Р Е Ш Е Н И Е

№ 38 09.03.2012 г. град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На девети февруари две хиляди и дванадесета година

В закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

Секретар Ж.Р.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гражданско дело № 335 по описа за 2011 година

Производството е по реда на чл.415 от ГПК.

Предявени искове от БНП “Париба Пърсънъл Файненс” против А.М.К., за установяване дължимостта на сумите 2 285,59 лв. представляваща непогасено задължение по договор за заем от 07.04.2008 г., ведно със законната лихва от 01.07.2010 г. до окончателното й изплащане, сумата 389, 35 лв. представляваща обезщетение за забава за периода 18.07.2008 г. – 30.06.2010 г., и сумата 153,50 лв. – разноски по заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 2249/05.07.2010 г. по гр.дело № 1293/2010 г. по описа на РРС.

В срока за отговор ответницата депозира такъв, като не оспорва наличието на задължение към ответника по сочения по – горе договор. Оспорва размера на дължимите суми, като твърди, че е внесла не една, а две погасителни месечни вноски, поради което счита че дължи не 2 285,59 лв., а 2 184,11 лв. В тази връзка твърди, че и размерът на претендираното обезщетение за забава е завишен. Позовава се на приложени към възражението по гр.дело № ****/2010 г. по описа на РРС незаверени копия от 15.08.2008 г. за сумата 101,48 лв. и за сумата 48,52 лв. Отправя на ответника предложение за цедиране на свое вземане по изпълнителен лист от 09.05.2007 г. по НОХД № ****/04 г. по описа на РРС. Във връзка с това изявление прилага копие от листа, молба за образуване на изпълнително дело и покана за доброволно изпълнение.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ ****/2010 г. по описа на РРС е издадена заповед за изпълнение срещу ответницата за сумата 2 285,59 лв. представляваща непогасено задължение по договор за заем от 07.04.2008 г., ведно със законната лихва от 01.07.2010 г. до окончателното й изплащане, сумата 389, 35 лв. представляваща обезщетение за забава за периода 18.07.2008 г. – 30.06.2010 г., и сумата 153,50 лв. – разноски по заповедното производство. Длъжникът /ответник в настоящото производство/ е възразил частично срещу издадената заповед за изпълнение за разликата над сумата 2 184,11 лв., представляваща главница и изцяло за дължимото обезщетение за забава.

Въз основа на представените в производството писмени доказателства, се установява, че страните са били в договорни задължения по силата на сключен договор за паричен кредит PLUS – 01188952/07.04.2008 г. По силата на този договор ищецът следвало да предостави на ответницата паричен кредит в размер на 1 500 лв. Кредитът следвало да бъде възстановен от ответницата на 24 месечни погасителни вноски, с падеж съответно число от месеца, от които 23 вноски в размер на 101,48 лв. и 1 вноска в размер на 101,55 лв. На същата дата ответницата сключила и застрахователен договор, в качеството си на застрахован кредитополучател. Видно от условията на договора за кредит, общата дължима сума от ответницата възлизала на 2 435,59 лв., включваща и договорената между страните възнаградителна лихва. Съгласно чл. 5 от договора, задължението на кредотополучателя става предсрочно изискуемо с просрочването на две месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска. От ответницата не се оспорва обстоятелството, че кредитът й е отпуснат от ищеца, в изпълнение на задълженията му по т. 1 от Договора. Не се оспорва от последната и обстоятелството, че е неизправна страна по договора, в качеството й на кредитополучател, тъй като не е изпълнила изцяло и в срок задължението си за погасяване на кредита. Доказването на твърдението на ответната страна, че е погасила изцяло две месечни вноски, бе в тежест на същата. От представените от нея доказателства се установява, че на 15.08.2008 г. ответницата е внесла по сметка на ищеца сумите 101,48 лв. и 48,52 лв., т.е. общо 150 лв.

Въз основа на неоспореното от страните и прието от съда заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза, се установява, че размерът на задълженията на ответницата по договора след приспадане на извършените на 15.08.2008 г. плащания, възлиза на 2 285,59 лв., включващи главница 1 467,34 лв. и възнаградителна лихва 818,25 лв. Изчислен във варианти размерът на обезщетението за забава върху главницата по кредита до 30.06.2010 г., считано от 18.08.2008 г. /дата на осчетоводяване на плащанията у ищеца/, възлиза на 360,60 лв., считано от 15.08.2008 г. /датата на плащане от ответницата/, възлиза на 360,18 лв. и изчислен съгласно чл. 5 от договора, считано от 18.07.2008 г. /датата претендирана със заявлението по чл. 410 от ГПК/, възлиза на 379,08 лв.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е частично допустим, по смисъла на чл.415 от ГПК по силата на който текст, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят може да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. В случая ответницата не оспорва дължимостта на цялата претендирана сума, а само част от нея в размер на 101,48 лв. – равняващ се на една месечна вноска, както и изцяло размера на следващата се мораторна лихва. Ето защо предявеният иск за разликата над сумата 101,48 лв., представляваща част от главницата по заповедното производство се, явява недопустим, поради липса на правен интерес. В тази част, заповедта за изпълнение е влязла в сила.

Разгледан по същество предявеният иск се явява основателен, досежно главницата и частично основателен, досежно размера на дължимата лихва, по следните съображения:

В качеството си на кредитополучател по сключения между страните договор, ответницата е следвало да погаси получения от нея кредит, заплащайки месечни вноски на съответно число от месеца, следващ този сключването на договора. Размерите на тези вноски, както и датите на падежите са договорени в уговорения между страните месечен план за погасяване на кредита. В нарушение на задълженията си, ответницата не е заплатила следващите се месечни вноски за м. май, м. юни и м. юли 2008 г. на съответните падежи. Първото и единствено доказано плащане по договора е извършено от нея на 15.08.2008 г. На посочената дата, същата е внесла сумата 150 лв. покриваща изцяло първата погасителна вноска /тази за м. май/ и частично втората /за м. юни/. След приспадане на посочената сума от общо дължимата по договора от 2435,59 лв., непогасеното задължение на ответницата към ищеца възлиза на 2 285,59 лв. – сума равняваща се на сбора на 22 месечни вноски за периода от м. юли 2008 г. до м. април 2010 г./ в общ размер на 2 232,63 лв./ и непогасената част от месечната вноска за м. юни 2008 г. / в размер на 52,96 лв./. Обстоятелството, че ответницата не е платила на падежите първите две месечни вноски, е довело по силата на чл. 5 от договора, до предсрочната изискуемост на цялото задължение, считано от падежа на втората непогасена вноска. В случая предсрочната изискуемост е настъпила още на 20 – ти юни, поради което и претенцията на ищеца за установяване дължимост на обезщетение за забава за периода 18.07.2008 г. – 30.06.2010 г. /датата предхождаща тази на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/ е основателна. Размерът на това задължение обаче, според заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза възлиза на 379,08 лв., до който вторият от предявените искове следва да бъде уважен, а за разликата до първоначално предявения размер от 389, 35 лв., като недоказан следва да бъде отхвърлен.

Уважаването на предявените искове, предполага и осъждането на ответника да заплати направените по делото разноски съответно на уважената част от исковете.

Воден от изложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на БНП “Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК ******, с адрес гр. С.******, че А.М.К., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на ищеца сумата 101,48 лв., представляваща оспорена част от непогасено задължение по договор за заем от 07.04.2008 г. цялото в размер на 2 285,59 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.07.2010 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 2249/05.07.2010 г. по гр.дело № *****/2010 г. по описа на РРС, като ПРЕКРАТЯВА производството по иска за разликата над сумата 101,48 лв. до първоначално предявения размер от 2 285,59 лв., поради недопустимост.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на БНП “Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК ******, с адрес гр. София, ********, че А.М.К., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на ищеца сумата 379,08 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2 285,59 лв. за периода 18.07.2008 г. – 30.06.2010 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 2249/05.07.2010 г. по гр.дело № 1293/2010 г. по описа на РРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до първаночално предявения му размер от 389, 35 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА А.М.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на БНП “Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК ******, с адрес гр. София, ******** сумата 26,95 лв. за разноски по производството, съответна на уважената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д. № 1293/2010 г. по описа на РРС, за издаване на изпълнителен лист в хипотезата на чл.416 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: