Р Е Ш Е Н И Е

№ 75, 05.03.2012г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

на двадесет и четвърти февруари две хиляди и дванадесета година

в открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Г.А.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 89 по описа за 2012г. на РРС:

Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1 във вр. с чл.33 ал.1 ЗС .

Постъпила е искова молба от Ц.И.Ц., И.Ц.И. и Ст. Ц.И. против М.И.Н., Н.Х.Н. и И.П.И., в която твърдят че сключеният договор за покупко-продажба, оформен с нот.акт №**т.** нот.дело №***г. на нотариус Р.И. е нищожен, поради противоречието му със закона, а именно неспазването на разпоредбата на чл.33ал.1ЗС. С продажбата на М. Н., която е в брак с Н.Н., същия ставал собственик на 2/6ид.ч. от имота. Н. не е сънаследник/съсобственик, явява се трето лице. Липсват доказателства прехвърлителката да е предлагала тези 2/6 ид.ч. на сина си Ц. Цв..

Ответниците М.И.Н., Н.Х.Н. и И.П.И. считат иска за неоснователен, тъй като разпоредбата на чл.33 ЗС касае продажбата на трети лица, а не на съсобственик.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: И.И. е майка на М. Н. и Ц. Цв.. Н.Н. е съпруг на М. Н.. И. и С. Ив. са синове на Ц. Цв..

На ****. И.И. е продала на дъщеря си М. Н. собствените си 4/6 ид.ч. от имот с идентификатор 77308.502.364, ведно с построените в него сгради с идентификатори 77308.502.364.1 и 77308.502.364.2 за сумата от 3000лв. Данъчната оценка на целия имот е 4439.40лв. На 12.10.2010г. Ц. Цв. е дарил на синовете си И. и С. собствената си 1/6ид.ч. от гореописания имот. На 04.11.2010г. М. Н. е депозирала иск за делба. В него като ответник е посочила брат си Ц. Цв., тъй като не е знаела за дарението. При получаването на исковата молба за делба и нейният брат е научил за извършената покупко-продажба. В последствие като страни в делбата са конституирани Н.Н., И.И. и С.И..***/10г. на РРС е спряно до приключване на настоящия спор.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Предявеният иск е за нищожност на договор, поради противоречие със закона, а именно разпоредбата на чл.33 ЗС. В писмените бележки се изтъкват доводи, че тези 4/6 ид.ч. които е придобила отв.М. Н. са в режим на СИО и 2/6 ид.ч. са станали собственост на нейния съпруг, който е трето лице за съсобствеността. Цитира се и практика.

На нищожност може да се позове всеки, който има интерес, без ограничение във времето. Предвид последиците от твърдяната нищожност ищците обосновават правото си на иск.

Тези доводи на ищците са необосновани. На първо място собственик на идеални части от недвижим имот има основание да изкупи идеалната част, с която друг съсобственик се е разпоредил в полза на трето лице, след като тя е предмет на сделката за продажба. Нарушението на чл.33 ал.1 ЗС не е в противоречие със закона по смисъла на чл.26 ал.1 ЗЗД. За тези случаи законът създава право за защита на съсобственика с разпоредбата на чл.33 ал.2 ЗС, според който, ако съсобственикът не е поканен да купи частта на продаващия своята част или са уговорили привидни условия във вреда на другия съсобственик, той може да изкупи частта на продаващия при действителните уговорени условия с продавача. Правото на изкупуване от съсобственика води до извод, че сделката не е нищожна. Изкупуването е възможно само по действителен, но не и при нищожен договор. При нищожен договор съсобственикът не може да упражни право на изкупуване, защото съсобственикът продавач остава собственик на своята част. В този смисъл Р №498/2009г. ВКС по гр.д.№1231/08г. III г.о. Отправянето на предложение до другите съсобственици и неприемането му от тях не е предпоставка за валидност на продажбата. Съгласието на съсобствениците не е въздигнато в законно основание за валидност на сделката. Липсата на изобщо на предложение води само до възможност за изкупуване. Отсъствието на която и да е от алтернативно предвидените в чл.33 ал.1 ЗС предпоставки не прави договора за продажба нищожен. След направена служебна справка по хода на гр.д.№1946/10г. на РРС съдът установи, че ищците са пропуснали двумесечният срок от узнаването на продажбата за да предявят иск за изкупуване по чл.33 ал.2 ЗС.

Вън от гореизложеното и от предмета на спора следва да се отбележи, че се касае за продажба на ид.ч. от един съсобственик на друг. Съсобственикът-продавач не е длъжен да предлага за изкупуване своята част от имота и на останалите съсобственици, а само когато продава своята част на трето лице. Изводът на ищците, че отв. Н. притежава 2/6 ид.ч. тъй като по силата на закона е в режим на СИО с отв.М. Н. съдът не споделя. Съпружеската имуществена общност е бездялова, създаваща общност върху придобитото от двамата съпрузи. Отв.Н. не е станал собственик на 2/6 ид.ч. както твърдят ищците, тъй като СИО не е прекратена.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ц.И.Ц., И.Ц.И. и Ст. Ц.И. против М.И.Н., Н.Х.Н. и И.П.И. иск по чл.26 ал.1 ЗЗС във вр. с чл.33 ал.1 ЗС за нищожност на договор за покупко-продажба от ****г. по нотариален акт №* т.*, нот.дело №****. на нотариус Р. И., поради противоречие със закона КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: