В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и осми февруари две хиляди и дванадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: Константин Косев

секретар Г.М.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№988 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от Г.М.Д. ***, с която се иска осъждането на ответника Община Лозница да му заплати сумите от 394 лв - неплатени месечни възнаграждения за м. април и 1/3 от м. май 2011г. по граждански договор и 480 лв за командировъчни разходи. Претендира и законната лихва от предявяването на иска, както и разноски. В съдебното заседание исковете се поддържат.

Ответникът депозира отговор като оспорва иска. Поддържа позицията си в съдебното заседание, като сочи, че заповеди за командировка не са издавани от Община Лозница.

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, тъй като се претендира изпълнение на насрещни задължения по договор.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното: Ищецът и ответникът са сключили договор в писмена форма на 03.01.2011г. по силата на който ответникът Община Лозница, като възложител е възложил на изпълнителя - ищеца Г.М. - дейността по ръководството на Проект “Център за социална рехабилитация и интеграция – град Лозница”, съгласно сключен Договор за безвъзмездна помощ по Оперативна програма: “Развитие на човешките ресурси” от 01.11.2010г. В договора е предвидено, че изпълнителят /ищеца/ отговаря за всички дейности по реализирането на проекта на общината. Уговорено е /т.4 от договора/, че възложителят ще заплаща на изпълнителя месечно възнаграждение от 294, 00 лв на месец за срок от 12 месеца, какъвто е срокът на договора, т.е. срокът за изпълнение на проекта /т.2. 8 от договора/. Посочено е /т.4/, че при осъществяване на своите отговорности изпълнителят има право на разходи за командировки, които са част от бюджета по проекта. Ищецът представя утвърдена от самия него програма досежно сроковете за изпълнение на проекта и приложение към същата програма, в което се съдържа разбивка на разходите за ковандировки на екипа за организация и управление /л.90-91 от делото/, където разходите за командировки са пресметнати според броя на дните за съответния месец. Представени са 13 броя заповеди за командировки, които обаче не са подписани в графата “Ръководител:” и съдържат подписи само в графите по-долу, сочещи датите на пристигане и отпътуване.

Изложените обстоятелства обуславят следните правни изводи. Страните са се обвързали с договор и не се спори че ищецът е изпълнявал задълженията си по същия. Този договор е действал в периода за който се претендира възнаграждение от ищеца, а именно м. април и първата 1/3 от м. май 2011г., поради което и ответникът дължи възнаграждение на ищеца за този период /не се спори, че същото не е платено/, което се явява в общ размер на 394 лв /с оглед месечния размер от 294 лв/, поради което и искът за заплащане на това възнаграждение се явява основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от предявяване на иска, както се претендира.

Искът за заплащане на командировъчни пари обаче е неоснователен. Действително в договора, сключен от ищеца и ответника на 03.01.2012г. е посочено, че изпълнителят има право на командировъчни пари. В случая страните не са вложили в понятието командировка някакво съдържание различно от общоупотребимото, поради което и понятието командировка ще следва да се извлече от Наредбата за командировките в страната. Тази наредба урежда този режим не само доколкото се отнася за трудови правоотношения, но и досежно гражданскоправни такива /аргумент от чл.6, ал.1, т.3/ и същата наредба ясно разграничава мястото на постоянната работа на командированото лице и мястото на командировката – очевидно става дума за различни места и командироването се изразява в отправяне на съответното лице до място различно от мястото на постоянната му работа за осъществяване на определени функции на друго, различно място. Ищецът обаче претендира пътни пари и дневни такива за това че е пътувал от местоживеенето си в с. С. до гр. Лозница за изпълнение на проекта. Видно от договора между ищеца и ответника гр. Лозница е всъщност мястото на изпълнение на задълженията му, т.е. мястото на постоянната работа на ищеца и пребиваването му в този град не е командировка, поради което и според настоящия състав ищецът няма право да претендира пътни и дневни пари за това, че е осъществявал задълженията си в гр. Лозница. Отделно от това ищецът не е бил командирован от ответника, съобразно изискването на чл.8, ал.1 от наредбата – представените командировъчни заповеди съдържат само подпис /неизвестно чий/, удостоверяващ явяването и заминаването на ищеца, но не са издадени от ответника. Кметът на гр. Лозница, като представител на общината не ги е подписал като техен издател – в графата “ръководител:” липсва подпис. При това дори при случаи, които касаят командировки извън гр. Лозница /в единия случай става дума за пътуване до гр. Варна/ ответникът няма право да претендира командировъчни пари, защото не е бил командирован от възложителя по договора. Очевидно Община Лозница не е поемала задължение да плаща и такива разходи и няма основание на което да се претиндират от ищеца. Представените командировъчни заповеди, доколкото могат да се нарекат така, очевидно са попълвани от самия ищец и само са подписвани от лицата на които ги е представил досежно датите на пристигане и заминаване, без ищецът да е реално командирован по някакъв начин. Тези изводи не се променят от показанията на св. Ст. Неделчева, която описва начина на представяне на командировъчните за подпис в общината, нито от представената документация, издавана от самия ищец. Поради всичко изложено искът за заплащане на командировъчни разходи в общ размер от 480 лв /240 лв пътни и 240 лв дневни по общо двадесет твърдяни командировки/ следва да бъде отхвърлен.

На ищеца следва да се присъдят и разноски съразмерно на уважената част от исковете, а именно 157,78 лв от общия размер на разноските от 350 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Община Лозница със седалище гр. Лозница, ул.******* да заплати на Г.М.Д. ЕГН ********** сумата от 394 лв, дължимо възнаграждение по договор от 03.01.2011г., ведно със законната лихва от 09.06.2011г. до окончателното изплащане, както и сумата от 157,78 лв за разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Г.М.Д. ЕГН ********** *** със седалище гр. Лозница, ул. ****** за заплащане на сумата от 480 лв за командировъчни разходи.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: