Мотиви към Присъда №64/21.02.2012г., постановена по НОХД №1128/2011г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подс. Й.В.В. за това, че на 16.05.2011 г. в гр. Р., при условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал у М.А.Ч., ЕГН ********** заблуждение, че ще закупи собствения му лек автомобил марка “****” ****, тип ****, с рег. № *******, и с това му причинил имотна вреда в размер на 3 200 лв. - престъпление по чл.211, пр.3 във вр. с чл.209 ал.1 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП подържа обвинението, счита го за доказано и предлага на съда да наложи на подсъдимия В. наказание лишаване от свобода в размер на 4 години, което да бъде изтърпяна ефективно.

Производството се провежда в отсъствието на подс.В., тъй като са налице условията на чл.269 ал.3 т.2 от НПК, същият е обявен за ОДИ, след щателно издирване не е установено местонахождението му.

Защитника на подсъдимия, моли за оправдателна присъда.

По делото като граждански ищец е конституиран пострадалият М.Ч., за сумата от 3200 лв, представляваща обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият Й.В.В. е роден на ***г***, живее в същия град. Същият е с основно образование, безработен, неженен, осъждан.

Св. М.Ч. закупил лек автомобил “*****” с рег. №***** от свидетелите К.Н. и Г. Н.. На 27.04.2011г. заверили нотариално пълномощно, според което първият придобивал правото да ги представлява по отношение лекия автомобил, да го управлява, стопанисва, прехвърля правото на собственост върху него и да извършва разпоредителни сделки със същия. За автомобила той заплатил на св.Н.сумата от 3800 лв. Не прехвърлили автомобила по предвидения от закона ред – с договор за покупко-продажба заверен пред нотариус, тъй като св.Н. заминавал за чужбина, а и автомобила не бил в движение. След като св.Ч. го отремонтирал, го обявил за продан. Автомобила бил на ремонт в сервиз, който подс.В. посещавал и там видял процесния автомобил. Същият, през месец април 2011г. живеел на квартира в гр. Р..

Св.Х.М., който бил баща на св.Ч., притежавал магазин – помещение находящо се в гр.Р., на бул.”*****” **, което прехвърлил в собственост на дъщерите си – свидетелките П.Ф. и Е. Ф.. Решил да го отдаде под наем, като поставил надпис на витрината му за това. На 15.05.2011г., подс.В. се свързал със св. М. като му заявил, че желае да наеме помещението, което щял да използва за търговия на дрехи, които щял да внася от И., където работел баща му. Обяснил на св.М. също така, че в магазина щели да работят майка му и съпругата му. Подсъдимият даже бил донесъл кутия с боя и започнал да боядисва едната стена на помещението с жената, която представил за негова съпруга. Подс.В. се познавал със св.М., която работела като адвокат и била негов служебен защитник в предишно нох дело. На 16.05.2011г., се срещнал със свидетелите П.Ф.Е.Ф. и техния баща Х.М. пред магазина, след което отишли в кантората на св.М., като я помолил да изготви договор за наем на горното помещение. Св.М., изготвила договор за наем на магазин, в който вписала данните на свидетелките П. Ф. и Е. Ф. като наемодатели и данните на подс.В. като наемател, за което всички те и представили личните си документи. В кантората станало на въпрос, че подсъдимият търси да закупил лек автомобил, при което св.М. му казал, че синът му – св. Ч. продавал такъв. Същият ден, около 17 часа, двамата отишли пред дома на последния, за да огледа подс.В. автомобила. Харесал го, като казал на св.Ч., че познава автомобила, тъй като го е виждал вече в сервиза, където бил преди това за ремонт и се разбрали да го закупи. Станало на въпрос, че подс. В. искал автомобила да бъде записан на името на съпругата му, която щяла на другия ден да дойде от гр.С., поради което се разбрали на следващия ден да отидат при нотариус, след като и св.Ч. се върне от курс. Подс.В. пожелал да изпробва сам автомобила, а и да го занесе на майстор, за да проверил двигателя му. Св.Ч. се съгласил да му даде лекия автомобил, като се разбрали и в присъствието на св.М. на следващия ден подсъдимият да му даде и парите-3200лв, за автомобила както и сумата за наетото помещение, които казал, че очаквал да му преведе по банкова сметка ***, който има транспортна фирма и работел в чужбина. Св.Ч. се съгласил, като заедно с автомобила дал на подс.В. и документите с изключение на големия талон. Същият не се усъмнил тогава, тъй като баща му – св.М. му казал, че подсъдимият му е наемател, започнал бил ремонт в помещението, повярвал, че имал сериозни намерения. Подс.В. предложил освен това, да остави на паркинга пред блока, където живеел св.Ч. лекия автомобил, с който дошъл. След това св.Ч. и подс.В. отново отишли в кантората на св.М., където последния казал, че ще бъдат преведени парите, но ги нямало. Там подсъдимият дошъл заедно с приятелката си, която представил като негова съпруга. Тъй като парите не били преведени и станало късно, се разбрали на следващия ден, св.М. отново да отиде в кантората на св.М.. Така и сторил, отишъл на следващия ден, но св.М. му казала, че нямало пари, нито пък открила подс.В. на когото звъняла по телефона. Този ден и св.Ч. около 13,30ч се обадил по телефона на подс.В., който му казал, че не може да разговаря и ще му се обади по-късно. След като не сторил това, св.Ч. му позвънил, но той не отговорил, а след това телефона давал сигнал за заето. На другия ден отново св.Ч. се опитал да се свърже по телефона с подсъдимия, който му отговорил, че имал проблеми и бил в гр.София. Тогава св.Ч. се усъмнил в намеренията му, тъй като от съпругата си по-рано разбрал, че е видяла автомобила в гр.Р.. Така няколко дни и св.Ч. и баща му се опитвали да се свържат с подсъдимия, но той не отговарял. Св.М. продължил да ходи няколко пъти в кантората при св.М., дали има преведени пари, но такива нямало. Поради това, че автомобила бил поверен на него, св.Ч. сериозно се притеснил, да не се случи нещо с него. Тогава подал жалба в РУП-Р., където направили проверка за подсъдимия, за който се установило, че е извършвал подобни престъпления, а лекия автомобил бил обявен за издирване.

Според заключението на вещото лице по назначената оценъчна автотехническа експертиза стойността на процесния автомобил е в размер на 3200лв.

Подс. В. е осъждан. С протоколно определения по нохд №130/2006г на ТРС, влязло в сила на 07.02.2006г., на същия за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.4,5 и 7 от НК, било наложено наказание шест месеца лишаване от свобода. С протоколно определение по нохд № 5105/08г. на РС-Варна, в сила от 09.04.2009г. му било наложено наказание пробация, което било заменено с наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца, при първоначален строг режим. Т.е. и по това производство му е било наложено наказание лишаване от свобода.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана от събраните гласни доказателства, а именно показанията на свидетелите Ч., М., П. Фейзулава, Е. Ф., М., К.Н., Георги Николов и Н.М., заключението на вещото лице по оценъчната и автотехническа експертиза, приложените писмени доказателствени материали – справка за съдимост, характеристична справка копие от пълномощно, копие от договор за наем на магазин и др. Съдът кредитира показанията на посочените свидетели като логични последователни, непротиворечиви, взаимно подкрепящи се, кореспондиращи и с писмените доказателства по делото. От показанията на св.Ч., М. се установява обстоятелството, че процесния ден първият е дал автомобила си на подсъдимия, който след като го изпробва е следвало да заплати и сумата от 3200лв. Това обаче не е станало и подсъдимият нито е заплатил уговорената сума, нито е върнал автомобила, а се е укрил. Спорният момент по делото е дали подс. В. е действал измамливо към момента на разговорите му със св. Ч., когато е убедил да му даде автомобила си, или по-точно имал ли е изобщо намерение да го върне или пък заплати уговорената цена.

