната врата, но тъй като очаквала завръщането на дъщеря си М., помислила, че е тя. Когато обвиняемият влязъл в хола и взел чантата й, първоначално свидетелката Р. помислила, че в хола влиза дъщеря й, но се учудила защо не светва лампата. През това време обвиняемият, след като взел чантата на свидетелката, излязъл от жилището. В този момент св.Р. погледнала и видяла, че входната врата на жилището е широко отворена, забелязала липсата на дамската си чанта и разбрала, че в жилището е влязъл крадец. Започнала да вика „крадец, крадец”, като виковете й били чути от съпруга й - св.К.Р. и от св.Г.Б. Св.Р. излязъл от жилището им, като се опитвал да види лицето, което е извършило кражбата, но не успял. През това време св.Г.Б. излязъл на терасата, но също не успял да забележи обв.Х.. След това св.Б. се обадил и съобщил за кражбата в РУП-Разград.
След като взел чантата на св.Р., ведно с намиращите се в нея 1 бр.мобилен
телефон марка „Самсунг S3100”,
1 бр.мобилен телефон марка „Нокия
На 12.08.2011г. в условията на
неотложност е било извършено претърсване и изземване в жилището, обитавано от
обв.Х. ***. След покана от разследващите полицаи, обв.Х. посочил във
всекидневната дамската чанта на св.Р., заедно с намиращите се в нея вещи: 1 бр.
удостоверение за граждански брак № ****, 1бр. лична карта № *****, издадена на
името на Б.Д.Р., 1 бр. СУМПС № ****, издадено на същото лице, черно кожено
портмоне с надпис „KARDER”,
1 бр.мобилен телефон „Самсунг” включен със СИМ карта S3100, 1 бр.мобилен телефон „Нокиа
С протокол за доброволно предаване от 12.08.2011г. св.С. К. предал на служител на РУП-Разград следните банкноти:
1 бр. банкнота с номинал 5 евро с № Х08439718619
1 бр. банкнота с номинал 10 евро с № Z20301820479
1 бр. банкнота с номинал от 20 лева с № АФ2062785
1 бр. банкнота с номинал 5 лева с № БЗ2421008
-2 бр. банкноти с номинал от 2 лева с № БП4360720 и № БТ5222782
С протокол за доброволно предаване от 12.08.2011г. св.В. В. предала на служител на РУП-Разград следните банкноти:
-1 бр. банкнота с номинал 50 евро с № Z37005529401
-1 банкнота с номинал 10 евро с № U1047947428
-1 банкнота с номинал 10 евро с № Z24813517131
-1 банкнота с номинал 20 лева с № АЦ2799478
-1 банкнота с номинал 20 лева с № БГ5462528
С постановление от 12.08.2011г. разследващият делото разследващ полицай, върнал на св.Р. следните вещи:
-1 бр. лична карта № *****
-1 бр. СУМПС № ***
-1 бр. дамска черна кожена чанта
-1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг” с IMEI **** със СИМ-карта № ****** на „Виваком”
-1 бр. мобилен телефон марка „Нокиа” с IMEI ****** със СИМ-карта № ******
-1 бр. мобилен телефон марка „Нокиа” с IMEI ****** със СИМ-карта № *****
-1 бр. черно кожено портмоне
-1 бр. гребен, лилав
-14 бр. ключа с 2 бр. ключодържатели
-1 бр. удостоверение за граждански брак № ****
-1 бр. джоб с нотариално заверени документи
-1 бр. печат с надпис „Калоян-80”ЕООД
-1 бр. печат с надпис „Антора”ЕАД
-36 бр. монети на обща стойност 5,55 лева
-6 бр. банкноти с номинал от 20 лева с №№ БД8761892 емисия 2007г., БД6990904 емисия 2007г., АС5677044 емисия 1999г., БА7671189 емисия 2007г., БВ 4061677 емисия 2007г., АУ8307858 емисия 1999г.
-3 бр. банкноти с номинал от 5 лева с №№ АЧ2487437 емисия 1999г., БА0872380 емисия 2009г., АЦ3655317 емисия 1999г.
-2 бр. банкноти с номинал 10 евро с №№ ХЗ1346506271 и Z20301820488 емисия 2002г.
С постановление от 17.08.2011г. разследващият делото разследващ полицай, върнал на св. Р. следните вещи:
-3 бр. банкноти с номинал от 20 лева с №№ АФ2062785 емисия 1999г., БГ5462528 емисия 2007г., АЦ2799478 емисия 1999г.
-1 бр. банкнота с номинал от 5 лева с № БЗ2421008 емисия 2009г.
-2 бр. банкноти с номинал от 2 лева с №№ БП4360720 емисия 2005г., БТ5222782 емисия 2005г.
-1 бр. банкнота с номинал 50 евро с № Z37005529401 емисия 2002г.
-3 бр. банкноти с номинал 10 евро с №№ Z20301820479 емисия2002г., Z24813517131 емисия 2002г., U1047947428 емисия 2002г.
-1 бр. банкнота с номинал 5 евро с № Х08439718619 емисия 2002г.
В заключението на назначената по
делото оценъчна експертиза е посочено, че стойността на отнетите вещи възлиза
на 231,80 лева, като е отнета и сумата
от 1084,00 лева и 615 евро или всичко на обща стойност 2518,64 лева.
При определяне обема на обвинението РРП е
допуснала нарушение на закона. Подсъдимият е бил привлечени към наказателна
отговорност за кражба на вещи, в това число на документи - 1 бр. лична карта на стойност 1 бр. СУМПС, 2
бр. дебитни карти на стойност, 1 бр. удостоверение за сключен граждански брак
на стойност. Предмет на кражба могат да бъдат само движими вещи, които имат
определена стойност като такива – парична, художествена, историческа или друга.
В случая се изследва пазарната стойност на предмета на посегателство, а горните
документи нямат такава. Абсолютно необосновано вещото лице е оценило всеки
документ като заключението му в тази част не почива на никакви обективни
критерии. За да се определи стойност на документите като предмет именно на
кражба, следва те да могат да бъдат обект на гражданския оборот като стока. РРП
не е съобразила това и неправилно е възприел оценката на експерта като е повдигнала
обвинение срещу подсъдимия за кражба и на тези документи. Ето защо, относно
обвинението на тези вещи - документи, на основание чл. 304 НПК подсъдимият бе
признат за невинен и оправдан.
Процесното деяние относно останалите вещи се явява съставомерно, поради
което подсъдимият бе признат за виновен и осъден.
Престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, тъй като е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е желал тяхното настъпване.
Обвинението се доказва от самопризнанието на подсъдимия, дадено както в
о.с.з., така и на ДП, показанията на свидетелите Б.Р./л.8-10/, А. С./л.33/, В.
В./л.34-35,л.38/, С. К./л.36-37/, К. Р./л.42/, Г. Б./л.43-44/, протокол за
оглед на местопроизшествие с фотоалбум/л.3-7/, протоколи за претърсване и
изземване/л.11-14,л.15-18/, фотоалбум/л.19-20/, протоколи за доброволно
предаване/л.24,л.26/, характеристична справка/л.32/, протокол за разпознаване
на лице с фотоалбум/л.39-41/, оценъчна експертиза/л.46-49/, писмени материали
от Служба по вписванията-гр.Разград/л.53-63/, справка за пътувания на
лице/л.64/, писмо от Община-Разград/л.66-67/, справка „М-Тел”/л.71-72/,
справка „Глобул”/л.73/, справка „Виваком”/л.74-76/, постановления за разпореждане с веществени
доказателства/л.97-
Относно наложеното наказание.
За процесното престъпление
законодателят е предвидил наказание ЛС за срок до
Отегчаващи отговорността обстоятелства са – предишните осъждания, лошите характеристични данни, високата стойност на предмета на престъплението и пияното състояние.
Смекчаващи отговорността
обстоятелства са – направените самопризнания още на ДП, проявената
самокритичност чрез изразяване на искрено съжаление и дълбоко разкаяние за
извършеното, тежкото имотно положение, обстоятелството че част от предмета на
престъплението е възстановен. Следва
обаче да се изтъкне, че тежкото материално състояние, не
може да бъде мотив за извършване на престъпления и нарушаване по недопустим
начин законните права и свободи на гражданите. /така
и Решение
№ 406 от 1.12.2008 г. на ВКС по н. д. по № 400/2008 г., II н. о., НК/.
Съдът, намери че е налице превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което определи наказание “Лишаване от свобода” за срок от 3 години,
което е далеч под средния размер /4години, 1 месец и 15 дни/ и се явява
съответно на процесното престъпление, по смисъла на чл. 35, ал. 3 НК. РРС
счита, че едно по - ниско наказание от така определеното не би постигнало
целите на чл. 36 НК.
На основание чл. 58а, ал.1 НК във
вр. с 373, ал. 2 от НПК, РРС намали така определеното наказание с една трета и наложи
на подсъдимия наказание Лишаване от свобода за срок от 2 години.
Предвид предходните осъждания на относно подсъдимия на наказания лишаване от свобода за престъпления от общ характерна, то приложението на чл. 66, ал.1 НК е недопустимо.
Тъй като подсъдимият е осъждани на наказание ЛС, така наложеното му наказание следва да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим, на основание чл. 60, ал.1 и чл. 61, т.2 ЗИНЗС.
По
исканото от защитата приложение на чл. 55, ал.1, т.2, б. НК.
Съдът намира, че горецитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни, нито някое от тях е изключително по смисъла на чл. 55 НК, но дори и да се приеме, че същите са такива, то разпоредбата на чл. 55 НК отново би се явила неприложима, тъй като не е налице една от кумулативните й предпоставки – а именно най-лекото предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко /така и Решение № 35 от 10.02.2003 г. по н. д. № 628/2002 г., ІІ н. о. на ВКС/. Съдът намира, че най-лекото предвидено в закона наказание – ЛС за срок от 3 месеца, съгл. чл. 39, ал.1 НК, не се явява несъразмерно тежко. Ето защо, исканото приложение на нормата на чл. 55 НК се явява неоснователно.
По гражданския иск:
Гражданската отговорност е
функция от наказателната, защото инкриминираното деяние нарушава не само
наказателноправната норма, но и законовото предписание да не се вреди другиму,
доколкото носи характеристиките на противоправност и виновност, което е условие
за възникване на задължението за поправяне на вредите. Гражданският иск споделя
поначало съдбата на обвинението и претенцията за обезщетяване на причинени от
престъплението имуществени вреди следва инкриминирания размер на предмета на
престъплението. Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. В чрез процесното деяние подсъдимия е нанесъл
имотна вреда на гражданския ищец поради което искът на последния е основателен.
Постоянна и непротиворечива е практика на съдилищата, че основанието на
гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия, предмет на
обвинението.
По делото е установено, че настъпилите съставомерни последици са в
причинна връзка с извършеното от подсъдимия процесно престъпление, поради което
е налице основанието по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за
ангажиране на неговата отговорност по отношение настъпилите неимуществени
вреди.
Съгласно, чл. 86 ЗЗД, при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно,
чл. 84, ал.3 ЗЗД, при задължение от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
Тъй като невъзстановените вещи са на стойност 874.45 лева и 510 евро, то гражданският иск предявен от пострадалия срещу подсъдимия подсъдими бе уважен. Подсъдимият бе осъден да му заплатят цитираните суми, ведно със законната лихва от датата на деликта – 11.08.2011г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
На основание чл. 189, ал.3 НПК, във връзка с чл. 2 от ТАРИФА за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), съдът осъди подсъдимият Х.С.Х., EГН **********, да заплати по сметка на районен съд – Разград, сумата от 74.88 лева /седемдесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща дължимата държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
На основание чл. 189, ал.3 НПК, съдът осъди подсъдимият Х.С.Х., EГН **********, да заплати по сметка на републиканския бюджет сумата 35.00 /тридесет и пет/ лева, представляваща разноски на досъдебното производство.
Водим от горното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /Атанас
Христов/