Това е от значение с оглед умисъл на подсъдимия към момента на имущественото разпореждане – предаването на вещта от пострадалия, дали подсъдимият, договаряйки със св. Ч., умишлено го е въвел в заблуждение или всъщност е налице едно неизпълнение на поето задължение по договорката между тях, в какъвто смисъл е довода на защитника. От събраните гласни доказателства, се установява, че подс.В. не е имал намерение нито да заплати цената, нито да върне автомобила на пострадалия. Това е така тъй като същият не е казал истината, на първо място, че има намерение да наеме магазина от св.М., тъй като съставянето на договор не означава, че има намерение да изпълни задълженияа си и по него. От последващите му се действия или по-точно бездействия се установява, че не е имал намерение да работи в този магазин той или съпругата му – като явно същият не нямал такава, видно от показанията на св.М. негова сестра. За да бъде по-убедителен, подсъдимият е наел помещението от св.М., за което св.М. изготвила договор, а св.М. пък го е запознал със сина си – св.Ч., като го е представил за свой наемател, т.е. сериозен човек. Използвайки това подсъдимият явно е искал да вземе автомобила, който е виждал преди това в сервиз и е харесал, което обстоятелство се установява от показанията на св.Ч., тъй като самия подсъдим му е заявил това. Действията му в последователност сочат за явно намерение да заблуди пострадалия, за да му предаде той вещта, след което да я ползва за собствени нужди, както очевидно е станало. Казал му е че иска да запише автомобила на името на съпругата си, която очаквал да пристигне от гр.София на другия ден и тогава да изповядат сделката пред нотариус, а същевременно същият ден в кантората на св.М. е бил с жена, която е представил на св.М., като негова съпруга. Отговорил е на следващия ден на позвъняване от страна на пострадалия, като обяснил, че имал проблем и бил в гр.С., като по този начин е поддържал заблуждението у пострадалия, че ще сключи сделката за автомобила, т.е. ще му даде парите, като се върне, а св.Ч. разбрал от съпругата си по-късно, че е видял автомобила “да профучава” същия ден в гр.Разград. Обстоятелствата по делото указват на целенасочени действия от страна на подсъдимия, с цел св.Ч. да бъде въведен в заблуждение, за да му предаде вещта, което е и поддържал, с цел да се облагодетелства.

Явно, че подсъдимият от самото начало не е имал намерение да изпълни задължението си към св.Ч., да му плати цената за автомобила, а е искал единствено след като го вземе да го ползва за лични нужди.

Всичко изложено обосновава правния извод, че с действията си подсъдимият В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението “измама” по чл.211, пр.3 във вр. с чл.209 ал.1 от НК, тъй като на 16.05.2011 г. в гр. Р., при условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал у М.А.Ч., ЕГН ********** заблуждение, че ще закупи собствения му лек автомобил марка “******” ****, тип ****, с рег. № *******, и с това му причинил имотна вреда в размер на 3 200 лв. На посочената дата подсъдимият е уверил св. Ч., че ще закупи от него лекия автомобил, за това той му го дал, за да изпробва и прегледа на сервиз. Така с действията си е възбудил заблуждение у същия свидетел, че автомобила му се дава по сделка, която ще бъде изповядана на следващия ден пред нотариус и че ще му заплати уговорената цена от 3200лв. Подсъдимият е поддържал това заблуждение, представяйки се като сериозен човек със семейство и бизнес. Подведен от думите на подсъдимия свидетеля му е предоставил лекия автомобил, който подсъдимият не върнал и по този начин причинил вреда на свидетеля. Подсъдимия не е имал намерение да изпълни задължението си, а е използвал е договорните отношения само като способ за измама, поради което не са налице облигационни отношения между него и пострадалия, в какъвто смисъл са възраженията на защитника на подсъдимия. От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл - съзнавал е, че с действията си въвежда св.Ч. в заблуждение и че по този начин му причинява имотна вреда, но въпреки това е извършил деянието, поддържал е заблуждението, воден от стремежа си да се облагодетелства неправомерно, в което се изразява и измамливата цел на действията му. Именно с оглед тази предварителна цел на дееца - да набави за себе си имотна облага дейността му следва да се квалифицира като “измама” по смисъла на НК. Налице е и квалифициращия признак “опасен рецидив” по смисъла на чл.29 ал.1 б. “б” от НК, тъй като подс. В. е осъждан по посочените по-горе две дела, по които му е било наложено ефективно наказание лишаване от свобода.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия, съдът отчита като смекчаващи обстоятелства сравнително невисокият размер на нанесената вреда. При това съдът намира, че на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода в размер от минимума към средата, а именно в размер на четири години. Не са налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК, тъй като подсъдимият вече е осъждан на наказание лишаване от свобода. Наказанието следва да бъде изтърпяно при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип съгласно разпоредбата на чл. 60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС.

Основателен е предявеният граждански иск срещу подсъдимия. От неправомерното и виновно деяние на подсъдимия на св. Ч. са причинени имуществени вреди в размер на 3200 лв., стойността на лекия автомобил, с който свидетелят се е разпоредил в полза на подсъдимия в резултат на измамливите действия на последния. В този размер гражданският иск следва да бъде уважен.

Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати направените разноски по делото, както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: